2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София, 05.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми декември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 931/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Ж. Д. Ж. против решение № 852 от 29. 12. 2010 г. по гр.д. № 1111/2010 г. на Пловдивския апелативен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението, изразяваща се в несъответствие на изводите на съда с доказателствата по делото и в постановяването му в противоречие с материалния закон. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по правни въпроси, решение в противоречие със задължителната съдебна практика, решавани противоречиво от съдилищата и разглеждането на които ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба К. М. Л. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос, към който отнася твърденията си за решаването му в противоречие със задължителната практика на ВКС, за решаването му в противоречие с други влезли в сила съдебни решения, както и твърдението си, че разглеждането му ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи неправилност на въззивното решение, с твърдения, че изводите на съда за сключване от страните на договор, носещ белезите на договор за поръчка, за неизпълнение на поети със същия от ответника задължения и за претърпени от ищеца имуществени вреди не съответстват на доказателствата по делото. Изложението преповтаря в съдържащите се в жалбата касационни основания за отмяна на въззивното решение. Касационният съд може да квалифицира и да конкретизира посочения в изложението правен въпрос, но няма право сам да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и определящ рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1/10г., т. 1/.
Независимо от горното, за пълнота следва да се отбележи, че позоваването на чл. 280, ал. 1, 2 и 3 ГПК е формално и се изчерпва с цитиране на законовата разпоредба. Не се сочи задължителна съдебна практика /ТР, ППВС или решение на ВКС по чл. 290 ГПК/ – с оглед твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не се прилагат съдебни решения като доказателства за противоречива практика, с оглед позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а съгласно приетото в ТР № 1/2010 г., т. 3, не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличие на противоречива практика – „влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд”. Не се изяснява с какво разглеждането на даден въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – с оглед позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Жалбоподателят не е посочил процесуалноправен или материалноправен въпрос, нито е представил доказателства за противоречива съдебна практика дори след като с разпореждания № № 265/14. 02. 2010 г. и 549/8. 04.2011 г. са дадени изрични указания в този смисъл – за формулиране на процесуалноправни и/или материалноправни въпроси към които се отнасят твърденията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, както и за представяне на влезли в сила съдебни решения – с оглед твърдението за противоречива съдебна практика. По повод тези указания, с молба от 3. 05. 2011 г. е заявено от жалбоподателя, че няма възможност да посочи конкретни съдебни актове, а и същият няма такова задължение по ГПК.
С оглед на горното, не би могло да се приеме, че е налице някое от основанията по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване, което би позволило извършване на преценка на правилността на въззивното решение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 852 от 29. 12. 2010 г. по гр.д. № 1111/2010 г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: