О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
София, 16.01.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 5836/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] , подадена чрез адв.М. , срещу въззивно решение от 04.07.2013г. на ОС [населено място], постановено по в.гр.д.№ 143/2013год. С това решение е потвърдено решението на Районен съд – гр.Берковица, от 9.04.2013 год., постановено по гр.д.№ 3/2013 год. , с което са уважени предявените от М. К. А. – И. против [фирма] искове по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ, като съдът е признал дисциплинарното уволнение на ищцата за незаконно и е постановил неговата отмяна и е възстановил ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Специалист продажби – филиал [населено място]”, а в тежест на ответната банка са присъдени държавна такса и разноски.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон– основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете изцяло.
В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа , че съдът се е произнесъл по въпроса “длъжен ли е съдът да разгледа и анализира в решението си всяко от посочените в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушения на трудовата дисциплина, срещу които има наведени доводи от ищеца в исковата молба или е достатъчно да разгледа само едно или две нарушения при квалификация в заповедта за уволнение за системност по чл.190 т.3 КТ и щом установи, че едно или две от тях не са нарушения на трудовата дисциплина или не са доказани, има право въобще да не анализира третото нарушение при хипотезата,че съгласно трайната практика правната квалификация не обвързва съда и съдът има право да даде точната квалификация”. Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с този въпрос се поддържа с оглед твърдението, че според касатора по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в решение №334/22.11.2012г. по гр.д.№242/2012г. на ВКС, ІІІ ГО, в което е прието, че неправилната пр. квалификация на нарушението, дадена от работодателя, не обуславя незаконност на уволнението – от значение за дисциплинарната отговорност на работника е установяването на дисциплинарните нарушения, в съответствие с фактическите основания, изложени в уволнителната заповед, както и в решение по гр.д.№120/2009г. на ВКС, ІІІ ГО, в което е прието, че от значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя е установяването на дисциплинарните нарушения и тяхното съответствие с фактическите основания изложени в заповедта за дисциплинарно уволнение. Според касатора противоречието се състои в това, че в процесния случай въззивния съд ако е разгледал и третото дисциплинарно нарушение, визирано в заповедта, е можел да обоснове извод за дадена неправилна квалификация от страна на работодателя и да определи като действителна тази по чл.190 ал.1 т.7 КТ вместо 190 ал.1 т.3 КТ. Според касатора основанието по чл.280 ал.1 т.1 КТ е налице и във връзка с обуславящия изхода на спора въпрос “ представляват ли две отделни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на системни нарушения на трудовата дисциплина по чл.190 ал.1 т.3 КТ двукратното неточно изпълнение на еднаква/ еднородна задача при двукратното й възлагане от работодателя”. Счита, че даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с разрешението, дадено в постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни актове като решение №334/22.11.2012г. по гр.д.№242/2012г. на ВКС, ІІІ ГО , и решението по гр.д.№1972/2009г. на ВКС, ІV ГО, с които е прието, че за наличието на основанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ съставомерна е както съвкупността на три и повече еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и съвкупността от три или повече разнородни нарушения, стига да е изпълнено условието – работникът/служителят да не е бил санкциониран за тях, или да не е бил санкциониран поне за едно от тях, а наказанието за останалите да не е заличено по описания ред. Според касатора във връзка с този въпрос е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответната страна М. К. А. – И., в представен писмен отговор чрез адв.В., взема становище, че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд , поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, въззивният съд е приел, че с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се направи извод за такова „системно” нарушение, както и въобще за някакво нарушение, доказването на което е в тежест на работодателя. С оглед постоянната и задължителна практика на ВС и ВКС, за системни нарушения се приемат случаите, в които са налице три и повече нарушения, за които да не са наложени отделни наказания. В случая не може да се говори за допуснато нарушение от страна на ищцата, а ако се приеме, че действията й съставляват някакво нарушение по КТ, то нарушението е само едно – неизпълнение само по една поставена задача, а не две отделни, както е посочено в мотивите на обжалваната заповед. След анализ на доказателствата съдът е обосновал извод, че както от обективна, така и от субективна страна не е налице забавяне при изпълнение на възложената задача и в двата от посочените от работодателя случаи. Посочил и, че при обосноваване на този извод е съобразено, че за реалното изпълнение на задачата при намален персонал и обем работа е необходимо значително повече време, както и, че забавянето в Централата на банката е по-голямо от срока, в който е изпълнена задачата във Филиала от страна на ищцата . Въз основа на изложеното, при съобразяване на обстоятелството, че не може да се говори за „забавяне” при липсата на определен срок за изпълнение, както и на обстоятелството, че определеният от съда срок за който е допуснато разкриване на банкова тайна е спазен и на практика не е възпрепятствана по никакъв начин работата на ГД ”Б.” по въпросния случай, е обосновал извод, че доводите на работодателя за „спешност” на задачата и „тежест” на нарушението са явно неоснователни. Приел е и това, че липсата на досегашни наказания, липсата на каквито и да са вредни последици за работодателя, наличието на многобройни награди и призове не са отчетени от работодателя при налагане на дисциплинарното наказание, което води до незаконосъборазност на заповедта и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ.
При тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните :
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора.
В случая касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият формулиран в изложението въпрос не е включен в предмета на спора, не е правно разрешаван от въззивния съд и не е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Поради това така поставен въпросът не може да обоснове извод за наличие на обща предпоставка за достъп до касация. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Следва да се има предвид и това, че наличието на основанието във връзка с този въпрос е обосновано от касатора с оплакване за неправилност и необоснованост на решението поради това, че съдът ако е разгледал и третото дисциплинарно нарушение, визирано в заповедта, е можел да обоснове извод за дадена неправилна квалификация от страна на работодателя и да определи като действителна тази по чл.190 ал.1 т.7 КТ вместо 190 ал.1 т.3 КТ. На първо място тези оплаквания са касационни основания, които подлежат на преценка в случай, че решението бъде допуснато до касационно обжалване, но не и в стадия на селектиране на жалбата. На следващо място ВКС многократно е посочвал в актовете си по чл.290 ГПК, че действителното основание за прекратяване на правоотношението се определя от съда въз основа на фактическите основания, словесно посочени от работодателя в мотивите на уволнителната заповед в случаите, когато е налице несъответствие между посоченото в заповедта за уволнение правно основание (като цифрово изразен текст от Кодекса на труда) и посоченото в мотивите на същата заповед текстуално изразено фактическо основание. Процесният случай не е такъв поради липса на такова несъответствие, а доколко е установено наличието на това основание за уволнение, зависи от събрания по делото доказателствен материал. Съобразно изложеното не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение във връзка с първия поставен от касатора въпрос.
Не се обосновава наличие на предпоставки за достъп до касация и във връзка с втория въпрос на касатора. Въпросът е включен в предмета на спора доколкото съдът е приел, че първите две посочени в заповедта нарушения в действителност представляват едно нарушение на трудовата дисциплина, но не обуславя правните изводи на съда – съдът е обосновал като краен изводът, че ищцата не е допуснала нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в забава при предоставяне на исканата информация и в двата от посочените от работодателя случая, както и, че дори да се приеме, че има забава и това е нарушение на трудовата дисциплина, то същото е незначително и е несъразмерно на наложеното наказание. Не са налице и специфичните предпоставки за достъп до касация, поддържани от касатора. Позоваването на цитираните по-горе решения на ВКС във връзка с този въпрос е неуместно, тъй като касаят произнасяне по искове за защита срещу незаконно уволнение на основание чл.190 ал.1 т.3 КТ, но при различна фактическа обстановка, не третират конкретно поставения от касатора въпрос и не могат да обосноват извод за наличие на противоречие в твърдения от него смисъл. Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – същото е налице, когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. Касаторът не е обосновал такива предпоставки, а и те не са налице в случая.
В обобщение следва да се посочи и това, че въпросите на касатора се свеждат до неаргументирано оспорване на правните изводи на съда и в изложението не се съдържа обосновка, свързана с правоприлагането, в изискуемия съгласно ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС смисъл. Касаторът привързва въпросите си към свои фактически изводи, които съдът не е приел да следват от обстоятелствата по делото. Така поставени те не могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съставляват оплакване за неправилност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281 ГПК. Преценката на последните е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, а ответникът по касационната жалба не е претендирал присъждането им.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 04.07.2013г. на ОС [населено място], постановено по в.гр.д.№ 143/2013год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: