РЕШЕНИЕ
№ 795
София, 08.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1830/2008 година по описа на І г.о.
Производството е по §2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218а, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от ищеца В. Г. В. от град В., кв. Виница,, против въззивно решение №17/18.01.2008 г. по гр.д. №511/2007 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
Обстоятелствата по делото са следните:
В. Г. В. от град В., кв. Виница, е предявил против А. А. Н. от град В., кв. Виница, обективно съединени искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД, във връзка с чл.31, ал.2 ЗС. В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици на дворно място, подробно описано, при квоти ? ид.ч., като съсобствеността е възникнала за ищеца по силата на наследяване и прогласяване на нищожно на дарение в полза на А. Н. за ? ид.ч. от имота , а за ответницата въз основа на дарение за останалата ? ид.ч. Твърди се също така, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д. №6266/1994 ж. По описа на Варненския районен съд, ХІV-ти състав, ответницата е осъдена да предаде на ищеца ? ид.ч. от дворното място, на основание чл.108 ЗС. Излага се, че ответницата ползва изцяло дворното място и лишава ищеца от ползването на неговата ? ид.ч., поради което й е била отправена нотариална покана на 24.01.2005 г. да заплати обезщетение в размер на 12420 лева, за периода от 23.01.2003 г. до 23.01.2005 г. и по 345 лева месечно за периода от 24.01.2005 г. до окончателното предаване на вещта, нещо което не е сторено до подаване на исковата молба. Претендира се и законна лихва за забава за периода от 24.01.2005 г. до 28.12.2006 г.
С решение №949/02.8.2007 г. по гр.д. №2315/2006 г. Варненският окръжен съд, г.о., е отхвърлил предявените искове.
С решение №17/18.01.2008 г. по гр.д. №511/2007 г., по въззивна жалба от ищеца В. В. , Варненският апелативен съд, г.о., е оставил в сила решението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че с решение от 30.3.1995 г. по гр.д. №6266/1994 г. Варненският районен съд, ХІV-ти състав, е признато за установено по отношение на А. Н. , че сделката по нотариален акт №21, т. ХІ, нот.д. №3762/1966 г. е нищожна като противоречаща на закона и с незавършен фактически състав, като същата е осъдена на предаде на В. В. владението върху ? ид.част от имота на основание чл.108 ЗС. Съдът е установил, че това решение е потвърдено от Варненския окръжен съд и ВКС, поради което ищецът В е собственик на ? ид.част от процесното дворно място. Съдът е приел, че след като с нот.акт №30, т. ХІV, н.д. №4448/1968 г. ответницата по исковата молба и съпругът й са продали на трети лица ? ид.част от втория етаж на жилищната сграда, избени и тавански помещения, общи части на сградата и 250/660 ид.ч. от дворното място, ответницата по исковата молба не се явява пасивно материалноправно легитимирана поради този факт, както и че към датата на предявяване на иска тя не е притежавала качеството на собственик на дворното място.
Срещу решението на Варненския апелативен съд е подадена касационна жалба от ищеца В. Г. В., с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК/отм./ по подробно изложени съображения. Моли се за отмяна на обжалваното решение и се постанови друго, с което да се уважи иска, или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
Ответницата по касация – А. Н. , посредством процесуалния си представител адв. В, оспорва касационната жалба. От посочения адвокат е постъпило е възражение по смисъла на чл.218 г ГПК/отм./. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид възражението на ответницата по касация, становището на процесуалния й представител в съдебно заседание и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Решението на Варненския апелативен съд е правилно.
Законосъобразно, обосновано и при спазване съдопроизводствените правила, въззивната инстанция е приела, че ответницата не притежава пасивна материалноправна легитимация. Извършената от нея транслативна сделка преди завеждането на исковата молба – 28.12.2006 г., е напълно достатъчно основание, за да се направи този решаващ извод. Друг би бил отговорът на въпроса за материалноправната легитимация на ответницата по исковата молба, ако сделката беше извършена след предявяване на иска. Тогава намира приложение разпоредбата на чл.121, ал.1 ГПК/отм./. Процесният случай обаче не е такъв, поради което посочената правна норма е неприложима, а липсата на материалноправна легитимация за ответницата не може да бъде преодоляна в полза на ищеца.
Поради това обжалваното въззивно решение се явява правилно, а наведените в касационната жалба доводи изцяло неоснователни.
Касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а решението на въззивната инстанция – в сила.
Водим от изложените съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза трета ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №17/18.01.2008 г. по гр.д. №511/2007 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Определение №795 от 8.12.2009 по гр. дело №1830/1830 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС
РЕШЕНИЕ
№ 795
София, 08.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1830/2008 година по описа на І г.о.
Производството е по §2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218а, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от ищеца В. Г. В. от град В., кв. Виница,, против въззивно решение №17/18.01.2008 г. по гр.д. №511/2007 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
Обстоятелствата по делото са следните:
В. Г. В. от град В., кв. Виница, е предявил против А. А. Н. от град В., кв. Виница, обективно съединени искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД, във връзка с чл.31, ал.2 ЗС. В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици на дворно място, подробно описано, при квоти ? ид.ч., като съсобствеността е възникнала за ищеца по силата на наследяване и прогласяване на нищожно на дарение в полза на А. Н. за ? ид.ч. от имота , а за ответницата въз основа на дарение за останалата ? ид.ч. Твърди се също така, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д. №6266/1994 ж. По описа на Варненския районен съд, ХІV-ти състав, ответницата е осъдена да предаде на ищеца ? ид.ч. от дворното място, на основание чл.108 ЗС. Излага се, че ответницата ползва изцяло дворното място и лишава ищеца от ползването на неговата ? ид.ч., поради което й е била отправена нотариална покана на 24.01.2005 г. да заплати обезщетение в размер на 12420 лева, за периода от 23.01.2003 г. до 23.01.2005 г. и по 345 лева месечно за периода от 24.01.2005 г. до окончателното предаване на вещта, нещо което не е сторено до подаване на исковата молба. Претендира се и законна лихва за забава за периода от 24.01.2005 г. до 28.12.2006 г.
С решение №949/02.8.2007 г. по гр.д. №2315/2006 г. Варненският окръжен съд, г.о., е отхвърлил предявените искове.
С решение №17/18.01.2008 г. по гр.д. №511/2007 г., по въззивна жалба от ищеца В. В. , Варненският апелативен съд, г.о., е оставил в сила решението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че с решение от 30.3.1995 г. по гр.д. №6266/1994 г. Варненският районен съд, ХІV-ти състав, е признато за установено по отношение на А. Н. , че сделката по нотариален акт №21, т. ХІ, нот.д. №3762/1966 г. е нищожна като противоречаща на закона и с незавършен фактически състав, като същата е осъдена на предаде на В. В. владението върху ? ид.част от имота на основание чл.108 ЗС. Съдът е установил, че това решение е потвърдено от Варненския окръжен съд и ВКС, поради което ищецът В е собственик на ? ид.част от процесното дворно място. Съдът е приел, че след като с нот.акт №30, т. ХІV, н.д. №4448/1968 г. ответницата по исковата молба и съпругът й са продали на трети лица ? ид.част от втория етаж на жилищната сграда, избени и тавански помещения, общи части на сградата и 250/660 ид.ч. от дворното място, ответницата по исковата молба не се явява пасивно материалноправно легитимирана поради този факт, както и че към датата на предявяване на иска тя не е притежавала качеството на собственик на дворното място.
Срещу решението на Варненския апелативен съд е подадена касационна жалба от ищеца В. Г. В., с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК/отм./ по подробно изложени съображения. Моли се за отмяна на обжалваното решение и се постанови друго, с което да се уважи иска, или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
Ответницата по касация – А. Н. , посредством процесуалния си представител адв. В, оспорва касационната жалба. От посочения адвокат е постъпило е възражение по смисъла на чл.218 г ГПК/отм./. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид възражението на ответницата по касация, становището на процесуалния й представител в съдебно заседание и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Решението на Варненския апелативен съд е правилно.
Законосъобразно, обосновано и при спазване съдопроизводствените правила, въззивната инстанция е приела, че ответницата не притежава пасивна материалноправна легитимация. Извършената от нея транслативна сделка преди завеждането на исковата молба – 28.12.2006 г., е напълно достатъчно основание, за да се направи този решаващ извод. Друг би бил отговорът на въпроса за материалноправната легитимация на ответницата по исковата молба, ако сделката беше извършена след предявяване на иска. Тогава намира приложение разпоредбата на чл.121, ал.1 ГПК/отм./. Процесният случай обаче не е такъв, поради което посочената правна норма е неприложима, а липсата на материалноправна легитимация за ответницата не може да бъде преодоляна в полза на ищеца.
Поради това обжалваното въззивно решение се явява правилно, а наведените в касационната жалба доводи изцяло неоснователни.
Касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а решението на въззивната инстанция – в сила.
Водим от изложените съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза трета ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №17/18.01.2008 г. по гр.д. №511/2007 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: