3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№797
София, 16.12.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 115 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], срещу Решение № 181 от 25.10.2010 год. по гр.д.№ 6311/2010 год. на Софийски градски съд.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, процесуалният представител на касатора сочи основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК се свързва с противоречие с влязло в сила решение по гр.д.№ 989/2008 год. на Софийски градски съд, съдържащо противоречащо произнасяне по въпроса: Дали единственото условие за наличие на вреда (пропусната полза) е обективната невъзможност вещта да бъде ползвана по предназначението или за да бъде присъдено обезщетение за вреда, съизмеримо с пропуснатата полза, ищецът трябва да представи и доказателства, че е получил предложение за отдаване на вещта под наем, което е било осуетено или е наел друга вещ за претендирания период.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът свързва с произнасянето по процесуалноправен въпрос – тълкуване на чл.162 ГПК и по-конкретно: Дали наличието на обективна негодност на вещта да бъде ползвана е достатъчно да се приеме, че искът е установен по своето основание и при липса на достатъчно данни за неговия размер, съдът да го определи по своя преценка или да назначи вещо лице за определянето му.
Ответникът по касация ЗАД [фирма] не е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че не е налице нито едно от сочените основания за допускане на касационен контрол поради следното:
Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу Решение № ІІ-ХІХ-88 от 12.11.2009 год. по гр.д.№ 38501/2008 год. на Софийски районен съд с която е бил отхвърлен предявеният от дружеството срещу ЗАД [фирма] иск с правно основание чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата 17000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от забавено изпълнение на поето по реда и на основание чл.209 ал.1 КЗ задължение за възстановяване по силата на застраховка „Бонус Каско” на щети по лек автомобил. Ищцовата претенция е формирана като пропусната полза, съизмерима със средния наем за автомобила за исковия период.
Първоинстанционният съд е приел, че е налице основанието по чл.209 ал.1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя ЗАД [фирма] за заплащане на вреди, произтичащи от забавеното изпълнение на задължението му да организира ремонта на принадлежащия на ищеца автомобил, но размерът на вредата не е доказан, тъй като при претенция за пропусната полза, съизмерима с наема на веща, в тежест на ищеца е било да докаже настъпването и. Сезиран с въззивната жалба на едноличното дружество, съставът на СГС е стигнал до същия извод, поради което е потвърдил първоинстанционния акт.
Предпоставката по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице, тъй като по въпроса: Следва ли при претенция за пропуснати ползи като вреди, които подлежат на обезщетяване по силата на чл.82 ЗЗД да съществува сигурност за увеличение на имуществото или същото може да се предполага? Е налице задължителна по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. С Решение № 156 от 29.11.2010 год. по т.д.№ 142/2010 год., състав на ВКС-ТК, І т.о. е приел, че пропуснатите ползи, за които се претендира обезщетение, трябва да имат качество на реалност и сигурност. Печалбите /гражданските плодове/, които би могъл да получи ищеца по други, осуетени от забавеното изпълнение на длъжника правоотношения, подлежат на доказване. Те биха имали характер на пропуснати ползи по смисъла на чл.82 вр.чл.79 ал.1 ЗЗД само в случай, че получаването им от страна на кредитора е сигурно. В тежест на кредитора, който твърди, че е пропуснал да реализира доходи от наемно правоотношение и съответно по този начин да увеличи имуществото си е доказването на този факт.
Не е налице и предпоставката на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Поставеният от касатора въпрос по прилагането на чл.162 ГПК не е обуславяш по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Той би бил такъв, ако съдът би приел иска за основателен, но с недоказан размер. В случая, съставът на съда е приел за недоказана самата основателност на иска – наличието на пропусната полза.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 181 от 25.10.2010 год. по гр.д.№ 6311/2010 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.