Определение №80 от 14.3.2014 по ч.пр. дело №585/585 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№80

С., 14.03.2014 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. по ч.гр.д. № 585 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.първо във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 13773/3.12.2013 г. на Р. Л. Х. чрез пълномощника му адвокат Г. К. против определение № 21266 от 14.11.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 14548/2013 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б възивен състав, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение от 20.09.2013 г. по гр.д. № 4501/2013 г. на Софийски районен съд, 42-ри състав за прекратяване производството по делото, поради изчерпване на предмета му.
Ответниците по частната жалба [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и Софийски районен съд не са подали писмен отговор.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови атакуваното определение, съставът на СГС е изложил съображения, че определението за преткратяване на производство, образувано по реда на чл.207 и сл. ГПК за обезпечение на доказателства, поради изчерпване на предмета му, не подлежи на обжалване, тъй като попада в приложното поле на чл.274, ал.1 ГПК. В производството по обезпечение на доказателства не се разрешава материалноправен спор, а се извършва предварително събиране на доказателства, ако съществува опасност те да се изгубят или събирането им да се затрудни. При тази специфика на производството, на обжалване подлежи съгласно изричната норма на чл.208, ал.3 ГПК само преграждащото определение, с което не се уважава молбата по чл.208, ал.1 ГПК за събиране на доказателства, но не и определението, с което приключва производството.
Атакуваното определение е правилно. Производството по раздел VІІ ГПК осигурява събиране на доказателства, предхождащо предявяването на иска или събирането на същите във висящ исков процес, поради което същото има несамостоятелен и временен характер и с акта на съда не се дава разрешение по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, тъй като не се разрешава материалноправен спор, нито пък акта за прекратяването му, поради изчерпване на предмета му, е преграждащ по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Тезата на жалбоподателя, че предмета на производството не е изчерпан, тъй като събраните експертни заключения не са обосновани нито с фактите от представената медицинска документация, нито с някакъв анализ, собствени изследвания или наблюдения /доводите, за което са подробно развити в т.5 на жалбата/ съставлява смесване на процедурата по чл.208 ГПК, в която вещите лица следва да установят конкретното медицинско състояние на Р. Х. към конкретен момент и доказването на причинната връзка между това състояние и действията по прекъсване на електрозахранването в периода ноември 2008 г. – юни 2009 г. и август 2011 г. до настоящия момент, което доказване би било релевантно в исковия процес, но не и в производството по обезпечаване на доказателства. Ако в действителност не е изчерпан предмета на производството по чл.208 ГПК, то пропускът може да се отстрани от сезирания съд по реда на чл.253 ГПК.
В обобщение следва да се приеме, че с оглед характера на производството по глава VІІ ГПК и изричната норма на чл.208, ал.3 ГПК, предвиждаща обжалваемост само на определението, с което не се уважава молбата за обезпечаване на доказателства, то определението, с което производството се прекратява, поради изчерпване на предмета му не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 21266 от 14.11.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 14548/2013 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б възивен състав.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top