3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 798
гр. София, 05.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на десети май двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. д. N 1767 по описа за 2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез пълномощника адвокат Ж. Г. срещу решение № VІ – 93 от 17.10.2011 г. по гр.д. № 1592/2011 г. на Бургаски окръжен съд, състав на въззивно гражданско отделение.
Ответникът Д. И. Г. чрез пълномощника си адвокат Р. Г. Р. в отговора по чл. 287, ал.1 ГПК поддържа, че така мотивираното изложение на обстоятелствата за допускане на касационно обжалване не може да обоснове наличието на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради това, че въззивният съд не се е произнесъл по материалноправен въпрос, още по – малко по процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Бургаски окръжен съд е отменил решение № 272 от 30.06.2011 г. по гр.д. № 6530/2010 г. на Районен съд – [населено място] и е уважил предявените от Д. И. Г. искове против [фирма], [населено място] по чл. 128 КТ за заплащане на сумата 5410 лв., дължими трудови възнаграждения, по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 1145.23 лв., мораторни лихви от момента на падежа на всяко от задълженията за главница, съответно 25.09.2008 г., 25.10.2008 г., 25.11.2008 г., 25.12.2008 г. и 25.01.2009 г. до 10.08.2010 г., а за трудовото възнаграждение за месец януари 2009 г., от 25.02.2009 г. до 20.12.2009 г., както и законна лихва върху главницата на неизплатените възнаграждения, считано от датата на завеждане на исковата молба – 24.08.2010 г. до окончателното й изплащане и е осъдил [фирма], [населено място] да заплати на Д. И. Г. сумата 1300 лв. адвокатско възнаграждение, а по сметка на Бургаски окръжен съд държавна такса в размер на 399.60 лв.
Касаторът не е въвел процесуалноправни и материалноправни въпроси съобразно изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсва ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното решение, чието въвеждане е процесуално задължение на касатора. Последният е посочил, че при произнасянето по размера на месечното трудово възнаграждение съдът приел, че дължимата сума е отразената в частен документ, съставен след прекратяване на трудовото правоотношение, игнорирайки официалният такъв, съставен съобразно нормите на законодателството. Посочвайки доказателствата, които въззивният съд кредитира, съответно доказателствата, които не кредитира, страната не въвежда правен въпрос, по който съдът се е произнесъл по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Произнасянето на въззивния съд по правен въпрос се състои във възприемане на правни разрешения, даването на обосновани отговори по спорни относно прилагането на конкретна норма обстоятелства. В процесния случай окръжният съд е обосновал отговор за кредитирането на споразумението от 10.11.2009 г. като установяващо действителния размер на задължението на ответника по претенциите към ищеца, но така възприетите от съда правни разрешения не са въведени от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, за да се обоснове приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационният съд не може да извежда правния въпрос, това е процесуално задължение на касатора, който влага в него конкретно съдържание / в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК/. В допълнение следва да се отбележи още и това, че решенията на които се позовава касатора, за да обоснове противоречива практика засягат правна проблематика съществено различаваща се от обсъжданата в обжалваното решение. В решение № 1715 от 05.02.2004 г. по гр.д. № 1019/2002 г. състав на ВКС, ІІІ г.о. се е произнесъл дължими ли са като трудово възнаграждение по чл. 128 КТ удръжките, които работодателят следва да направи за Д. и ДОО, както и в каква валута следва да се заплати дължимото трудово възнаграждение. В решение № 980 от 15.10.2008 г. по гр.д. № 840/2006 г. състав на ВКС, ІІІ г.о. се е произнесъл относно приложение нормата на чл. 245, ал. 1 КТ в хипотезата, при която липсват доказателства за уговорен размер на трудовото възнаграждение между страните. От изложеното е видно, че правните въпроси, по които са се произнесли състави на ВКС по чл. 218а, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ и чл. 218а, ал. 1, б.”а” ГПК /отм./, съставляващи съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не са относими към спора по който е постановено обжалваното решение.
Доводите на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение – материалноправна и процесуалноправна са общи оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК и неустановимостта им в тази фаза на обжалването не може да обоснове становище за проведено от въззивния съд тълкуване на закона в противоречие със съдебна практика. Жалбоподателят не е установил наличие на общи и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационен контрол на обжалваното решение. Касаторът следва да заплати на ответника по касация направените разноски в настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 800 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ – 93 от 17.10.2011 г. по гр.д. № 1592/2011 г. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Д. И. Г. направените разноски за настоящето производство в размер на сумата 800 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: