ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 798
София, 16.07. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 391 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. М. Ш. Р. от София, приподписана от адвокат С, срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 12.V.2008г. по в.гр.д. № 2593/2007г.
Ответникът по касационната жалба Г. К. Д. от гр. Г. чрез особения си представител адв. Д е заел становище за недопускане на к7асационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Софийският градски съд е оставил в сила решението на СРС от 17.V.2006г. по гр.д. № 8403/2004г., с което е отхвърлен предявеният от М. Ш. срещу Г. Д. чрез особения му представител адв. Д иск за присъждане на 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от настъпилата на 08.V.1995г. при ПТП, причинено по вина на ответника, смърт на майката на ищцата С.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че предявеният на 02.VІІІ.2004г. иск е погасен по давност, изтекла през 2000г. В разглеждания случай разпоредбата на чл.115 б. “е” от ЗЗД е неприложима. Към датата на смъртта на майка й, на която е било предоставено упражняването на родителските права по отношение на нея след развода през 1989г. с баща й, ищцата е била на 10 години и е имала законен представител в лицето на последния /тъй като той не е бил лишаван от родителски права, нито те са ограничавани/ от момента на смъртта до 18.ІІ.1999г., на която дата е влязло в сила решение на СРС по гр.д. № 5609/1995г., с което е допуснато пълното й осиновяване от родителите на починалата. При това положение погасителната давност през посочения период не е спирала да тече. Не е налице и прекъсване на давността, тъй като по наказателното дело срещу Д. не е бил предявяван граждански иск.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК по допускането на касационно обжалване касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос по приложението на чл.115 б. “е” от ЗЗД, а именно: през периода, през който непълнолетно лице само с един жив родител, който не го познава, не се грижи и не живее с него – не упражнява родителските си права, живее при баба си и дядо си, водещи процес за осиновяване, тече ли давност за вземанията на непълнолетния и ако тече – от кой момент – от настъпването на вредоносния резултат или от момента на влизането в сила на осиновяването. Твърди се, че по този въпрос няма съдебна практика и той е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното решение.
По силата на посочената разпоредба касационно обжалване се допуска, ако съдът се е произнесъл във въззивното решение по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора по делото, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Поставеният в изложението на касаторката материалноправен въпрос по приложението на чл.115 б. “е” от ЗЗД по принцип е съществен, но не и в случая. Това е така, тъй като този въпрос не е релевиран в касационната жалба като основание за касационно обжалване, поради което и по силата на чл.290 ал.2 от ГПК касационният съд не би могъл да провери правилността на въззивното решение по това основание в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато. При това положение и предвид обстоятелството, че този въпрос е решаващ за изхода на спора и че единственото сочено в касационната жалба основание по чл.281 от ГПК за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в неуважаване на направено от касаторката доказателствено искане за разпит на свидетел и за прилагане на сл.д. № 139/1996г. за изясняване дали по него не е предявен граждански иск, не би могло да доведе до различен от приетия от въззивния съд резултат, касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, ІІ – А въззивно отделение, постановено на 12.V.2008г. по гр.д. № 2593/2007г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: