О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София, 11.01.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА КОСТОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 888/2009 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „И” Е. , гр. Д. срещу постановеното от Бургаски апелативен съд определение № 157 от 14.05.2009 г. по т. д. № 112/2009 г., с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател /въззиваем в производството пред Бургаски апелативен съд/ за допускане на обезпечение на предявените искове по чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД чрез налагане на запор върху дружествените дялове на ответното дружество „В” Е. , гр. Б. и на сметките на същото дружество в „У” АД.
Частният жалбоподател твърди, че атакуваното определение е неправилно и моли за отмяната му и за допускане на исканото обезпечение. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав, че не е доказано наличието на обезпечителна нужда, както и че първата обезпчителна мярка „запор върху дружествени дялове” е неподходяща, а втората поискана обезпечителна мярка „запор върху банкови сметки” е неконкретизирана.
Ответникът – „В” Е. , гр. Б. не заявява становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е и основателна.
За да остави без уважение молбата на „И” Е. , гр. Д. за допускане на обезпечение на предявените от него срещу „В” Е. , гр. Б. искове по чл. 327, ал. 1 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Бургаски апелативен съд е приел, че процесуалното поведение на ответника и размера на присъдените суми не доказват нужда от допускане на обезпечение. Освен това, решаващият състав е преценил, че поисканата обезпечителна мярка „запор на дружествени дялове” е неподходяща, а другата мярка – „запор върху банкови сметки” – е неконкретизирана, доколкото не са посочени броят и номерата на същите.
Определението е неправилно.
На първо място, не може да бъде споделено становището на въззивния съд, че не е налице обезпечителна нужда. Обстоятелството, че предявените искове са осъдителни по своя характер и демонстрираното от ответника процесуално поведение по делото, са напълно достатъчно основание да се приеме за доказана нуждата от обезпечаване на исковете.
Неправилен е и изводът на решаващия състав, че исканата от ищеца обезпечителна мярка „запор върху сметките” на ответното дружество в „У” АД е неконкретизирана. Изискването за посочване номерата на сметките и съответно наличността по тях е неоправдано и неоснователно, с оглед установения в чл. 62 ЗКИ специален ред за разкриване на банкова тайна. За налагане на тази обезпечителна мярка е напълно достатъчно да бъде посочена банката, в която са разкрити сметки на ответника. Освен това, в настоящия случай, с молба от 21.05.2009 г. ищецът е направил и уточнение на сметката на ответника в „У” АД, чийто запор се иска – факт, който следва да бъде съобразен от настоящия състав по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
С оглед изложеното и предвид уважаването на претенциите на ищеца от предходните инстанции, следва да се счете, че молбата за допускане обезпечение чрез налагане на посочената по-горе обезпечителна мярка е основателна. Неоснователно е само искането за налагане на другата обезпечителна мярка – „запор на дружествените дялове” на ответника, тъй като същата действително е неподходяща за постигане целите на обезпечението, както правилно е преценил и Бургаски апелативен съд.
Настоящият състав намира, обаче, че обезпечението следва да бъде допуснато само до размера на присъдените на ищеца „И” Е. суми по исковите претенции, съответно – за сумата 8 762.12 лв. по исковете с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и за сумата 3 151.15 лв. по исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обезпечението не следва да бъде допуснато по отношение на присъдените на ищеца разноски за първоинстанционното производство в размер на 1 519.20 лв., тъй като същите не представляват част от предмета на делото и поради това не подлежат на обезпечаване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 157 от 14.05.2009 г. по т. д. № 112/2009 г. в частта, с която е отказано допускане на обезпечение за сумите 8 762.12 лв. и 3 151.15 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА обезпечение на предявените от „И” Е. , гр. Д. срещу „В” Е. , гр. Б. искове по чл. 327, ал. 1 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно: за сумата 8 762.12 лв. по исковете с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и за сумата 3 151.15 лв. – по исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чрез налагане на запор върху сметката на „В” Е. , гр. Б., Булстат 102121966 в „У”: IBAN BG63UNCR96601073451016] BIC-UNCRBGSF до размер на посочените по-горе суми.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от същото да се издаде на „И” Е. , гр. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: