4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
София, 15.02.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 562/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Т. А. и А. С. А. – чрез процесуалния им представител адв. Г. Ч. от САК, срещу решение № 95 от 25.01.2012 г., постановено по гр. д. № 3255/2011 г. на Софийски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение от 12.07.2011 г. по гр. д. № 9740/2009 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявените от касаторите против ЗК [фирма] искове с правно основание чл.226 КЗ за разликите над сумите 30 000 лв. до претендираните размери от 115 000 лв. и са присъдени разноски на ответника в размер на сумата 1 123.17 лв.
В касационната жалба са изложени подробни доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Касаторите молят за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на исковете по чл.226 КЗ в пълен размер. Поддържат оплаквания, че въззивният съд не е оценил адекватно всички факти по делото, които имат значение за прилагането на установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, и в резултат на това им е присъдил занижени по размер обезщетения. Твърдят, че обезщетенията не съответстват на характера и тежестта на понесените неимуществени вреди и не са съобразени с непрекъснато нарастващите лимити на отговорност по риска „Гражданска отговорност”, с острата икономическа криза в страната и с практиката в другите държави – членки на Европейския съюз по подобен род дела.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с всички предвидени в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК основания. Като значими за изхода на делото са поставени въпросите дали присъденото от инстанциите по същество обезщетение за неимуществени вреди съответства на характера и степента на действително претърпените вреди; дали при определяне на обезщетението е спазен принципът на чл.52 ЗЗД за присъждане на справедливо и адекватно обезщетение; дали в критериите за справедливост се включват и динамичните промени в законодателството, общественоикономическите и социалните условия в страната и следва ли размерите на присъжданите обезщетения да отразяват тези промени. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е аргументирано с отклонение на обжалваното решение от задължителната практика в ППВС № 4/1968 г. За доказване на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК са представени решения на ВКС, Наказателна колегия; решение по гр. д. № 1668/2011 г. на Софийски апелативен съд и решение по гр. д. № 14535/2010 г. на Софийски градски съд /без данни за влизането им в сила/.
Ответникът по касация ЗК [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба в писмен отговор по чл.287 ГПК, без да иска присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи във връзка с чл.280, ал.1, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от А. А. и А. А. против ЗК [фирма] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликите над сумите 30 000 лв. до претендираните размери от 115 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че определените от първата инстанция обезщетения в размер на по 65 000 лв. са справедливи и кореспондират с характера и тежестта на неимуществените вреди, претърпени от двамата ищци вследствие смъртта на сина им Т. А., причинена при ПТП на 01.08.2007 г. Отчетено е обстоятелството, че преди завеждане на делото ответникът – застраховател е изплатил на ищците по 35 000 лв. като обезщетение за същите неимуществени вреди, с оглед на което с решението са присъдени разликите над изплатените до преценените като дължими размери на обезщетенията. Въззивният съд се е възползвал от предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност и е препратил към подробните мотиви на първоинстанционното решение, в които, след позоваване на указанията в ППВС № 4/1968 г., решаващият състав на Софийски градски съд е приел, че с оглед установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост сумата 65 000 лв. е достатъчна за обезщетяване на претърпените вреди предвид възрастта на пострадалия /18 г./; момента на настъпване на произшествието и социално – икономическата обстановка в страната към този момент; степента на родство и действителните отношения между пострадалия и ищците – негови родители; характера, тежестта и проявлението във времето на търпените от родителите морални болки и страдания от загубата на сина им.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Поставените от касаторите правни въпроси, свързани с приложението на закрепения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на полагащите им се обезщетения за неимуществени вреди по повод на процесното ПТП, са значими за изхода на делото. Въпросите попадат в приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването им от въззивния съд е обусловило частичното отхвърляне на исковете с правно основание чл.226 КЗ.
Не е осъществена хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, сочена като основание за допускане на касационното обжалване. За да се произнесе по размера на дължимите обезщетения, въззивният съд, включително чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение, е съобразил всички онези правнорелевантни факти, които според разясненията в ППВС № 4/1968 г. формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД в конкретния случай. Изрично са взети предвид и социално – икономическите условия в страната към момента на настъпване на увреждащото произшествие. Последните, наред с преценката за тежестта и необратимия характер на понесените по повод на произшествието неимуществени вреди, са намерили отражение при формирането на крайния извод в решението за справедливия паричен еквивалент на вредите. Съобразяването на указаните в ППВС № 4/1968 г. общи критерии, имащи значение за прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, прави неприложимо основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не са налице и основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди по всяко дело е предопределен от специфичните за делото факти, които следва да бъдат съобразени от съда, за да бъде приложена разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Независимо от възприетите в ППВС № 4/1968 г. общи критерии, спецификата на фактите, които формират понятието „справедливост” във всеки отделен случай, води до разлика в размерите на присъжданите от съдилищата обезщетения. Разнообразието на фактите не позволява въвеждане на единни правила относно точния размер на паричните обезщетения, които се дължат в случай на причинена при деликт смърт. Поради това представените от касатора съдебни решения не сочат на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като са постановени при фактическа обстановка, която не е идентична с тази по настоящото дело. Противоречията в практиката по приложението на чл.52 ЗЗД са преодолени още с приемането на ППВС № 4/1968 г. Дадените с цитираното постановление задължителни указания не са изгубили значение и се съблюдават от съдилищата в Република България, което означава, че поставените в производството по чл.52 ЗЗД правни въпроси няма да допринесат за точното прилагане на закона и за развитието на правото, за да покрият селективния критерий на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното, решението по гр. д. № 3255/2011 г. на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационен контрол в обжалваната с касационната жалба на А. и А. А. част.
Ответникът по касация не е правил искане за разноски и такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 95 от 25.01.2012 г., постановено по гр. д. № 3255/2011 г. на Софийски апелативен съд, в обжалваната от А. Т. А. и А. С. А. част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :