2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 799
гр. София, 28.10.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 5860 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна (неточно наименована „частна касационна”) жалба на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М. А. Г. срещу определение № 532/03.07.2014 г., постановено по частно гр. дело № 6144/2013 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение (ІІІ-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната касационна жалба с вх. № 65042/26.11.2009 г., подадена от жалбоподателката срещу определение № 11559/19.10.2009 г. по частно гр. дело № 9020/2009 г. на Софийския градски съд (СГС), с което е потвърдено разпореждане от 03.07.2009 г. по гр. дело № 26995/2009 г. на Софийския районен съд (СРС), с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателката за издаване на заповед за изпълнение срещу [фирма] за сумата 58 470.56 лв.
За да намери, че частната касационна жалба на жалбоподателката е недопустима и за да я остави поради това без разглеждане, съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС се е позовал на разрешението, дадено с т. 8 от тълкувателно решение (ТР) № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, заповедното производство е двуинстанционно и постановените в това производство въззивни определения не подлежат на касационно обжалване пред ВКС.
Частната жалба, по която е образувано настоящото частно гражданско производство, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е процесуално допустима. В жалбата се излагат оплакване и доводи за неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че се обжалвало „прекратяване на дело в СРС”, по което били извършени множество нарушения, и че само това съставлявало основание за отмяна на обжалваното определение на състава на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, който – съгласно цитираното от него тълкувателно решение, следвало да върне делото на СРС с указание да го изпрати по подсъдност на СГС. Поддържа се и че съдиите, постановили обжалваното определение, следвало да си направят отвод по делото, „поради бившите ни отношения като съдии”. Формулиран е и процесуалноправен въпрос, като основание за допускане на касационно обжалване, което няма отношение към частното производство пред настоящия състав на ВКС, тъй като (както вече беше посочено) то е такова по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК, а не е частно касационно производство по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С т. 8 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни за съдилищата указания по приложението на процесуалния закон, а именно, – че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение са дадени подробни разяснения в тази връзка, цитирани и в обжалваното определение на ІІІ-то гр. отд. на ВКС.
Оставената без разглеждане със същото, частна касационна жалба на жалбоподателката е подадена именно срещу такова, неподлежащо на касационно обжалване въззивно определение на СГС, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу отхвърлителното разпореждане на СРС, постановено по заявлението й за издаване на съдебна заповед за изпълнение.
Доводът в разглежданата частна жалба, че се обжалвало „прекратяване на дело в СРС” и че само това съставлявало основание за отмяна на обжалваното определение на състава на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, който следвало да върне делото на СРС с указание да го изпрати по подсъдност на СГС, освен че е фактически неверен (относно това, че производството пред СРС било прекратено), не намира и никаква опора в цитираното тълкувателно решение и мотивите към него. Неоснователно се поддържа и че съдиите, постановили обжалваното определение, следвало да си направят отвод по делото, „поради бившите ни отношения като съдии”. Последното твърдяно обстоятелство, само по себе си не съставлява основание за отвод по чл. 22 от ГПК, нито пък жалбоподателкта е искала отвеждане на съдебния състав, постановил обжалваното определение.
По изложените съображения, съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е постановил правилен съдебен акт, който е и валиден и процесуално допустим, поради което следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 532/03.07.2014 г., постановено по частно гр. дело № 6144/2013 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.