Определение №797 от 22.10.2018 по гр. дело №2971/2971 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 797

гр. София, 22.10.2018 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев

изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2971 по описа за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 735 от 02.02.2018 г. по гр. д. № 6234/2017 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 21785 от 23.12.2016 г. по гр.д. № 862/2015 г. на Софийски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от С. К. К. от [населено място] против П. на Р. Б. за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение. В решението е прието за установено, че на 15.04.2009 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1 НК. Обвинен е бил в това, че на 27.03.2003 г. в качеството си на длъжностно лице – частен нотариус, в кръга на службата си е съставил официален документ, удостоверявайки неверни обстоятелства (обстоятелството, че продавачите на лек автомобил са се явили лично и са положили подписи върху договора за прехвърляне собствеността върху лек автомобил), с цел документът да бъде използван като доказателство за тези изявления. Била е определена мярка за неотклонение „подписка”. С присъда по н.о.х.д. № 6683/2019 г. на Софийски районен съд, влязла в сила на 15.10.2010 г. с потвърждаването и от Софийски градски съд с решение по н.о.х.д. № 982/2012 г., ищецът е бил оправдан по повдигнатото обвинение. Проведеното незаконно наказателно производство се е отразило негативно на психиката на ищеца, довело до обостряне на съществуващи здравословни проблеми. За извършени престъпления в кръга на службата му в качеството му на частен нотариус, срещу ищеца са били повдигнати общо четиридесет и шест досъдебни производства, двадесет и шест от които в рамките на процесния период. До 2011 г. са били постановени осемнадесет осъдителни присъди, а успоредно с процесния иск, ищецът е предявил още два иска за вреди по ЗОДОВ от незаконно обвинение. При така установените факти, съдът е приел, че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените неимуществени вреди се следва обезщетение в размер на 600 лева, присъдени на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, отхвърляйки иска за разликата до 20000 лева. Касационна жалба против въззивното решение в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата до предявения размер е постъпила от С. К. К.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос относно приложението на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Приложени са решение № 276/13 от 26.06.2014 г. по гр. д. № 820/2012 г., IV г.о., ВКС; решение № 292/14 от 11.03.2015 г. по гр. д. № 3435/2014 г. IІІ г.о., ВКС; решение № 344 от 24.11.2014 г. по гр.д. № 2378/2014 г. ІV г.о. ВКС и решение № 26 от 04.03.2009 г. по гр.д. № 4724/2007 г. ІІІ г.о. ВКС, в които Върховният касационен съд се е произнесъл по въпроса за негативното отражение върху неимуществената сфера на пострадалия, когато обвинението е за умишлено престъпление в кръга на професионалната реализация.
Ответникът по касационната жалба П. на Р. Б. не взема становище.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът относно приложението на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно чл. 52 ЗЗД е разрешен в съответствие с установената съдебна практика. Изхождайки от принципните постановки, залегнали в т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и съдебната практика за обезщетяване на вреди в сходни хипотези, съдът е обсъдил всички обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението, в т.ч. характера на повдигнатото обвинение, което не е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; продължителността на незаконното наказателно преследване; взетата най-лека мярка за неотклонение; характера и интензитета на изживените от ищеца отрицателни емоции и отражението му върху здравословното му състояние. Същевременно съдът е съобразил и обстоятелството, че в периода на провеждане на наказателното преследване, ищецът е бил привлечен по още двадесет и шест дела, т.е. преживените негативи са били и във връзка с други обвинения, приключили с осъдителни присъди, както и че ищецът претендира и по други дела обезщетения за неимуществени вреди, идентични по вид и характер с тези по настоящото дело, които вреди не могат да бъдат разграничени според това, от кое конкретно наказателно производство са причинени на ищеца.
Неоснователен е и доводът за постановяване на решението в противоречие с установената практика на Върховния касационен съд по въпроса за размера на обезщетението, когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в кръга на професионалната реализация на пострадалия. В приложените към касационните жалби съдебни решения, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен с оглед конкретните по делото обстоятелства, различни от изследваните във въззивното решение – произнесъл се е по последиците от обвинения за тежки престъпления и настъпилите за пострадалите вреди при данни за безупречната им професионалната реализация и широко огласяване на незаконно повдигнатите обвинения в престъпления, несъвместими с изискванията за заеманата длъжност и обществените очаквания за изпълнението и. Действително, в конкретния случай ищецът е изпълнявал възложени му от държавата функции, към които обществото има обяснимо високи изисквания за изпълнение при строго съблюдаване на закона и морала, но при наличие на осемнадесет влезли в сила осъдителни присъди за извършени престъпления по служба, настъпилият срив в професионалната кариера на ищеца и отдръпването на общественото доверие не се явяват резултат на процесното незаконно обвинение.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 735 от 02.02.2018 г. по гр. д. № 6234/2017 г. на Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top