О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
С. 05.01.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 6019 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. П. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Ф. против въззивно решение № 1357 от 30.06.14г. по в.гр.д. № 4388 по описа за 2013г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 6478 от 23.09.13г. по гр.д.№ 3878/12г.на Софийски градски съд и вместо това е постановено друго,с което е признато и допуснато по молба с правно основание чл.119 ал.1 от КМЧП, предявена от Д. Д. М. против К. П. Г. изпълнение на територията на Република България на заповед от 6.05.2010г. на Висшия съд на остров М. по дело № С. 10 /0034, с която на Д. Д. М., „Е. Л.” и „Ес Ем Пи П. Л.” са присъдени разноски в размер на 26 627.93 британски лири и дължимите лихви, включително сумата от 569.01 британски лири за периода 6.05.2010г. до 16.11.2010г., а след тази дата законна лихва от 4 % на година и са присъдени разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи чл.280 ал.1 т.1 от ГПК без изрично да се формулира конкретен въпрос, за който да се прецени дали е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Изложени са доводи за неправилност на постановения акт поради излизане извън обхвата на изискуемата се съгласно КМЧП проверка и поради позоваване на несъотносими документи, за нарушение на чл.119 от К. /съдът проверявал условията по чл.117 от КМЧП по отношение на акт, за който не било направено искане за признаване и допускане/ и за допуснато нарушение на закона, поради постановяване на диспозитив, съдържащ размер на главница и лихви от други съдебни актове. Не се сочат конкретни актове на ВКС, на които постановения въззивен акт да противоречи. К. се позовава и на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като твърди, че въпросите за допускането и изпълнението на чужди съдебни актове не са ясни, особено досежно обхвата на дължимата проверка, способите на изпълнение и принципите на които то се основава.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват допустимостта и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й ВКС, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да признае и допусне изпълнението на съдебен акт на Висшия съд на остров М., въззивният съд е приел,че са налице изискуемите се предпоставки съгласно чл.119 ал.2 от К. – да е надлежно удостоверено, че представеният пред българския съд документ изхожда от съд на чужда държава /представлява съдебен акт/ и е влязъл в сила /не подлежи на обжалване/. Първата предпоставка е обосновал с представения апостил, удостоверяващ че заповед от 6.05.2010г. и изявление от 16.11.10г. съставляват един официален документ /в съответствие с Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове от 1961г., ратифицирана от България през 2001г./, а втората – с представеното в превод извлечение от правилата на Висшия съд на справедливостта на остров М. – част ІІ „Разходи”, част Х „Решения и заповеди”, част ХІІ „Изпълнение” и част ХІV „Обжалване”, съгласно които съдебните актове – решения и заповеди имат незабавно действие и подлежат на предварително изпълнение,срокът им за обжалване е 21 дена и в конкретния случай той е изтекъл. В. съд е посочил, че въпроси, касаещи съществото на спора /в случая за начина на определяне размера на разноските/ – не са предмет на преценка от съда, произнасящ се по признаването и допускането на чуждото решение. Изложил е и мотиви, че конкретният акт не противоречи на българския обществен ред.
При така изложените мотиви и липсата на конкретно поставен от касатора въпрос – не е възможно да се допусне касационно обжалване, съгласно приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Изложените доводи за неправилност на постановения въззивен акт – не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Съгласно цитираното тълкувателно решение – касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, не извършва проверка за законосъобразност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт може да се извърши едва след като и ако той бъде допуснат до касационно обжалване. При липса на посочен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, определящ рамките,в който се осъществява проверката за допустимост, не е възможно да се допусне касационно обжалване.
Допълнително следва да се посочи, че не са налице и специалните основания за допустимост, на които се позовава касатора. Хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице, защото не се представят решения на ВКС, на които въззивното да противоречи. Основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК изисква разглеждането на поставения правен въпрос от значение за изхода по конкретно дело да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и законите да са непълни, неясни или противоречиви, което да налага създаване на съдебна практика, а конкретния случай не е такъв. Нормите, уреждащи предпоставките за допускане и изпълнение на чужди съдебни актове и обхвата на дължимата проверка са ясни, по тях е налице установена съдебна практика, включително и по чл.290 от ГПК.
С оглед на изложеното, като счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1357 от 30.06.14г. по в.гр.д. № 4388 по описа за 2013г. на Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.