5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 796
София, 06.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2174/2019 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№2381/18.3.2019 г.-, подадена от ответника по исковата молба – Пловдивска апелативна прокуратура, като представител на Прокуратура на Република България, и касационна жалба, вх.№2751/29.3.2018 г., подадена от адвокат М. Д. – процесуален представител ищеца К. Г. В. от [населено място] против въззивно решение №24/20.02.2019 г. по гр.д.№11/2019 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, г.к., в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на К. Г. В. сумата 60000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпления, за които образуваното производство по сл.д. № 231/2003 г. по описа на Окръжна следствена служба – Пазарджик, е прекратено, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.05.2015 г. до окончателното й изплащане, и 2406,00 лв. разноски, както и в частта, в която искът на К. Г. В. против Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение по горецитираното следствено дело е отхвърлен за разликата над 60000 лв. до 100000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика.
При постановяване на решението въззивната инстанция е приела, че „На база на всички събрани по делото доказателства съдът приема за установено, че В. е претърпял неимуществени вреди от воденото против него наказателно производство по повдигнатите му обвинения в извършване на тежки умишлени престъпления по чл. 282, ал. 2 от НК, по чл. 283а, т. 1 от НК и по чл. 220, ал. 1 от НК, както и на умишлено престъпление по чл. 283а, т. 2 от НК изразяващи се в психически и емоционален стрес, от позитивен, организиран и добронамерен човек, от уважаван общественик, успешен бизнесмен и перфектен родител чрез промяна на статута си на обвиняем той се е превърнал в нервен, объркан, затворен и необщуващ със семейството и близките си, притеснявал се за бъдещето си, угрозата да бъде осъден и да влезе в затвора била реална, страхувал се и се срамувал от случилото се, не се хранил добре и отслабвал видимо, не можел да спи и нямал желание да върши любимите си занимания, преживявал тежко тревогата на родителите и децата си, чувствал се постоянно обект на присмех, подигравки и упреци, бизнесът му се сринал, не можел да върши пълноценно работата си като председател на общинския съвет, да взема адекватни решения, постоянно трябвало да се оправдава за действия, които не бил извършил, дори не можал да изживее пълноценно едно от най-радостните събития в живота на всеки баща – сватбата на дъщеря му. Влошаване на емоционалното и физическото му състояние особено се задълбочило с постановяване на двете осъдителни присъди, които до отмяната си са действали общо за около година, постоянно извършваните действия в досъдебното и съдебното производство и дългата продължителност на наказателния процес, той се отразил и на предизборната му кампания в два последователни периода и изборните резултати, като макар и двата пъти В. да спечелил, това било свързано с много усилия от негова страна и негативни изживявания във връзка с обсъжданото наказателно производство от избирателите. Към момента ищецът не е възвърнал първоначалния си облик на отворен и жизнерадостен човек, а страда от депресия, която се е задълбочила поради това, че не е лекувана.
Описаното състояние на ищеца е нормална реакция, съответстващата на ситуацията от образуване на наказателното производство, продължило дълъг период от време, интензивно извършваните действия в двете негови фази, четирите постановени присъди, две от които осъдителни, и всички свързани с това негативни преживявания, наказателният процес и извършваните в него действия и постановените актове са дали негативно отражение върху емоционалното и психическото състояние на ищеца, а описаните неблагоприятни последици са в пряка причинна връзка с повдигнатото незаконно обвинение за посочените престъпления и воденото против В. наказателно производство, продължило за него за общ период от повече от 10 години и 5 месеца.
В същото време следва да се отчете фактът, че в този период ищецът успешно е провел две предизборни кампания, довели до избора му на общински съветник, респ. председател на Общински съвет – Б., и кмет на общината, което от една страна показва, че неговият обществен облик в града, в който живеел, не е пострадал в степента, описана в исковата молба, а от друга страна – че самият той е запазил борбеността си, волята за живот и победа и е проявил професионалните и личностните си качества в достатъчно голяма степен, за да убеди избирателите в достойнствата си.
При определяне на вида и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди и последиците за него от повдигане на незаконното обвинение съдът има предвид личността на В., който дълги години се е занимавал с обществена работа, поради която причина е бил известен в Б., като такъв е изградил авторитет на човек, търсещ най-доброто за хората в града си, професионалист, който има способности да организира и ръководи, бил е в трудоспособна възраст, деен и работоспособен, самите обвинения са за извършени престъпления по служба, което, съчетано с широкото медийно отразяване на случая и продължителния период на наказателното производство, завършило с три постановления за прекратяване, довели до накърняване на доброто му име в обществото в Б., до съмнения в неговите качества и постигнатото през годините.
Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от ищеца, установени по вид, интензитет и продължителност, настъпилата промяна в характера му и в отношенията с близки, съседи и познати, както и в обичайния му начин на живот, накърнения му авторитет и добро име в обществото, изживените негативни емоции и създадената несигурност в бъдещето поради възможното му осъждане, която заплаха е била реална с оглед двете постановени осъдителни присъди, при съобразяване с характера на повдигнатото обвинение за горепосочените престъпления, в т.ч. предвижданото за тях наказание, взетата мярка за неотклонение, която, макар и най-леката „Подписка“, се е отразила на ежедневието му, продължителността на периода, през който спрямо В. са извършвани действия и са постановявани актове, отразяващи се на правната му сфера, личността на дееца и факта, че обвиненията са за извършени престъпления по служба, както и при вземане предвид критериите, заложени в ППВС № 4/23.12.1968 г., и наложилото се в обществото понятие за справедливост при приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за нанесените му неимуществени вреди от увреждането в размер на 60000 лева, а над него до пълния предявен размер от 100000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира, че посоченият размер на обезщетението е достатъчен за репариране на понесените от ищеца неимуществени вреди, като при определянето му са отчетени и обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите обществено-икономическите условия на живот /в тази връзка вж. Р. № 5/13.03.2013 г. по гр.д. № 638/2012 г. на ВКС – ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
Предвид направените от въззивния съд правни изводи, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено в частта, в която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размер от 60000 лева и е отхвърлен за разликата над посочената сума до 100000 лева.
С оглед приетото в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС по принцип посоченото обезщетение се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, но предвид направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, то следва да се присъди за периода от 16.05.2015 г. до окончателното заплащане на сумата, в която част решението като законосъобразно също следва да бъде потвърдено.
Решението е правилно и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 2406 лв., определени по реда на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ и при съобразяване с цената на предявения иск и разпоредбата на чл.7, ал.1, т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, мотивираща извод за неоснователност на направеното възражение от страна на Прокуратурата за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Решението в частта, в която е отхвърлен искът за присъждане на законна лихва върху определеното обезщетение за периода 29.12.2013 г. – 15.05.2015 г., не е обжалвано и е влязло в сила.“
В изложението към касационната жалба на ищеца – касационен жалбоподател, се твърди, че обжалваното решение в частта, с която претенцията е отхвърлена е неправилно и се поставят следните въпроси: 1.Следва ли въззивната инстанция да даде ясен отговор на сочените за въззивен контрол доводи относно определен вид болки и страдания, а не да ги цени като такива с оглед на вредните последици, имащи отношение към определяне размера на присъденото обезщетение ?, 2. Заболяване, което ищецът не е лекувал, независимо от причините, следва ли да бъде изолирано от критериите за определяне размера на обезщетението, макар да е последица от незаконно обвинение ?, 3. Когато не са представени, но са описани здравословни проблеми в исковата молба, доказано от свидетелски показания и/или експертиза, че са проявени по време и във връзка с незаконното обвинение, следва ли съдът да ги цени като вредни последици с оглед определяне размера на обезщетението и в кои случаи ? Има ли конкуренция между писмени документи и свидетелски показания и/или експертно заключение при оценката им за приемане на факти и обстоятелства, и за правния извод, и кое доказателствено средство е определящо при отсъствие на някое от тях ? и 4. В контекста на ППВС №4 от 23.12.1968 г. как следва да се оценяват установените обстоятелства относно вида, интензитета и времето на проявлението на болките и страданията, следва ли и длъжен ли е съдът да намалява обезщетение в случай, че въпреки засегнатите добро име, чест и достойнство, пострадалият бъде избран на изборна работа ?
Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК.
В изложението на ответника по исковата молба – касационен жалбоподател се твърди, че спорът е решение в нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и се цитира практика на ВКС по чл.290 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационните жалби и изложенията към тях намира следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по двете жалби, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС.
По естеството и двете изложения съдържат въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на конкретни факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложението се цели допускане на въззивното решение до касационно обжалване относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
В настоящия случай е съобразена продължителността на наказателното преследване, броя на деянията, по които незаконно е било повдигнато обвинение, вида на деянията, изброените причинени вреди, довели до дискредитиране на ищеца в обществото, като уважаван общественик и политик.
По първите три въпроса, поставени в изложението на касационния жалбоподател – ищец, настоящият състав на Върховния касационен съд, IV г.о., намира, че са бланкетни, тъй като не е обосновано към кои изводите на обжалваното решение се поставят тези въпроси.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №24/20.02.2019 г. по гр.д.№11/2019 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, г.к.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: