3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№8
София.05.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2101/2016 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по подадена съвместна частна касационна жалба на : Л. А. Б. от [населено място], Т. Х. Б., Руска Г. Т. и И. Ц. П., тримата от [населено място], чрез процесуалния им пълномощник, срещу определение № V-1510 от 14.07.2016 г. по ч.гр.д. № 1144/2016 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено определение № 2798 от 27.04.2016 г. по гр.д. № 6828/2015 г. на Бургаския районен съд за връщане на подадената искова молба като нередовна и недопустима.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на определението, с твърдения за постановяването му от въззивния съд без задълбочена преценка на фактите, относими към предмета на делото. Изразява се несъгласие с изводите на въззивната инстанция за липса на правен интерес от предявените установителни искове, което е подробно мотивирано в жалбата. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички изложени от страните възражения, съответно да изложи мотиви, от които да е видно на какво основание съдът приема или не за основателни направените възражения; 2. Следва ли въззивният съд да извърши собствена мотивираща дейност и повторна преценка на възраженията и доказателствата на страните, в качеството си на инстанция по същество и 3. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им. Частните касатори твърдят наличието на всички допълнителни основания за допускане на касация, с позоваване на приложена съдебна практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частните касатори, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да потвърди първоинстанционното прекратително определение, въззивният съдебен състав е приел, че независимо от многократните указания към ищците, дадени по реда на чл.129, ал.2 и ал.4 ГПК, част от нередовностите на исковата молба не са били отстранени. Възприето е становището на първата инстанция, че поради неизясняване на правния интерес на ищците, искането да се установява занапред недължимостта на бъдещи задължения към ответника, за неопределен период от време, е недопустимо.
Преценявайки уточнения петитум на исковата молба, а именно: да се установи по отношение на [фирма], че ищците не дължат заплащане на цена за пренос на ниво „ниско напрежение” по съответните договори за продажба на електрическа енергия, поради незаконосъобразното определяне на мястото на търговско измерване на ел.енергия, отдавана през ел.съоръжение, представляващо преносна мрежа на средно напрежение/подробно индивидуализирана/ решаващият състав на Окръжен съд – Бургас е счел, че правният интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове следва да е конкретен, а не с оглед настъпване на бъдещо несигурно събитие, което в случая е предполагаемо некоректно начисляване на сметки за ел.енергия за в бъдеще. В тази насока са изложени подробни правни съображения.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Част от поставените процесуалноправни въпроси, релевантни към задълженията на въззивния съд при произнасяне по законосъобразността на постановения от първата инстанция процесуален съдебен акт, са значими за изхода на делото. Като недоказана обаче следва да се прецени първата поддържана от частните касатори допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Предвид подробните мотиви към атакуваното определение по отношение на абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на предявените установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК, при които въззивният съд е съобразил твърдяните и уточнени от ищците релевантни факти, относими към предмета на делото, не би могло да се приеме, че съдът се е отклонил от задължителната за съдилищата практика – Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, нито от формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, на която се позовават частните касатори.
При наличие на задължителна практика /т.2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ няма основание да се преценяват останалите допълнителни предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Що се отнася до тази част от формулирани въпроси, относима към решаващата правораздавателна дейност на въззивната инстанция по съществото на спора, тя е неотносима, поради липса на постановен съдебен акт, с който да е разрешен материалноправен спор по същество.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № V-1510 от 14.07.2016 г. по ч.гр.д. № 1144/2016 г. на Окръжен съд – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: