2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
гр. София, 05.01.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 5957 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. Ц. срещу решение № 256/01.06.2015 г., постановено по възз. гр. дело № 153/2015 г. на Русенския окръжен съд (Р.). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 1796/28.11.2014 г. по гр. дело № 3102/2014 г. на Русенския районен съд (Р.), е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу Б. И. Г., частичен иск с правно основание чл. 51 от ЗАдв за заплащане на сумата 5 001 лв. от общо 22 000 EUR, претендирана като обезщетение за понесени вреди от неизпълнение на задължения на ответника като адвокат на касатора-ищец по гр. дело № 3/2009 г. на Добричкия окръжен съд (Д.); в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните два въпроса: 1) при изпълнение на поръчката по договор за правна защита и съдействие по ЗАдв, в какво се изразява дължимата грижа като обем и качество на изпълнение – дали простото изготвяне на съответните документи и представянето им в съда, и присъствие в съдебните заседания пред различните инстанции е достатъчно, независимо от качеството на изпълнение – като процесуални действия, което се преценява с влезлите в сила съдебни актове и оценка на съда за качество, обоснованост и навременност на извършените процесуални действия, които пряко се отразяват на крайния изход на делото и което е оценено по съответния начин и в мотивите на съдебния акт; и 2) длъжен ли е решаващият съд да се съобрази с правните изводи във влязъл в сила съдебен акт, с който е разрешен правен спор по правоотношение, явяващо се преюдициално спрямо правния спор – предмет на делото, или може по собствена инициатива да извърши ново разглеждане на този спор, да стигне до свои фактически заключения и правни изводи, с което да обоснове и решението си по иска, с който самият той е сезиран. Жалбоподателят навежда допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд е разрешил първия въпрос в противоречие с решение № 227/19.08.2013 г. по гр. дело № 1166/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, както и че вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът Б. И. Г. в отговора на касационната жалба излагат становище и подробни съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Другият ответник по касационната жалба – третото лице – помагач на ответника по иска – [фирма] не е подал отговор на жалбата в срока за това.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване.
За да отхвърли предявения по делото иск, въззивният съд е намерил, че няма основание да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 51 и с чл. 40, ал. 2 от ЗАдв, тъй като действията му като адвокат – в рамките на упълномощаването му от касатора-ищец по гр. дело № 3/2009 г. на Д., не могат да бъдат квалифицирани като виновно неизпълнение на задълженията му по договора за процесуално представителство. В тази връзка окръжният съд е приел за установено, че ответникът, в качеството му на довереник на ищеца по посоченото дело, е предприел нужните процесуални действия, за да защити правата и законните му интереси по най-добрия начин – в съответствие с изискването по чл. 40, ал. 2 от ЗАдв. Съдът е приел за установено и че разписката, представена от ответната страна в това друго производство, е била изключена от съда от доказателствата по делото, поради което ответникът по настоящото дело не е могъл да поддържа оспорването истинността на тази разписка по реда на чл. 193 от ГПК. Въззивният съд е намерил, че не е налице и другото твърдяно от страна на ищеца по делото, виновно неизпълнение на задълженията на ответника в качеството му на адвокат, а именно – бездействие на последния да направи изменение на иска или да го предяви на друго основание, включително като евентуален такъв по другото дело. В тази връзка окръжният съд е приел, че по настоящото дело няма данни ищецът, преди изготвянето на исковата молба по гр. дело № 3/2009 г. на Д., да е изложил пред ответника – негов адвокат, че искът му се основава, не на чл. 240 от ЗЗД (договор за заем), а на търговски отношения с ответника по другото дело, за да бъде предявена такава претенция. Съдът е изложил и съображения, че последната въззможност не е преклудирана за ищеца, за когото няма пречка в нов процес да предяви иска на това различно основание, което не е обхванато от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение.
От така изложените мотиви към обжалваното въззивно решение е видно, че и двата въпроса, изведени и – така, както са формулирани в изложението на касатора, не са разрешавани от въззивния съд и не са обуславящи правните му изводи, поради което са и без значение за изхода на правния спор по делото. Въззивният съд нито е пререшавал, преюдициален спрямо този по настоящото дело, правен спор, по който е постановен влязъл в сила съдебен акт, каквато е постановката на втория въпрос; нито е приемал, че дължимата грижа на адвоката се изразява в „простото“ изготвяне на съответните документи, в представянето им в съда и в присъствието в съдебните заседания, независимо от качеството на изпълнение, каквато е постановката на първия въпрос – доколкото изобщо може да се приеме, че е налице изведен такъв правен въпрос, предвид изключително неясната му формулировка, която не подлежи на уточнение. И двете формулировки в изложението на касатора не отразяват и не са изведени от приетото и от правните изводи на съда в мотивите към обжалваното въззивно решение, а изразяват във въпросителна форма, наведените с касационната жалба и допълнението към нея, оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон. Както вече беше посочено, последните могат да бъдат единствено основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК, но не и общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл са и задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 256/01.06.2015 г., постановено по възз. гр. дело № 153/2015 г. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.