О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
Гр.София, 06.01.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 331 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. А. Г., гр. К. срещу определение № 330/16.09.2008г. по гр.д. № 272/2007г. на Кърджалийския окръжен съд, с което на основание чл.285, ал.1 във вр. с чл.286, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2 от ГПК е върната касационната му жалба против въззивно решение № 55/07.04.2008г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, тъй като е въззивното решение е постановено по предявен частичен иск за сумата от 500 лв., но представляваща част от дължимото му възнаграждение от 6915.80 лв. Моли да се отмени атакуваното определение.
Ответникът “Т”ООД, гр. М. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване пред ВКС по реда на чл.274, ал.2 във вр. ал.1, т.1 от ГПК, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение Кърджалийският окръжен съд е приел, че обжалваемият с касационната жалба интерес за касатора не надхвърля законовоопределения минимум от 1000 лв., поради което жалбата е недопустима.
Производството по делото е образувано по иск на Г. А. Г. срещу “Т” ООД за заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща част от дължимото му предприемаческо възнаграждение за извършена дейност като технически ръководител на обекти, изпълнявани от ответника в общ размер на 6915.80 лв.
Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на иска в размер на 500 лв., представляващ част от сумата, претендирана като предприемаческо възнаграждение и е уважил претенцията за 500 лв. – част от сумите за транспортни разходи. Касационната жалба е подадена срещу решението в частта за отхвърляне на иска с цена от 500 лв.
Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Обжалваемият интерес се определя от предмета на касационната жалба, като при частичен иск това е цената на съдебнопредявеното вземане, а твърдяният общ размер на претенцията е без значение за допустимостта на касационното обжалване. По тези съображения депозираната касационна жалба е недопустима и законосъобразно е върната от въззивния съд на основание чл.286, ал.1, т.3 във вр. с чл.280, ал.2 от ГПК, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 330/16.09.2008г. по гр.д. № 272/2007г. на Кърджалийския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.