О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
гр. София, 04.02.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4256 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 174 от 17.05.2018 г. по в. гр. д. № 164/2018 г. на Хасковски окръжен съд е потвърдено решение № 661 от 03.11.2017 г. по гр. д. № 409/2017 г. на Хасковски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, предявени от Х. М. В. от [населено място] против „Крон Секюрити“ ООД, [населено място] за сумата 15 000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.02.2015 г. до окончателното и изплащане, както и за сумите 2816.10 лева и 1480 лева, съставляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получавана пенсия за инвалидност и трудовото възнаграждение за периода от 08.09.2015 г. до 15.02.2017 г. и съответно разходи за закупуване на кондиларна плака, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 16.02.2017 г. до окончателното им изплащане. За разликата до предявения размер от 20 000 лева за неимуществени вреди и до 5080 лева за имуществени исковете са отхвърлени като неоснователни. В решението е прието за установено, че ищецът изпълнявал при ответното дружество длъжността „охранител”, с работно място хипермаркет „Лидл България Е. & КО“ КД, [населено място]. По време на работна смяна на 05.02.2015 г., около 18.50 часа, докато изпълнявал служебните си задължения, изразяващи се в наблюдение и охраняване на периметър от магазина, ищецът се подхлъзнал и паднал на мокър участък от пода, покрит с вода и царевични зърна. Вследствие на това падане получил закрито счупване на долния край на бедрената кост на левия крак, наложило постъпване в ортопедичното отделение на „МБАЛ – Хасково“ АД. По спешност е била извършена оперативна интервенция с поставяне на метална остеосинтеза. При проведено разследване на инцидента от комисия на ТП на НОИ, [населено място] са били установени допуснати от работодателя нарушения на изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите. Злополуката е била призната за трудова с разпореждане № 17758 от 14.04.2015 г. на ТП на НОИ, [населено място], което не е било обжалвано и е влязло в законна сила. С експертно решение № 2618 от 08.09.2015 г. на ТЕЛК при „МБАЛ – Хасково“ АД, на ищеца е била определена 50 % степен на трайно намалена работоспособност за срок от една година, който срок е бил продължен с още една година с експертно решение № 1808 от 15.08.2016 г. на ТЕЛК при „МБАЛ – Хасково“ АД. С експертно решение № 1533 от 22.08.2017 г. на ТЕЛК при „МБАЛ – Хасково“ АД, констатациите на предходните две решения са потвърдени и е била определена 50 % трайно намалена работоспособност за срок от три години. Със заповед № 4296 от 12.09.2015 г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Вследствие на увреждането ищецът изпитвал сериозни болки и страдания, по-интензивни непосредствено след злополуката и в началото на постоперативния период, без да се е възстановил напълно. Било налице отрицателно засягане на психиката му, тъй като се чувствал непълноценен и откъснат от обичайната си социална среда. Изпитвал неудобства във връзка с битовото си обслужване, имал нужда от чужда помощ и се придвижвал в жилището си с инвалидна количка, която закупил с лични средства. Сам поел и разходите за медикаменти и рехабилитация. При така установените факти е прието, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, ал. 1 КТ. За обезвъзмездяване на неимуществените вреди е определено обезщетение в размер на 15 000 лева. Възражението за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия е прието за неоснователно, тъй като поведението на пострадалия не е съставлявало проява на груба небрежност. Прието е и че оспорените от ответника експертни решения на ТЕЛК са валидни; отговарят на всички изисквания за тяхната действителност – постановени от компетентен орган по предвидения в закона ред, в съответствие с нормативните изисквания за форма и съдържание и с целта на закона.
Касационна жалба против въззивното решение е постъпила от „Крон Секюрити“ ООД. Изложени са доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса (след уточнението му в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): в какво се изразява предвиденият в чл. 17 ГПК косвен съдебен контрол – във формална преценка на реквизитите на административния акт или в цялостно изследване на неговата законосъобразност, и до какъв порок на решението води неправилното осъществяване на този контрол. Поддържа се и наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК (изм. ДВ. – бр. 86/2017 г.), като доводите за очевидна неправилност на въззивното решение се основават на твърденията на работодателя за неправилна преценка на доказателствения материал по делото във връзка с направените възражения за невалидност на експертните решения на ТЕЛК, за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия и за неправилно определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Ответникът по касационната жалба Х. М. В. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въпросът в какво се изразява предвиденият в чл. 17 ГПК косвен съдебен контрол – във формална преценка на реквизитите на административния акт или в цялостно изследване на неговата законосъобразност, и до какъв порок на решението води неправилното осъществяване на този контрол не дава основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По приложението на чл. 17, ал. 2 ГПК е налице трайно установена съдебна практика, съгласно която при наличие на влязъл в сила индивидуален административен акт, в който се съдържа произнасяне по спорните факти, е възможно тяхното преразглеждане пред гражданския съд, когато са направени доводи и възражения, свързани с валидността на административния акт и при служебната проверка се установяват пороци, които имат за последица неговата нищожност – в този смисъл решение № 226 от 29.03.2010 г. по гр. д. № 4119/2008 г., ІІІ г.о. Когато страната, на която се противопоставя акта е била участник в административното производство по издаването и обжалването му, то инцидентното произнасяне на гражданския съд по законосъобразността му е недопустимо. Съобразявайки така установената съдебна практика, въззивният съд е извършил проверка на валидността на експертните решения на ТЕЛК и не е констатирал пороци, водещи до нищожността им. Съобразил е, че ответникът работодател, в качеството си на осигурител е имал възможност да обжалва медицинската експертиза за работоспособността (чл. 112 от Закон за здравето), поради което гражданският съд не следва да преразглежда законосъобразността на влезлия в сила административен акт, какъвто е решението ТЕЛК относно наличието на загубена работоспособност и нейния процент. Независимо от това, съдът е изложил мотиви и във връзка с разликите в експертните решения на ТЕЛК и констатациите на приетото по делото медицинско заключение, обосновавайки различията с възможността на ТЕЛК да извърши по-широкоспектърно изследване на състоянието на ищеца; да изследва ортопедичния статус на пострадалия, възможностите за самостоятелна походка; изразената деформация в областта на лявото коляно и хипотрофията на бедрената мускулатура – обстоятелства, значително увеличаващи първоначалния обем от обективни предпоставки за определяне процента на трайно намалената работоспособност.
Предвид изложеното, неоснователни са и доводите за очевидна неправилност във връзка с преценката на съда за валидност и законосъобразност на експертните решения. Съобразена е и практиката по приложението на чл. 52 ЗЗД – съдът е обсъдил всички обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението, в т.ч. интензитетът на претърпените болки и страдания, изпитаните затруднения в битов аспект и отражението на увреждането върху психическото състояние на пострадалия. Решението е постановено при съобразяване на установената практика и по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 1000 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ с адвокат В. Д. от Хасковска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 174 от 17.05.2018 г. по в. гр. д. № 164/2018 г. на Хасковски окръжен съд.
ОСЪЖДА „Крон Секюрити“ ООД, [населено място], да заплати на Х. М. В. от [населено място] сумата от 1000 (хиляда) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: