4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
гр. София, 07.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2039/2018 г.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на М М. З., подадена чрез адвокат С. К. против решение № 315 от 26.02.2018 г. по въззивно гражданско дело № 2536/2017 г. на Варненски окръжен съд.
Ответникът „Модел Ист“ ООД, [населено място] не е подал отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба против въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по иска, предявен от касатора против „Модел Ист“ ООД, гр. Варна по чл. 224, ал. 1 КТ е процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК. Съгласно цитираната норма са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията, постановени по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. Искът, предмет на настоящия спор е за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 4 работни дни за 2016 г. в размер на 82.40 лв. Цената на иска е под 5000 лв. и спорът по него е извън категорията трудови дела, съставляващи изключения от правилото за необжалваемост на въззивните решения по реда на Глава 22 ГПК. Предвид изложеното жалбата против въззивното решение в посочената част е процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, като образуваното по нея производство трябва да се прекрати.
Касационната жалба против решението в останалата част, с която В. /Варненски окръжен съд/ се е произнесъл по иска, предявен от М М. З. против „Модел ист“ ООД, [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, включително в частта относно присъдените в първоинстанционното производство разноски и присъдените с въззивното решение разноски е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С цитираното въззивно решение в разглежданата част е потвърдено решение № 4356 от 30. 10.2017 г. по гр. дело № 4403/2016 г. на В. /Варненски районен съд/, с което е отхвърлен иск на настоящия касатор по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Прието е за установено, че уволнението на М. М. З. от длъжността „Помощник готвач“ с място на работа „О.“, [населено място], ул. „Цариброд“ № 1 е законосъобразно, предвид доказването на релевантните факти, че заповеди – № 1/07.04.2016 г., с която на М. М. З. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и заповед № 2/07.04.2016г., с която трудовото му правоотношение е прекратено, изхождат от управителя на „Модел ист“ ООД, издадени са от лице с работодателски функции, съответно съобразено е изискването на чл. 192, ал. 1 КТ. На следващо място е констатирано, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193 КТ, като на работника са поискани писмени и устни обяснения, преди да му бъде наложено дисциплинарното наказание. В мотивите е отразено още, че с покана, връчена на М М. З., чрез процесуалния му представител – адвокат К. на 25.03.2016 г., работодателят е дал 7-дневен срок, в който ищецът да уточни, дали приема предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ или счита, че са налице основанията по чл. 325, ал. 1, т. 9, чл. 326 или чл. 327 КТ, като е посочил, че при неприемане на предложението, както и при становище за липсата на останалите основания за прекратяване на трудовото правоотношение, следва да даде обяснения по чл. 193 КТ, защо не се явява на работа за периода след 19.03.2016 г. Указан е 3-дневен срок за обяснения, след изтичане на дадения 7-дневен срок. В. е приел, че сроковете са изтекли /поканата е връчена на 25.03.2017 г., а срокът за обяснения е изтекъл на 05.04.2016 г./, като ищецът М М. З. не е дал обяснения по чл. 193 КТ. Съдът е направил извод, че недоказано остава твърдението на М М. З., че е отстранен от работа, както и че не е допускан на работното си място от работодателя. Решаващият извод на окръжния съд е, че през периода от 19.03.2016 г. до 24.03.2016 г. М М. З. безпричинно е отсъствал от работа. Поради това уволнението по чл. 188, т. 3 КТ е прието за законосъобразно.
Като изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е представил „уточняващата молба към касационната жалба“ с вх. № 9596/28.03.2018 г. по регистъра на Окръжен съд – Варна, в която е посочил указанията, дадени от въззивната инстанция по реда на чл. 285, ал. 1 ГПК, възпроизвел ги е текстово и е отразил, че представя копия от решение по гр. дело № 2892/2015 г. на състав на ІІІ г.о. на ВКС, както и от решение № 421 от 26.05.2016 г. на Сливенски районен съд, с което счита, че е спазил в срок указанията на съда. Така предявено изложението не съдържа общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, ал. 2, пр. 3 ГПК. Правните въпроси по смисъла на цитираните норми не се извеждат служебно от касационния съд, а липсата им има за правна последица недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания /в този смисъл са разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/. С доводите по чл. 281, т. 3 ГПК не се релевират предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК, те не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК. Затова настоящият състав на ВКС приема, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в посочената по – горе част.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М М. З. против решение № 315 от 26.02.2018 г. по въззивно гражданско дело № 2536/2017 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която Варненският окръжен съд се е произнесъл по иска, предявен от М М. З. против „Модел ист“ ООД, гр. Варна по чл. 224, ал. 1 КТ, за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 4 работни дни за 2016 г. в размер на 82.40 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2039/2018 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение в същата част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 315 от 26.02.2018 г. по въззивно гражданско дело № 2536/2017 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която Варненският окръжен съд се е произнесъл по иска, предявен от М М. З. против „Модел ист“ ООД, гр. Варна по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ, включително в частта относно присъдените в първоинстанционното производство разноски и присъдените с въззивното решение разноски.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните по делото само в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: