О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 798
София, 29.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2951/ 2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „В.“-АД,чрез процесуален представител адв.В. Б. срещу решение № 117/05.04.2016 г. по гр.д.№864/2015 г. на Окръжен съд-Перник.
Ответницата по касационната жалба Л. С. Д. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника адв.Т. Г., я оспорва. Претендира разноски.
Третото лице помагач ЗА „В.“-АД не взема становище.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение №132/06.10.2015 г. по гр.д.№109/2015 г. на Районен съд-Радомир ,в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищцата-ответница по касационната жалба в настоящото производство, иск с правно основание чл.200 КТ, за разликата над 3000 лв. до размер на сумата 25 000 лв. и е присъдил тази разлика от 22 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания от трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждане 06.08.2014 г. до окончателното плащане.Присъдени са разноски в съответствие с уважената част от иска за двете инстанции. Решението в останалата част , с която искът е отхвърлен до пълния претендиран размер от 60 000 лв. е потвърдено и е влязло в сила. Влязло е в сила и решението на първоинстанционния съд, с което искът е уважен до размер на сумата 3000 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищцата е заемала длъжността заготвител активна маса химически процеси,машинен оператор фармацевтични и козметични продукти,чистач производствени помещения.Трудовите й задължения включвали почистването на машината хомогенизатор-смесител Frima. От касатора била изготвена Инструкция-GMR 03.03.00.04 „Почистване на оборудването след производство на полутвърди препарати“, като в Приложение № 5 са конкретизирани дейностите и отговорностите при почистване. Изготвен е и план за ликвидиране и предотвратяване на аварии пожари в ответното дружество, според който при отклонение от нормална работа трябва да се спре съответното съоръжение и да се информира прекия ръководител. На 01.07.2015 г. на ищцата е проведен периодичен инструктаж. Въззивният съд, въз основа на назначената съдебно-техническа експертиза е направил извод,че машината е била изправна На 06.08.2014 г. при почистването й от остатъците от произведен лекарствен продукт риванол ищцата претърпяла злополука, установена по съответния ред с декларация, разпореждане и протокол на ТП на НОИ,която е трудова по смисъла на чл.55 ал.1 КСО. От показанията на свид.Х., началник смяна в предприятието е установено ,че на датата на злополуката е посетила производственото помещение ,в което се намира машината .Термометърът й показвал 104 градуса С, тази висока температура била зададена от ищцата в нарушение на инструкцията. Помещението било изпълнено с пара, подът бил мокър. Ищцата спряла крана на парата, а свид.Х. продължила към съседното помещение.След това ищцата включила бъркалката и отворила капака на смесителя за почистване с четка. При връщането си свид.Х. видяла,че ищцата е на земята с мокри панталони.Била транспортирана в болница и хоспитализирана в УМБАЛСМ „П.“ до 22.08.2014 г., а временната нетрудоспособност продължила до 01.06.2015 г. Според заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза ищцата е получила изгаряния по двата долни крайника,обхващащи коленните стави,двете подбедрици и двете ходила от първа ,втора АБ и трета степен на площ от 22 % от повърхността на тялото.В областта на дясното ходило са засегнати и подкожни тъкани.Проведено е оперативно лечение за отстраняване на некротични тъкани и поставяне на кожни транспланти, взети от бедрата и коремната област, като белезите ще останат видими за цял живот. Била е налице временна опасност за живота й. В първите дни след инцидента ищцата търпяла значителни по интензитет болки,които постепенно намалявали.Продължава да изпитва болки на пръстите на дясното стъпало и около външния глезен. Въззивният съд е счел, че уврежданията са в резултат от попарване с гореща течност, т.е. в резултат на трудовата злополука, а причинената за ищцата вреда е в пряка причинно-следствена връзка с нея. Отчитайки търпяното при проведеното лечение-трудна подвижност, невъзможност за самообслужване, силни болки,бавно зарастване на раните,тежест на увреждане с 22% засегнато тяло,временната опасност за живота, видими за цял живот белези,млада жена в активна трудова възраст, е намерил,че справедливият размер на обезщетението е 25 000 лв.Изтъкнал е, че не възприема изводите на първата инстанция за проявена груба небрежност от ищцата.Позовал се е на решения по гр.д.№1923/2009 г., ІV г.о. и по гр.д.№ 387/2010 г., ІV г.о.,според които груба небрежност по смисъла на чл. 201 ал.2 КТ е неполагане на дължимата грижа ,която би положил и най-небрежният работник, зает със съответната дейност при подобни условия, при проявена липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.Посочил е, че не всяко нарушение на правилата за безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице принос от пострадалия при подчертано груба небрежност. Намерил е за уместна аналогията с чл. 11 ал.3 НК, според която небрежността ще е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати. Направил е извод, че ищцата е допуснала несъзнавана непредпазливост, изразяваща се в нарушение на правилата за безопасност, която не е основание за намаляване на обезщетението. Обстоятелството, че не е спазила инструкцията за почистване на машината, като е задала по-висока температура не дава основание да се приеме, че е съзнавала и предвиждала настъпването на вредоносните последици. За това говорят последващите й действия по спиране на крана за парата и отваряне на капака на смесителя. Тя е спазила последователността им при почистване, което говори ,че не е предвиждала настъпването на последиците. Неспазването на плана за действие за предотвратяване на аварии също не е преценено като проява на груба небрежност.Посочено е, че действията й показват, че не е възприела ситуацията като авария.Свид.Х. също не е реагирала съобразно този план, т.е. тя също не е счела ,че е възникнала авария.С оглед на изложените мотиви е уважил иска.
Касаторът прави оплакване за наличие на касационни основания по чл.281 т.3 ГПК и счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК поддържа всички основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Поставя следните въпроси:
-кои са основните критерии при определяне размера на обезщетението на имуществените вреди по справедливост- чл.52 ЗЗД. Вероятно касаторът е допуснал техническа грешка и въпросът му касае обезщетението за неимуществени вреди, което е предмет на спора.
-необходимо ли е съдът да изложи и обсъди всички релевантни обстоятелства, които са го мотивирали при определяне размера на обезщетението.
Намира, че в противоречие с приетото в решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№1543/2011 г., ІV г.о. и по гр.д.№323/2012 г., ІІІ г.о., въззивният съд не е преценил обективно установените факти по делото, които изброява подробно и не е обсъдил и съобразил всички доказателства, конкретно съдебно-медицинската експертиза,според която здравословното състояние на ищцата няма да претърпи бъдещи усложнения и тя ще може да работи пълноценно.
Първият въпрос не е релевантен, доколкото въззивният съд не е направил обобщаващ правен извод за наличие на основни критерии при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.Напротив, той е съобразил създадената задължителна практика, според която същият зависи от конкретните релевантни обстоятелства, касаещи търпените от пострадалия болки и страдания в резултат на претърпяната трудова злополука.В ППВС № 4/23.12.1968 г. такива обстоятелства са посочени примерно. Именно поради конкретиката на различните случаи е невъзможно определяне на единни основни критерии за дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди.Неговият справедлив размер не е абстрактно общовалидно понятие.
Вторият въпрос е детерминиран от становището на касатора за допуснати процесуални нарушения и необоснованост на изводите на въззивния съд. С него не може да бъде обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване. Изложените доводи имат характера на основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, които могат да бъдат обсъждани в производство по чл.290 ГПК, след успешно селектиране на касационната жалба. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК трябва ясно и категорично да бъдат отграничени от основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, тъй като само първите могат да бъдат разглеждани в производството по чл.288 ГПК , което не е сторено. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, отклонението на направените с въззивното решение изводи , трябва да е налице при пълен фактически идентитет на разглежданите спорове. В настоящия случай доколкото е налице идентичност на случаите, не може да се приеме ,че е допуснато отклонение от дадените правни разрешения в посочените съдебни актове.
По-нататък в изложението се поставят следната група въпроси:
-съставлява ли груба небрежност на пострадал при трудова злополука работник поведението,изразяващо се в липса на елементарно внимание и старание и пренебрегване на основни технологични правила и правила на безопасност в ситуация на отклонение от технологичния режим на работа, неполагане на грижа, която и най-небрежният би положил в подобна обстановка.Счита,че въпросът е решен в противоречие с приетото в решения на ВКС по гр.д.№951/2011 г., ІV г.о. и гр.д.№387/2010 г., ІV г.о.
-какво е значението на субективното отношение към увреждането на работника, пострадал при трудова злополука, при определяне наличието на груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ;
-след като работникът е дългогодишен и опитен работник,запознат с технологичните правила и правилата за безопасна работа, той бил ли е длъжен да предвиди последиците от неспазването на тези правила,които би спазил и най-небрежният работник в подобна ситуация, при отклонение от технологичния режим на работа. Твърди противоречие с разрешенията , съдържащи се в решения на ВКС по гр.д.№387/2010 г., ІV г.о., гр.д.№4075/2013 г., ІV г.о., гр.д.№1248/2010 г., ІІІ г.о.
Първият и третият от тези въпроси е поставен в хипотези, произтичащи от становище на касатора за възникнали юридически факти, които въззивният съд не е счел за реализирани. Не са излагани мотиви,че липсва елементарно внимание и старание , неполагане на грижа, която и най-небрежният би положил в подобна обстановка от страна на ищцата, дали тя е дългогодишен и опитен работник,дали е била длъжна да предвиди последиците.Поради това въпросите не могат да бъдат преценени като релевантни, произтичащи от правни изводи по предмета на делото. Въпросът трябва да обуславя именно изводите на въззивния съд, а не становището на касатора.
Вторият въпрос е релевантен,но не е налице противоречие с приетото в цитираните решения на ВКС.Липсва аргументация и анализ в какво се изразява отклонението на изводите на въззивния съд от приетото в приложената задължителна съдебна практика.
По-нататък в изложението се поставя и въпросът:
-длъжен ли е съдът при искане за намаляване на обезщетението за причинени неимуществени вреди поради проявена груба небрежност от пострадалия работник да изложи мотиви относно механизма на увреждане, за да отговори на въпроса за наличието или липса на груба небрежност.Счита,че е налице противоречие с решение на ВКС по гр.д.№434/2011 г., ІІІ г.о.
Въпросът също следва да бъде преценен като релевантен, но не е налице отклонение от съдържащите се разрешения в решението на ВКС.Макар да липсва изрично описание на механизма на увреждане, изложени са достатъчно мотиви в различни части на въззивното решение, позволяващи той да бъде възприет.
ВКС,състав на ІІІ г.о. в заключение намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.За да бъде селектирана касационната жалба ,освен общо основание за допускане на касационно обжалване, чрез извеждането на обуславящ изхода на делото правен въпрос, касаторът следва да обоснове наличието и на допълнително основание- развитието на този въпрос в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 ГПК. Необосноваването на допълнителни основания по чл.280 ал.1 ГПК ще има за последица недопускането на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
При този изход на спора на ответницата по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в настоящото производство ,но не са представени доказателства да са сторени такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 117/05.04.2016 г. по гр.д.№864/2015 г. на Окръжен съд-Перник
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: