О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София, 04.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2676/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Г. В. Н. чрез пълномощник адв.М. П. срещу решение № V-11/ 01.03.2017 г. по гр.д. № 21/2017 г. на Окръжен съд-Бургас. С него е потвърдено решение №1711/07.11.2016 г. по гр.д.№117/2015 г. на Районен съд-Бургас , с което предявеният от касатора иск с правно основание чл.194 ал.1 ЗОВСРБ срещу ответника Военно формирование 32890-Б. е уважен до размер на сумата 146,97 лв.,представляваща неплатено възнаграждение за положен труд,формирано от фактически отработеното служебно време над месечната продължителност за периода м.декември 2011 г.- 31.10.2013 г.,ведно със законната лихва от 12.01.2015 г. до окончателното плащане и е отхвърлен до пълния му размер от 13 587,78 лв. за периода 01.09.2001 г.-11.01.2012 г. като неоснователен поради погасяване по давност.С първоинстанционното решение е уважен и искът с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 28,23 лв. мораторна лихва за забава върху главницата от 146,97 лв. за периода 12.01.2012 г.-31.10.2013 г. и е отхвърлен до размер на сумата 16 292,17 лв. за периода 01.09.2001 г.-11.01.2012 г. като неоснователен поради погасяване по давност.С първоинстанционното решение е отхвърлен и предявеният от касатора иск с правно основание чл.212 ал.3 ЗОВСРБ за сумата 1293 лв.,представляваща разликата от неизплатено месечно възнаграждение в периода 12.05.2009 г.-31.12.2012 г.,ведно с мораторна лихва от 547,50 лв. в периода 01.07.2009 г.-12.01.2015 г.Със същото решение касаторът е осъден да заплати на ответника 2 124,56 лв. разноски по делото. Присъдени са разноски.
Ищецът обжалва въззивното решение в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на претенцията му за присъждане на неизплатено трудово възваграждение за извънреден труд до претендирания размер от 13 587,78 лв. в периода 01.09.2001 г.-11.01.2012 г. , за мораторна лихва до претендирания размер от 16 292,17 лв. в периода 01.09.2001 г.-11.01.2012 г., исковете за разликата от неизплатено основно месечно възнаграждение в размер на 1293 лв. за периода 12.05.2009 г.-31.12.2012 г. и мораторната лихва върху тази сума в размер на 547,50 лв., ведно със законната лихва върху всички главници и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждането му да заплати на ответника 2124,56 лв.разноски по делото.
Касаторът поддържа в касационната си жалба оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение в резултат на уваженото възражение на ответника за изтекла погасителна давност.Счита,че на мястото на потестативното право на компенсации с почивка след прекратяването на служебното правоотношение възниква право на обезщетение за извънреден труд, което не е погасено по давност.От прекратяване на договора настъпва и изискуемостта на вземането за мораторна лихва. Изтъква, че военнослужещият работи в условия на подчинение и единоначалие и не може сам да определи дните,в които ще ползва почивка по компенсация. Иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което исковете да бъдат уважени.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК поддържа всички основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Поставя въпросите:
-1. След като военнослужащ давайки 24-часови дежурства работи в условия на удължено работно време и няма право на парична компенасция, докато е на военна служба, а само на почивка, как при прекратяване на служебното му правоотношение правото му да претендира заплащане на неизползваните почивки се е погасило с кратка погасителна давност; как потестативно право на страната, което не е възникнало, се е погасило по давност, след като началният момент на вземането за възнаграждение за положен труд е моментът на прекратяване на служебното правоотношение.
-2.Защо при непълнота на специалния ЗОВСРБ по отношение на удълженото служебно време се прилага чл.136 а КТ, а не ЗДСл,тъй като военнослужащите са държавни служители; ще осъществи ли военнослужащият, позовавайки се на чл.136 а , ал.5 КТ престъпление по чл.380 НК; как ще се пусне сам в почивка, когато е на международна мисия.
-3.Защо въззивният съд присъжда лихва за забава от месеца следващ полагането на дежурството, а не от момента на неговата изискуемост- прекратяването на служебното правоотношение.
-4.Сляпото прилагане на чл.136 а КТ при военнослужащите относно дължимата им компенсация не противоречи ли на нормите на европейското законодателство.
-5.Правилно ли е изплащането на основно възнаграждение на военнослужащите под законно определения минимум.
Намира,че по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решения на ВКС по гр.д.№ 503/2010 г., ІV г.о., гр.д.№ 289/2009 г., ІVг.о., гр.д.№3626/2008 г., І г.о. Цитирани са и определения, постановени по реда на чл.288 ГПК. Поддържа се противоречие с актове на Окръжен съд-Бургас, за които няма данни да са влезли в сила и с решение по гр.д.№5237/2009 г. на Районен съд-Бургас. Твърди, че е създадена противоречива практика на ВКС, което трябва да бъде преодоляно с постановяване на решение в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Военно формирование в писмен отговор, подаден чрез старши юрисконсулт С. Б. , я оспорва.Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима , с изключение на частта, насочена срещу въззивното решение относно иска за разликата от неизплатено основно месечно възнаграждение в размер на 1293 лв. и акцесорния иск за мораторна лихва в размер на 547,50 лв.,поради предвидения в чл.280 ал.2 т.1 ГПК законов праг, определен от цената на иска, която е под изискуемите 5000 лв.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е възприел фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях.Относно възражението за изтекла погасителна давност е споделил разрешенията, дадени в решение по гр.д.№7210/2014 г., ІІІ г.о. Прието е, че при превишаване на нормалната продължителност на работното време до общата продължителност по чл.194 ал.2 ЗОВСРБ на военнослужащия се полага компенсация , а при некомпенсиране се следва заплащане на превишението като за извънреден труд. Въз основа на назначената по делото експертиза е направен фактически извод, че в периода 01.04.2001 г.- 31.10.2013 г. некомпенсираните за касатора часове над нормалната продължителност на служебното време са 4 736 часа, при дължимо обезщетение в размер на 33 815,04 лв., а в периода 12.01.2012 г.-31.10.2013 г. са 32 часа, при дължимо обезщетение в размер на 146,97 лв. Прието е, че съгласно чл.136а КТ когато работодателят не компенсира удълженото работно време в срок до четири месеца, работникът или служителят може сам да определи времето за компенсации, като го уведоми писмено две седмици предварително. Това право се погасява по давност, ако работникът не го упражни в продължение на три години, като при прекратяване на правоотношението непогасеното по давност право на компенсации се трансформира в парично вземане. За него от датата на прекратяване на договора ще започне нов давностен срок, който следва да бъде преценен с оглед датата на подаване на исковата молба. Посочено е,че изискуемостта на вземането за труд настъпва в края на месеца следващ месеца на полагане на труда.Направен е извод, че относно вземанията на касатора за възнаграждения за извънреден труд с падежи преди 12.01.2012 г.- три години преди предявяване на иска, искът е погасен по давност.Той е основателен за вземанията за извънреден труд, положен след 12.01.2011 г. до 31.10.2013 г. в размер на 146,97 лв.Относно акцесорното вземане за лихва за забава намира приложение общото правило на чл.86 ЗЗД-то е дължимо от месеца,следващ месеца през който работодателят е следвало да извърши компенсацията.При направено възражение за изтекла погасителна давност е направен извод, че мораторна лихва се дължи за три години преди подаване на исковата молба за периода 12.01.2012 г.-31.10.2013 г. в размер на сумата 28,23 лв.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в останалите части.
Четирите поставени от касатора въпроси не отговарят на изискванията за обосноваване на общо основание за допускане на касационно обжалване. Те произтичат от становището на касатора за незаконосъобразност на въззивното решение и са формулирани общотематично. В по-голямата си част не са във връзка с изложени от въззивния съд правни изводи.Според ТР № 1/19.02.20101 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК , за да отговаря на изискванията за общо основание за допустимост на касационното обжалване, въпросът трябва да произтича от решаващите изводи на въззивния съд по предмета на делото и не трябва да е свързан с правилността му, обсъждането на доказателствата по делото и възприемането на фактическата обстановка. Задачите, които стоят пред касатора в селективното производство са различни от тези, в производството по правилността на атакувания съдебен акт.Основавайки се на несъгласието си с обжалваното решение, касаторът е формулирал първия въпрос, като е интерпретирал правните изводи на предходната инстанция в различен смисъл от приетото от нея. Възприетото становище е, че е погасено по давност в по-голямата си част преобразуващото право да се иска компенсация.Само непогасеното право на компенсации се преобразува в право на заплащане на парично обезщетение като за извънреден труд . По същия начин стои и третият въпрос относно лихвата за забава, като е прието, че обезщетението за забава е дължимо от месеца следващ месеца, през който е следвало работодателят да извърши компенсация. Останалите въпроси са по проблеми, които касаторът очевидно намира за важни, но по които не са формирани мотиви от въззивния съд, като например как военнослужащият ще се пусне сам в почивка по време на международна мисия. За пълнота на изложението следва да се каже,че съгласно чл.194 ал. 6 ЗОВСРБ, алинеи 1 – 5 не се прилагат при обявяване на положение на война, военно или извънредно положение, както и при мобилизация, щормова готовност, военни учения и мероприятия, планирани с продължителност, по-голяма от едно денонощие.
Не са изпълнени изискванията и за обосноваване на допълнително основание. Налице е само изброяване на съдебни актове, без да е направен анализ и съпоставка на приетото в тях и в обжалваното решение и без да е аргументирано наличие на противоречие и в какво точно се изразява. Следва да се посочи, че в обхвата на понятието съдебна практика не влизат определенията на ВКС постановени по реда на чл.288 ГПК, тъй като с тях не се създава сила на пресъдено нещо. Същото се отнася и до решенията на различни по степен съдилища, за които няма данни, че са влезли в сила. Само влязъл в сила съдебен акт създава сила на пресъдено нещо.Не може да бъде споделено и становището на касатора за наличие на противоречива практика на ВКС- тя е последователна и единна в позициите по обсъжданите въпроси.
При този изход на спора на ответника по касационната жалба следва да се заплатят разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на сумата 200 лв. на основание чл.78 ал.8 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Г. В. Н. в частта й относно решение № V-11/ 01.03.2017 г. по гр.д. № 21/2017 г. на Окръжен съд-Бургас в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от касатора иск за сумата 1293 лв., представляваща разликата от неизплатено месечно възнаграждение в периода 12.05.2009 г.-31.12.2012 г., ведно с мораторна лихва от 547,50 лв. в периода 01.07.2009 г.-12.01.2015 г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-11/ 01.03.2017 г. по гр.д. № 21/2017 г. на Окръжен съд-Бургас в останалите части.
ОСЪЖДА Г. В. Н. да заплати на Военно формирование 32 890- Б. сумата 200 лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Г. В. Н. подлежи на обжалване пред друг тричленен състав в едноседмичен срок от съобщаването му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която не е допуснато касационно обжалване не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: