O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
гр. София, 19.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa шестнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. дело № 4327/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производствoто е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], чрез пълномощника адв. Г. П., срещу определение № 2337 от 18.07.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 3529/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане /с характер на определение/ по гр. д. № 15897/2016 г. на Софийския градски съд за прекратяване производството по делото, поправено по реда на чл.247 ГПК с определение от 19.05.2017 г.
С жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен. Сочи се като незаконосъобразна, в противоречие със съществуващата съдебна практика, преценката на апелативния съд, че по делото е било налице неизпълнение в срок от касатора на указанията на първоинстанционния съд за вписване на исковата молба. Поддържа се, че указанията на първоинстанционния съд са били неясни, предвид използваната формулировка за срока „ незабавно“, касаещ вписването, както и че „незабавно“ не било подходящ срок и поставяло страната в обективна невъзможност да изпълни указанията. В представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа като специално основание произнасянето на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по следните два въпроса, уточнени от настоящия състав съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. Подходящ срок за изпълнение ли е предоставения от съда срок „незабавно”?; 2. Налице ли е законосъобразно връщане на исковата молба при неизпълнение на указанията на съда, когато по естеството си указанията до страната са несъвместими, а за тях е определен общ едноседмичен срок за изпълнение? Цитират се в подкрепа на наведеното специално основание решение № 434 от 13.05.2010 г. по гр. д. № 700/ 2009 г. на ВКС, II-ро г.о. по чл.290 ГПК и определение № 364 от 16.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2690/2015 г. на ВКС, II-ро г. о. по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Жалбата е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване като преграждащ въззивен съдебeн акт.
По допускане на касационното обжалване като положително условие за разглеждане на жалбата по същество, настоящият състав съобразява и намира следното:
Първоинстанционното производство по гр. д. № 15897/2016 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по иск по чл.124, ал. 1 ГПК на [фирма] срещу Столична община, за признаване на установено, че ответникът не е собственик на сграда с идентификатор 68134.1977.496.1, находяща се в [населено място]. С разпореждане от 12.01.2017 г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да внесе дължимата държавна такса в размер на 2 027.69 лв., както и незабавно след внасяне на държавната такса да предостави необходимото съдействие за вписване на исковата молба. В дадения срок, с молба от 06.03.2017 г., страната е представила вносен документ за внесена по сметка на съда държавна такса в пълен размер, както и документ за внесена такса за вписването. С разпореждане от 06.04.2017 г., градският съд, след като приел, че указанията са редовно съобщени на ищеца, същите са ясни, подробни и изчерпателни и след като за период по–дълъг от месец, считано от 06.03.2017 г. като дата следваща внасянето на държавната такса, действия по вписване на исковата молба не са предприети, е налице неизпълнение на указанието за вписване.
Апелативният съд, позовавайки се на т.3 от ТР №3/2010 г. на ОСГТК на ВКС, е потвърдил определението за прекратяване на производството по делото, с мотив, че указанието за вписване не е било изпълнено повече от един месец от получаване на разпореждането за това.
При така описания предмет на делото и при изложените от въззивния съд мотиви, по първия въпрос дали „незабавно“ е подходящ срок за изпълнение на дадените указания, касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като съдебните актове, на които се позовава касаторът са неотносими в частта си, с която формират задължителна практика, обхваната от основанието по чл.280, ал.1 , т.1 ГПК в приложимата редакция /ДВ, бр.50 от 2015 г./. В решение № 434 от 13.05.2010 г. по гр. д. № 700/2009 г. на ВКС, II-ро г. о., касационното обжалване е допуснато по въпроса за последиците от неизпълнение на неправилни указания на съда по отстраняване нередовности на исковата молба, касаещи индивидуализация на имота. В определение № 364 от 16.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2690/2015 г. на ВКС, II-ро г. о. касационното обжалване е допуснато по въпросите може ли да се даде указание да се впише исковата молба преди съдът да я е приел за редовна, неправилно ли е разпореждане на съда с две отделни указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, при които изпълнението на едното е предпоставка за изпълнение на второто, а е определен общ срок, както и по въпроса допустимо ли е да съществува несъответствие между вписания петитум на исковата молба и този, който е приет за разглеждане от съда.
По втория въпрос са налице общата и специалната предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради противоречие на приетото в обжалвания акт с разрешението дадено в определение № 364 от 16.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2690/2015 г. на ВКС, II-ро г. о., в частта на мотивите, в които е прието, че съдът не може да иска от ищеца вписване на исковата молба преди да се е произнесъл по това дали е изпълнено указанието, касаещо нейната нередовност, както и че изпълнението на указанието за отстраняване на нередовността обуславя изпълнението на указанието за вписване, което разрешение настоящият състав споделя.
Частната касационна жалба по същество е основателна.
Въззивният съд неправилно е приел, че указанията на първоинстанционния съд са ясни, точни и пълни, както и че срокът за изпълнение на указанието, касаещо вписването, не е спазен.
Указанията за отстраняване на нередовностти или за вписване на исковата молба, следва да са ясни, точни и пълни, като тези изисквания обхващат и срока, който съдът определя за изпълнението им.
Указанието да се предприеме от страната действие „незабавно след“ е неясно и неточно указание. Сроковете в гражданския процес, извън тези за действия, които поради естеството си могат да бъдат извършени на момента, в открито съдебно заседание, съгласно чл.60, ал.1 ГПК, се изчисляват по години, месеци, седмици и дни. Това важи и за сроковете, които се определят от съда за извършване на процесуални действия извън открито съдебно заседание, тъй като в ГПК не са установени срокове като незабавно и веднага. Формулировката „незабавно“ поставя страната в неизвестност за началната и крайна дата на срока. Освен това с разпореждането са дадени две указания – за внасяне на държавна такса и за вписване на исковата молба, като е определен общ срок за тяхното изпълнение. Съдът е следвало след изпълнение на първото указание и след като констатира, че исковата молба е редовна, да определи нов срок за нейното вписване.
Като е приел, че дадените от първоинстанционния съд указания са точни, ясни и пълни, включително относно срока за изпълнението им, въззивният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен ведно с първоинстанционното определение за прекратяване производството по делото.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, ГК, състав на I- во г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2337 от 18.07.2017 г. по ч. гр. д. № 3529/2017 г. на Софийския апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 2337 от 18.07.2017 г. по ч. гр. д. № 3529/2017 г. на Софийския апелативен съд и потвърденото с него разпореждане /с характер на определение/ по гр. д. № 15897/2016 г. на Софийския градски съд за прекратяване производството по делото, поправено по реда на чл.247 ГПК с определение от 19.05.2017 г.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия от етапа даване на указания за вписване на исковата молба, с представяне на доказателства за това пред съда, в определен подходящ за целта срок.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: