3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 796
Гр.София, 25.11.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 430 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, гр.София срещу решение № 1519/02.12.2009г., постановено по гр.д.№ 1731/2009г. от Софийския апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решение № 24/30.09.2008г. по т.д.№ 61/04г. на Софийския градски съд за отхвърляне на иска на касатора против “Ф. холдинг”АД за заплащане на обезщетение за забава за периода от 20.11.2003г. до 21.01.2004г. в размер на 858815.17 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът “Ф. холдинг”АД, гр.София не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд е приел, че обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху уговорената между страните неустойка в чл.26, ал.1 от приватизационния договор се дължи след изтичане на 14 дни от датата на уведомяването на продавача за размера й. В случая, агенцията е изпратила на ответника покана за заплащане на начислената неустойка с известие за доставяне № 012 от 05.11.2003г., като писмото е връчено без да е посочено кое е лицето, което го е получило. С оглед на направеното оспорване на връчването, решаващият състав е изложил съображения, че длъжникът не е в забава, поради което не дължи претендираното обезщетение.
Според касатора касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.1 или т.2 ГПК за произнасяне по въпроса: Следва ли да се счита връчено на адресата писмо, изпратено с известие за доставяне /обратна разписка/, ако известието е подписано и датирано при доставяне, но не са посочени имената и качеството на лицето, което го е подписало? Сочи: Определение № 153/04.05.2006г. по гр.д.№ 114/2006г. на ВКС, ГК, ІV-А отд. и Определение № 391/03.05.2000г. по ч.гр.д.№ 762/2000г. на С..
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
В Опр.№ 153/06г. ВКС е приел, че връчването чрез писмо с известие за доставяне е редовно, тъй като удостоверяването в разписката, че пратката е получена чрез пълномощник, представлява официален документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила. Тези изводи са формирани по възникнал между страните спор дали лицето, което е получило писмото /с посочени имена и качество/ е било надлежно упълномощено да приема съобщения от името на юридическото лице. В Опр.№ 391/00г. С. е изложил съображения, че изпратеното с “обратна разписка” писмо е получено от адресата, но според данните по конкретното дело, от които е направен извод, че до лицето е достигнало съобщението и не е било оспорено получаването му.
Разгледаните от съдилищата спорове в посочените съдебни актове не са идентични с настоящия казус. Връчването на поканата за изпълнение, което има за последица поставяне на длъжника в забава по чл.84, ал.2 ЗЗД, е оспорено и върху известието за доставяне липсва указание за името и качеството на лицето, което е подписало разписката. Цитираните от касатора норми на З. и на Наредба № 4 за пощенските съобщения не поставят конкретни изисквания, но предписват оформяне на известието за доставяне при връчването му на адресата. В този смисъл, въпросът дали връчената пощенска пратка има характер на покана на изпълнение, т.е. дали същата е приета от длъжника, се решава с оглед на установените факти и обстоятелства по делото. Евентуално неправилните изводи на инстанцията по същество по този въпрос имат за последица необоснованост на съдебното решение и биха представлявали основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но не обосновават приложното поле на касационното обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК. На следващо място, отговорът на поставения от касатора въпрос не налага тълкуване на правна норма, при което даденото от ВКС разрешение да може да се съпостави със задължителна или с противоречивата практика на съдилищата, поради което липсват предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1519/02.12.2009г., постановено по гр.д.№ 1731/2009г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.