5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№799
София.21.12. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова
т.дело № 580/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. А. Т. от гр.Пловдив, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 315 от 22.02.2010 г. по в.т.д.№ 1123/2009 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставено в сила решение № 343 от 20.08.2009 г. по т.д.№ 237/2008 г. на Окръжен съд – Пловдив за отхвърляне на предявения срещу Т. В. М., действаща като ЕТ с фирма „Л. – Т. М.”, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 51 456 лв., заплатена по сключен между страните договор за строителство от 16.05.2007 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не е съобразил изричната клауза за разваляне на договора и предпоставките за това, която е ясна, но независимо от това неправилно е тълкувана като основание за прекратяване на договорната връзка. Поддържаната от касатора теза е за неизпълнение задължението на изпълнителя по договора да предупреди възложителя, че предоставеният проект е неподходящ за изпълнение на възложената работа, като по отношение на спорното правоотношение са приложими разпоредбите за договора за изработка. По съображения в допълнението на касационната жалба, се иска отмяна на атакуваното решение и уважаване на исковата претенция, с присъждане на разноски.
В изложението на основанията за достъп до касационен контрол, се поддържа, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, предвид произнасянето по следните значими за спора материалноправни и процесуалноправни въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона : при предоставяне на неодобрен проект, налице ли е неизпълнение на договора от страна на възложителя, или изпълнителят е следвало да предупреди възложителя съгл. чл.260 ЗЗД; предоставянето на неодобрен проект дали е равнозначно на непредставяне на проект; има ли право възложителят да развали договора за изработка след като изпълнителят не е отправил предупреждение по чл.260 ЗЗД, преустановил е изпълнението, а извършената работа има съществени недостатъци; при предявен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД кои разпоредби следва да преценява съда – чл.258 и сл. ЗЗД или общите разпоредби на ЗЗД; при изрична клауза за разваляне на договора, може ли съдът да тълкува действителната воля на страните; съставлява ли исковата молба изявление за разваляне на договора при положение, че възложителят е изправна страна и настъпват ли последиците от развалянето – връщане на даденото. Касаторът се позовава на : ППВС № 4/1983 г.; Р.по гр.д.№ 1122/2004 г. на Софийски градски съд; Р.по в.гр.д.№ 195/2009 г. на Окръжен съд – Габрово и Определение по гр.д.№ 920/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК.
Ответникът по касация – ЕТ „Л. – Т. М.”, чрез процесуалния си пълномощник, счита искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно, а по същество заявява становище за правилност на обжалваното решение, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният състав на Апелативен съд – Пловдив е приел, че по валидно възникналото между страните облигационно правоотношение по договор за СМР, ищецът – възложител не е предал на изпълнителя необходимите строителни книжа, съгласно изискванията на ЗУТ и чл.7.1., раздел VІ от договора, като при договорен срок за изпълнение – 16.11.2007 г., инвестиционният проект за обекта е изготвен през м.септември 2007 г. и е одобрен на 21.11.2007 г. При преценка на твърдяните в исковата молба обстоятелства за разваляне на договора, на основание чл.13, ал.3 от раздела „Прекратяване на договора”, с изпратената нотариална покана от 29.02.2008 г., тълкувайки посочената клауза по правилата на чл.20 ЗЗД и с оглед приетата неизправност на възложителя, решаващият състав е направил извод, че всъщност е предвидено основание за прекратяване на договора, а не за развалянето му, а от друга страна ищецът не би могъл надлежно да упражни правото си на разваляне на облигационната връзка. С оглед последиците от прекратяването на договора – да се претендира обезщетение за претърпени вреди, е направен извод за неоснователност на иска, основан на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че касационно обжалване не следва да се допуска.
Поставените в жалбата материалноправни и процесуалноправни въпроси, безспорно са значими за изхода на делото, предвид формираните в решението фактически и правни изводи по спорното материално право. Следователно, осъществена е общата предпоставка за достъп до касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК.
Като недоказано следва да се прецени обаче допълнителното изискване по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно – даденото от въззивния съд разрешение по обуславящи изхода на спора правни въпроси да е в противоречие с дадено разрешение на същите въпроси в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК. Липсват данни за влизане в сила на решенията, на които се позовава касаторът и затова същите не следва да се преценяват като основание за достъп до обжалване пред ВКС. Що се касае до задължителната практика касаеща договорната свобода на страните, същата е неотносима, тъй като въззивният съд не е направил изводи за нарушаване на чл.9 ЗЗД, а е подложил на тълкуване спорна договорна клауза, при спазване на кумулативните предпоставки по чл.20 ЗЗД.
Неоснователно е и поддържаното основание за достъп до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По смисъла на тази норма точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за достъп до касация, а в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е налице позоваване само на част от основанието. От друга страна, касаторът не е изложил никакви доводи защо счита, че произнасянето по поставените правни въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Липсата на такива мотиви е достатъчно за недопускане до касация. Независимо от това, искането и по същество би било неоснователно, тъй като за да е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е необходимо произнасянето по поставените правни въпроси от страна на ВКС да допринесе до промяна на създадена, в резултат на неточно тълкуване на съответна норма, съдебна практика или необходимост от осъвременяване на дадено тълкуване, както и при неясни правни норми, които се нуждаят от тълкуване. Нормативната уредба, относима към последиците от прекратяване / или разваляне на договор за изработка е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението на съответните разпоредби на ЗЗД съществува многобройна и непротиворечива практика, която не се нуждае от осъвременяване. Всъщност основните доводи на касатора са свързани с твърдяната неправилност на обжалвания съдебен акт и неправилно тълкуване на договорна клауза, които обаче не могат да се преценяват в стадия по селекция на жалбите.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 315 от 22.02.2010 г. по в.т.д.№ 1123/2009 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: