5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 799
гр. София 07.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2642/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Кр. М. и адв.Г. В. – процесуални представители на Национален институт по метеорология и хидрология – София, против решение № 186/30.04.2019 г. по в.гр.д.№ 259/2019 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 262/13.02.2019 г. по гр.д.№ 3177/2018 г. по описа на Великотърновски районен съд, с което са уважени предявените от К. М. С. против Националния институт по метеорология и хидрология – София, филиал Плевен, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ вр.чл.225,ал.1 КТ.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1.Кой е компетентен да определи на коя длъжност да бъде преместен подлежащият на трудоустрояване работник или служител – работодателят или медицинският орган, издал предписанието за трудоустрояване? Счита,че по въпросът е налице различна практика на ВКС – решение по гр.д.№ 793/2017 год.,ІІІ г.о. на ВКС,решение по гр.д.№ 565/2011 год.,ІІІ г.о.на ВКС и решение по гр.д.№ 3483/2014 год.,ІV г.о.на ВКС,поради което се позовава бланкетно и на основанието по т.3 на чл.280 ГПК. 2. Длъжен ли е работодателят, при задължителни предписания за трудоустрояване на работника или служителя, да предложи друга свободна длъжност в предприятието, извън населеното място по трудов договор?Позовава се на основанието по т.3 на чл.280 ГПК. 3. Длъжен ли е работодателят при задължителни предписания за трудоустрояване на работника или служителя, да предложи друга свободна длъжност в предприятието, и да изследва дали същата може да бъде заемана от лицето, в случай че работникът или служителят няма необходимата квалификация, за да я заеме ?Сочи противоречие с решение по гр.д. № 4756/2008 год.,І г.о. на ВКС и решение по гр.д.№ 1318/2013 год,ІV г.о. на ВКС.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация К. М. С., подаден чрез пълномощника му адв.М.М., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество въззивното решение е правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
За да се произнесе по предявените от К. М. С. против Националния институт по метеорология и хидрология – София, филиал Плевен, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ вр.чл.225,ал.1 КТ въззивният съд е посочил,че за да бъде законосъобразно прекратяването на ТПО на основание чл.325 ал.1 т.9 от КТ се изисква кумулативното наличие на два елемента – невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност или поради здравни противопоказания и липса на друга подходяща за здравословното му състояние работа в предприятието. Невъзможността за изпълнение на работата поради здравни противопоказания, каквото е основанието за уволнение в процесната заповед, е налице в случаите, в които работникът или служителят боледува от болест, която може и да не е довела до неговата трайна неработоспособност, но го поставя в състояние на невъзможност да изпълнява точно определената работа по ТПО. В случая се касае за медицински въпрос, който е единствено в професионалната компетентност на ТЕЛК. В представеното по делото ЕР на ТЕЛК от 03.07.2018 г. липсва заключение, че здравните противопоказания на заболяването на ищеца пораждат невъзможността му да изпълнява възложената му по ТПО работа, както и каква друга работа може да извършва през периода на инвалидизация. Препратено е към становище от лекар СТМ, който в случая е дал такова,че заеманата длъжност не е подходяща за ищеца и е препоръчал трудоустрояването му на подходяща за заболяването на длъжност.Позовавайки се постоянната практика съдът е посочил,че този въпрос не може да бъде оставян на преценката нито на службите по трудова медицина, нито на вещи лица в производството по оспорване законосъобразността на уволнението. Преценката принадлежи единствено на компетентния орган – ТЕЛК /НЕЛК/, като непълнотата на ЕР не може да бъде преодоляна по друг начин освен с предвидената в закона възможност то да бъде допълнено при наличие на надлежно искане от заинтересованите лица. При липса на такова предписание на компетентния орган към датата на издаване на обжалваната заповед, прекратяването на ТПО на посоченото основание се явява незаконосъобразно,поради което съдът е приел,че работодателят не е упражнил законосъобразно правото си да прекрати ТПО с ищеца, тъй като не е доказал първата предпоставка на чл.325 ал.1 т.9 от КТ.Приел е, че не е налице и втората предпоставка по чл.325 ал.1 т.9 от КТ, а именно при работодателя да няма друга работа, подходяща за здравното състояние на работника. Посочил е,че съгласно трайно установената съдебна практика, при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна намалена работоспособност или по здравни противопоказания, какъвто е процесният случай, работодателят трябва да му предложи длъжностите, определени за заемане от лица с намалена трудоспособност, а след като работникът или служителят избере някоя от тях, компетентният здравен орган /в случая ТЕЛК/ следва да удостовери дали избраната работа е подходяща за здравословното му състояние. В процесния случай, работодателят – ответник е с повече от 50 работници и служители по щат, поради което съобразно чл.315 ал.1 от КТ и с Протокол от 26.01.2018г. е определил длъжностите за трудоустрояване за 2018г., които за НИМХ, филиал Плевен, са общо осем щатни бройки, от които 4 щ.бр. заети от трудоустроени и 4 щ.бр. – заети от здрави лица. Съдът е приел,че от поведението си – допуснал е предвидените за трудоустрояване четири работни места да се заемат от здрави лица, работодателят не може да извежда благоприятни за себе си правни последици, обосновавайки липса на друга свободна подходяща длъжност за заемане от ищеца. Позовавайки се на законовите изисквания – тази друга подходяща работа да е при работодателя, както и липсата на ограничения – същата да е само по мястото на работа на конкретния работник или служител, съдът е приел,че преценката относно наличието на втората кумулативно изискуема предпоставка по чл.325 ал.1 т.9 от КТ – липса на друга подходяща за здравословното състояние на ищеца работа в предприятието, следва да се извежда за липса на такава в цялото ответно предприятие, а не само по мястото на работа на ищеца. И тъй като към момента на прекратяване на ТПО на ищеца са били налични 4 работни места за трудоустрояване при работодателя, заети не от трудоустроени, а от здрави лица,съдът е изследвал дали тези места са подходящи за промененото здравословно състояние на ищеца. Приел е,че в процесният случай, за заетите от здрави лица, предвидени за трудоустрояване длъжности ищецът не отговаря на изискването за образование за заемането им,а останалите налични към момента на прекратяване на ТПО на ищеца две щатни бройки заети от здрави лица са за длъжностти, за които ищецът отговаря на законовите изисквания и на изискванията по длъжностната характеристика за заемането им.Работодателят обаче в нарушение на закона, преди издаване на атакуваната прекратителна заповед, не ги е предложил на ищеца, поради което прекратяването на ТПО на ищеца с атакуваната заповед се явява незаконно. В допълнение съдът е посочил,позовавайки се и на трайната практиката на ВКС, че на работник, на който е предписано трудоустрояване следва да се предложат за заемане не само длъжностите, определени за трудоустроени лица, но и останалите свободни длъжности, които не са противопоказни за здравето му предвид заболяването. При ответника към момента на прекратяване на ТПО с ищеца е имало и свободна длъжност за техник. Същата е следвало да бъде преценена от работодателя и да бъде направена проверка чрез компетентния здравен орган за съответствието й със здравословното състояние на ищеца, както и проверка за наличието на обективни предпоставки за заемането й от него. Липсват доказателства от страна на работодателя, че е предложил на трудоустроения работник свободната длъжност, както и че тя не съответства по своите трудови функции на условия за труд предвид заболяването на ищеца.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално правен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Съгласно приетото в т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления или в противоречие с практиката на ВКС, да решен в противоречие с атовете на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят, а третата хипотеза се обосновава.
По първия от поставените въпроси е константна практиката на ВКС, опредметена в решение № 188/23.01.2018 г. по гр.д.№ 793/2017 г. на III г.о., решение № 266/24.03.2010 г. по гр.д. № 814/2009 г. на ВКС, III г.о.,решение № 195/17.09.2014 год.по гр.д.№1997/2014г.,на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 279/27.10.2015 г. по гр.д.№ 327/2915 г. на ВКС, IV г.о. и др., с които е прието, че по медицински въпроси компетентността е на ТЕЛК, издал предписанието за трудоустрояване, което включва и определяне на подходящата длъжност за заемане от подлежащия на трудоустрояване работник или служител.Предписанието на здравния орган е задължително, както за работника,така и за работодателя и тази преценка не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд.Изводите на въззивният съд са съобразени с постоянната практика,а бланкетното позоваване на т.3 не е основание за допускане до касационно обжалване.Вторият и третият въпроси, формулирани от касатора, не отговарят на изискванията за общо основание,тъй като не кореспондират с конкретно правно разрешение на въззивния съд. Нещо повече съдът е изложил изводи за това, че в предприятието има щатни бройки, които са за трудоустроени, но работникът не отговоря на условията за заемането им, както и за такива щатни бройки, за които работникът отговаря на изискванията за заемането им, и които не са му предложени от работодателя.Несъгласието с изводите на съда от страна на жалбоподателя не може да обуслови допускане на касационно обжалване,а единствено обуславя оплакване по същество.
Разноски на ответника не се следват тъй като липсват доказателства за тяхното извършване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 186/30.04.2019 г. по в.гр.д.№ 259/2019 г. по описа на Великотърновски окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: