3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 798
София, 09.12.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д.№ 2059/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. Б.-В. от [населено място] срещу решение № 1994 от 14.12.2012г. по гр. д. № 3497/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-1 състав решение от 12.01.2012 г. по гр. д. № 6659/2010 г. за отхвърляне на предявения от касаторката срещу ЗД [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 24.07.2005 г. за разликата над 45 000 лв. до пълния претендиран размер 70 000 лв.
Касаторката поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което моли същото да бъде отменено в обжалваната му част, а предявеният иск – уважен изцяло. Излага подробни съображения в подкрепа на оплакванията си за занижен размер на присъденото й обезщетение, като твърди, че съдът е приложил неправилно установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливостта, без да съобрази конкретните обстоятелства по делото, имащи значение за преценката за претърпените морални вреди.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и на другите съдилища по приложението на чл. 52 ЗЗД, както и че разглеждането на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като релевантна практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторката посочва: ППВС № 4/1968 г., решение № 3 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 637/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 115 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 593/2011 г. на ІV г. о., решение № 558 от 28.10.2010 г. по гр. д. № 1716/2009 г. на ІІІ г. о. и решение от 04.10.2007 г. по гр. д. № 1182/2006г. на ВКС, ІV г. о.
Ответникът по касация – ЗД [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване. В депозирания от същия отговор от 13.03.2013 г. са развити съображения само по съществото на спора.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение по отношение размера на присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 24.07.2005 г. пътно-транспортно произшествие, решаващият състав е преценил, че присъдената на ищцата сума 45 000 лв. репарира претърпените от нея неимуществени вреди, тъй като е съобразена с критериите на съдебната практика за справедливост, установени в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и с конкретните данни по делото относно възрастта на пострадалата, вида и характера на телесните увреждания, продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания, трайните остатъчни проявления на уврежданията.
С оглед мотивите на въззивното решение, настоящият състав намира, че касационното обжалване на същото не следва да бъде допуснато.
Независимо от значимостта му за конкретния изход на делото, поставеният от касаторката въпрос за приложимостта на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като по отношение на него не е осъществено нито едно от предвидените в чл. 280, ал. 1 – 3 ГПК и поддържани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания.
Не може да се счете, че обжалваното решение е постановено в противоречие с посочената задължителна съдебна практика – ППВС № 4/68 г. Напротив, именно в съответствие с дадените в него указания, в мотивите на своя акт въззивният съд е посочил конкретно всички онези обстоятелствата, специфични за настоящия случай, които е счел за релевантни при определяне обезщетението за неимуществени вреди. А дали същите са анализирани задълбочено, това е въпрос, относим към обосноваността на решението и съответно към неговата правилност, която обаче, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е свързана с основанията за самия касационен контрол /чл. 281, т. 3 ГПК/ и може да бъде проверявана само ако такъв бъде допуснат.
Липсва и твърдяното противоречие между въззивното решение и представените решения по чл. 290 ГПК, постановени от състави на Гражданска колегия на ВКС, тъй като, видно от мотивите на същите, размерът на обезщетението по чл. 52 ЗЗД за претърпени неимуществени вреди е определено при съобразяване на конкретните факти по всяко от делата, а те са напълно различни от тези по настоящото (две от решенията касаят присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно водене на наказателно производство, а третото – за вреди от нанесен побой).
Наличието на посочената задължителна съдебна практика, постановена по реда на отменения ГПК, но запазила своето действие и понастоящем, както и формираната по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК задължителна съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, налага извода, че по поставения от касаторката въпрос не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1994 от 14.12.2012г. по гр. д. № 3497/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: