4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№8
Гр.София, 11.01.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1123 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 425/15.08.2011г., постановено гр.д.№ 1129/10г. от Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 20/15.07.2010г. по т.д.№ 467/08г. на Старозагорския окръжен съд и касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място], Република Македания сумата от 18670.13 евро, представляваща обезщетение за причинените на застрахования „Винарска изба [фирма], [населено място] имуществени вреди, причинени в резултат на деликт на 03.10.2005г., което представлява равностойността на унищоженото поради дефект на произведения от ответното дружество ферментатор фабр.№ 179, съдържащ бяло вино 50000 литра от сорта „Ризлинг”, ведно със законната лихва от 03.10.2008г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че произведеният от ответника ферментатор е бил негоден за експлоатация, което е предизвикало разливане на виното, като ищецът се суброгира в правата на застрахования за причинените вреди съгласно чл.213 КЗ. Изложени са съображения, че между застрахователя и прекия причинител на увреждането не съществува договорна връзка, поради което регресната претенция не се квалифицира по чл.195, ал.2 ЗЗД, а по чл.49 ЗЗД, и съответно вземането не е погасено с шестмесечна давност, каквото възражение е било въведено в процеса от ответника.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя следните въпроси по реда на чл.280, ал.1 ГПК : 1.Допустимо ли е въззивният съд да разгледа и да се произнесе по същество по иск с правно основание, различно от основанието, на което е разгледан искът от първоинстанционният съд?, 2.Какви са правомощията на въззивната инстанция в този случай?, 3.Какви са задълженията на въззивния съд при неправилна правна квалификация на спорните права и при ненадлежно указване на релевантните факти и доказателствената тежест?, Какъв е обхватът на задължението на съда по чл.146 ГПК да определи правната квалификация на предявен иск по чл.213 КЗ – дали следва да посочи само основанието на чл.213 КЗ или следва да определя и основанието на претенцията на застрахования към третото лице?. Въвежда твърдение за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Материалноправните въпроси са за възможността на чуждестранен застраховател да се суброгира в правата на застрахования по чл.213 КЗ, за субективните предели на отговорността, за претендирането на вреди от деликт, когато вредата е резултат на неизпълнение на договорно задължение и за елементите на фактическия състав на увреждането по чл.45 ЗЗД.
Поставените процесуални въпроси са разрешени със задължителна за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК. В решение № 177/11.07.2012г. по гр.д.№ 193/11 на ІV гр.о. и Решение № 452/16.11.2011г по гр.д.№ 621/10г. на ІV гр.о. е прието, че съдът не е обвързан от правната квалификация на предявения иск, посочена в исковата молба, както и че въззивният съд не прави доклад на делото, а съгласно чл.268, ал.1 ГПК докладва жалбите и отговорите. Въззивният съд може служебно да промени правната квалификация и да приложи императивна разпоредба на закона, но не в доклада, а с въззивното решение. В случая, основанието, на което се реализира регресната отговорност от застрахователя, е въпрос на правна квалификация, поради което въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС и следователно не са осъществени предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По въпроса за суброгацията на застрахователя и възможността претенцията му да се квалифицира по чл.213 КЗ, касаторът не е обосновал приложното поле на касационното обжалване с доводи за значимост на правния въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По силата на чл.29 ЗМЧП българският съд разглежда делата по българското право, като касаторът не са позовава на основания за изключване на приложението му по смисъла на КМЧП. Напротив, нормите на чл.99 – за суброгацията на договорно основание и на чл.106 – за отговорността за вреди от стоки, сочат на основания за решаване на спора според българското материално право.
По останалите материални въпроси – за елементите на фактическия състав на увреждането и за субективните предели на отговорността, касаторът се позовава на Определение № 410/25.05.2010г. по т.д.№51/01г. на І т.о. и Решение № 547/23.07.2010г. по гр.д.№1025/09г. на ІV гр.о. С цитираното определение е допуснато касационно обжалване и е постановено Решение № 152/02.02.2011г. по т.д.№ 51/10г. на І т.о., с което е прието, че застрахователят може да се суброгира в правата на застрахования както срещу прекия причинител на вредата по чл.45 ЗЗД, така и срещу възложителя по чл.49 ЗЗД. Решението по гр.д.№ 1025/09г. касае отговорността за неимуществени вреди, поради което даденото разрешение е без значение за решаване на спора по настоящото дело. В този смисъл, въззивното решение съответства на практиката на ВКС, поради което не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Въпросът за вида на вредите, които подлежат на обезщетяване, е поставен в контекста на приетите за установени от въззивния съд факти и обстоятелства по спора, поради което няма характер на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството пред ВКС не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 425/15.08.2011г., постановено гр.д.№ 1129/10г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.