О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 798
София, 09.07.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1403 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Х. Й. П. от с. Д., обл. Велико Търново, чрез процесуалния му представител адв. Б, против въззивното решение № 648 от 15 май 2009 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 604 от 25 февруари 2008 г., постановено по гр.д. № 5* по описа на районния съд в гр. В. за 2007 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото касаторът не е единственият член на екипажа, който е подписал допълнително споразумение с уговорката смяната му да се извърши преди изтичането на 210 валутни дни и по отношение на останалите уговорката е спазена, но не и за касатора, дори и след получаване на покана от работника да бъде сменен; при липса на смяна касаторът е продължил работа когато вече корабът е бил в България на ремонт; към момента на подаване на молбата касаторът е бил с фактическо пребиваване на кораба между 1 дни, поради което има право на командировъчни, предвидени в КТД, независимо от други причини. В допълнителни писмени бележки касаторът лично излага своите съображения по спора. В допълнителни съображения, имащи характер на изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото– основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Сочи се, че изводът на въззивния съд, основан на общата разпоредба на чл. 28 КТД, че сроковете и условията по чл. 24 и 25 КТД не се прилагат в случай на ремонт на кораба в България, е формален, а задържането на касатора на кораба е по независещи от него причини и по вина на работодателя; следва да се приложи принципът за по-благоприятния закон, респективно – разпоредба, която ползва работника вследствие неизправното поведение на работодателя.
Ответникът “П” А. , със седалище и адрес на управление в гр. В., чрез юрисконсулт К. , в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК изтъква, че касаторът се е качил на кораба при действащ КТД, но той не представя доказателства за членство в синдикална организация, а и дори да представяше – чл. 28 КТД изключва увеличено заплащане при ремонт на кораба в България; касаторът е подписал ново допълнително споразумение с цел да получава командировъчни по-дълго и да компенсира неполучаването на такива по време на ремонта.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че за полагания труд за процесния период при конвенционален режим на работа, е била налице уговорка за заплащане на основно месечно трудово възнаграждение и командировъчни пари; за периода 17 февруари 2005 г. – 14 ноември 2005 г. корабът е бил на ремонт в България за два месеца, което време по силата на чл. 28 КТД не следва да се зачита при определяне на общата продължителност на отсъствието на моряка от страната, което пък изключва задължението на работодателя да заплаща допълнителни командировъчни пари.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – поради необходимостта ВКС да се произнесе по правен въпрос, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.словие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не можа да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В разглежданата касационна жалба касаторът не е успял да формулира правен въпрос, който да отговаря на посочените критерии. Излагат се съждения по основателността на съображенията на съда във въззивното решение, но не е поставен въпрос, който да ангажира необходимостта ВКС да отговори. Липсата на въпрос пречи да се осъществи и някакво уточняване или конкретизация. Ето защо атакуваното решение не следва да се допусне до касационен контрол.
Ответникът “П” А. претендира заплащане на разноски, които касационният съд определя на 150 лева юрисконсултско възнаграждение за представения отговор на касационната жалба и се дължат на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 648 от 15 май 2009 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г.
ОСЪЖДА Х. Й. П., ЕГН **********, с адрес в с. Д., обл. Велико Търново, да заплати на “П” А. , със седалище и адрес на управление в гр. В., бул. “. № 1, сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева сторени разноски за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: