О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
София, 02.02.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1230 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 15.08.2011 год. по гр. д. № 331/2011 год. Ловешкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 28.03.2011 год. по гр. д. № 1799/2009 год. на Ловешкия районен съд, с което е признато за установено на основание чл. 440, ал. 1 ГПК по отношение на В. п. к. /В./„Б.”, [населено място] и „П. и.б.” /”П.”/ АД [населено място], че 47 % от недивжим имот – сграда с идентификатор № * – фурна, находяща се в [населено място], [община], със застроена площ 585 кв. м., на един етаж и с предназначение – промишлена сграда, не принадлежат на В. „Б.” и е отхвърлен предявения от [фирма] против нотариус Н. Х. обратен иск за заплащане на сумата 23 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, на основание чл. 73, ал. 1 ЗННД, вр. с чл. 45 ЗЗД.
В частта, с която е оставен без разглеждане предявения от о.- У. против кооперацията и [фирма] иск за прогласяване нищожността на сключените между тях договори за учредяване на ипотека с нотариални актове № № * и *, и двата от 2006 год. по отношение на спорните 47 % от горния имот, първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от [фирма], чрез Н. Н., пълномощник на представляващите банката изпълнителни директори, и юрисконсулт М. М.-П., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на правните изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът счита, че влязлото в сила решение, с което общината се легитимира като собственик на процесната идеална част от имота, не може да му се противопостави като ипотекарен кредитор, тъй като черпи правата си от сделка, вписана преди вписването на това съдебно решение. Поддържа и евентуалния довод за наличие на виновно неизпълнение на задължението на привлечения в качеството на трето лице нотариус да събере доказателства при сключването на ипотеката относно обстоятелството, че имотът не е представлявал общинска собственост, поради което и носи имуществената отговорност за това, че ипотекарният кредитор не би могъл да се удовлетвори от учреденото му обезпечение в неговата цялост. Моли да се отмени въззивното решение „с произтичащите от това последици” и претендира присъждане на направените съдебни разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като го обосновава с произнасянето на въззивния съд по релевантния материалноправен въпрос, касаещ най – общо противопоставимостта на признатото право на собственост на общината по влязлото в сила съдебно решение по иска й против кооперацията, длъжник в образуваното изпълнително производство, на придобитите преди вписването му права на касатора, кредитор по двата договора за ипотека върху целия имот в противоречие с разясненията в ТР № 3/2010 год. на ОСГК на ВКС. Поддържа и наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за изпълнението на задължението на нотариуса да установи по безспорен начин правото на собственост върху имота и достатъчно ли е установяването му въз основа на констативен нотариален акт или е следвало да изиска и удостоверение, че имотът не е актуван като общински, като се поддържа становище, че липсва съдебна практика по него.
[община] оспорва касационната жалба като неоснователна, останалите ответници по нея не са взели становище.
Върховният касационен съд в настоящият си съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на касатора в приложеното изложение, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният от общината отрицателен установителен иск за собственост на спорния имот е уважен по отношение на страните в образуваното принудително изпълнение по отношение на него, въззивният съд приел, че същите не са доказали, че длъжникът в изпълнителното производство В. „Б.” е собственик на спорните 47 % от сградата в [населено място]. С влязло в сила решение по гр. д. № 347/2006 год. на Ловешкия районен съд е уважен иска за собственост на общината против кооперацията в този обем, като то е вписано на 6.07.2009 год. в службата по вписванията, т. е. преди датата на описа на имота от съдебния изпълнител, и е произвело своето оповестително-защитно действие спрямо третите лица. Правото на собственост на общината, признато със сила на пресъдено нещо с това решение, е засегнато от предприетото принудително изпълнение спрямо имота, поради което и предявеният иск по чл. 440, ал. 1 ГПК е уважен спрямо длъжника и взискателя по изпълнението, т. е. силата на пресъдено нещо на съдебното решение е зачетена по отношение на страните по изпълнението.
Следователно, решаващото съображение за основателността на предявения иск по чл. 440, ал. 1 ГПК е зачитането на признатото с влязлото в сила решение в производството между общината и кооперацията право на собственост върху 47 % от описания имот, ипотекиран в хода на висящото съдебно производство в полза на настоящия касатор за вземането му срещу кооперацията по двата договора за ипотека. Формулираните от касатора в изложението му въпроси относно противопоставимостта на правата му на ипотекарен кредитор по отношение на общината, ищец по уважения иск по чл. 108 ЗС, при наличие на невписана искова молба, учредяването на ипотеката след образуване на производството по иска за собственост, неучастието му в него, вписването на съдебното решение след сключване на договорите за ипотеката, или най-общо формулиран като въпрос за противопоставимостта на признатото право на собственост на общината по влязлото в сила съдебно решение по иска й против кооперацията, длъжник в образуваното изпълнително производство, на придобитите преди вписването му права на касатора, кредитор по двата договора за ипотека върху целия имот, не е обуславящ въпрос, за да се съобразява противопоставимостта на вписването, както и разясненията в ТР № 3/2010 год. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд е приел, че вписаното влязло в сила съдебно решение легитимира общината като собственик на спорната идеална част от ипотекирания имот, поради което и уважил предявения от нея отрицателен установителен иск спрямо страните по принудителното изпълнение спрямо него. Произнасянето по поставените от касатора въпроси предполагат произнасяне по същество на спора, въз основа на фактите, съдържащи се в тях, което е обусловено от наличие на основание за допускане на касационното обжалване. Поддържаното такова по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице поради липса на произнасяне по правен въпрос, включен в предмета на делото и обуславящ изхода му, в противоречие на соченото тълкувателно решение, разясненията по което действително касаят въпроса за вписването на исковите молби, но въззивният съд не се е произнесъл по такъв въпрос, за да уважи предявения иск.
Касационната инстанция, за да се произнесе по допускане на касационното обжалване, следва да изхожда от формулирания от касатора въпрос от значение за изхода на делото, като не е длъжна и не може да извежда такъв въпрос от твърденията му, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/. Както е посочено в мотивите на т. 1 от горното решение материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поради това и настоящият състав счита, че поставеният в изложението материалноправен въпрос съдържа изложение на фактите по делото, въз основа на които, според касатора, е следвало да се зачетат правата му на ипотекарен кредитор по отношение предявилата настоящия иск община, тъй като са придобити преди вписването на съдебното решение, с което искът на общината против кооперацията е бил уважен. По своята същност това е довод за неправилност на решението, но не и правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, произнесен в противоречие със сочената задължителна съдебна практика, за да обуслови допустимостта на касационното обжалване, тъй като основанията по чл. 280, ал. 1 и тези по чл. 281 ГПК са различни. В ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения какво се разбира под обуславящ изхода на делото правен въпрос, които обаче в случая не са съобразени с точно и конкретно формулиране на такъв в приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в това число и по отношение на формулирания втори материалноправен въпрос по евентуално предявения обратен иск против нотариуса, като трето лице помагач в производството на страната на касатора. Основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК няма предвид неправилното решаване на конкретния правен спор за поддържаното от касатора неизпълнение на задълженията на нотариуса при издаването на нотариалните актове за ипотеката, а произнасянето по такъв правен въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. при непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, както е посочено в ТР № 1/2009 год. ОСГТК ВКС, т. 4. В случая не са изложени съображения и релевантни аргументи в горния смисъл, а доводът за липса на съдебна практика по приложението на чл. 73 ЗННД, вр. с чл. 45 ЗЗД е неоснователен.
Обосноваване наличието на основания за допускане на касационното обжалване е в тежест на касатора, като същият следва да ги мотивира съгласно разясненията в цитираното тълкувателно решение, което не се изчерпва с доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, нито с излагане на фактите по спора.
В случая не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 208 от 15.08.2011 год. по гр. д. № 331/2011 год. по описа на Ловешкия окръжен съд, по подадената от [фирма], [населено място], чрез пълномощниците Н. Н. и юрисконсулт М. М.-П., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: