О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
С., 19.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 4802/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Н. и М. М. Н., представлявани от адв.С., срещу въззивно решение №22 от 16.02.2015год. на Окръжен съд [населено място], постановено по в.гр.д.№ 335/2014год.,в частта, с която е потвърдено решение от 21.10.2014г. по гр.д. №490/2013г. на Силистренски районен съд в частта, с която е прогласен за нищожен договорът за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт№58, том І, д.№24/2013г. по описа на нотариус Р.Т., вписан в С. с акт №85 т.1,д.№79/2013г. по описа на С., сключен между И. Т. П. и Н. Д. Н..
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането на касаторите за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните оплаквания за недопустимост на решението поради произнасяне по непредявен иск и поради произнасяне по нередовна искова молба. Според касаторите съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като видно от съдържанието на исковата молба в петитума е заявено искане за обявяване на недействителност на сделката, материализирана в нотариален акт №85 т.1,д.№79/2013г. на С. [населено място], а съдът е прогласил нищожността на сделката, обективирана в нотариален акт№58, том І, д.№24/2013г. по описа на нотариус Р.Т., с каквото искане не е бил сезиран. Считат също, че съдът се е произнесъл и по нередовна искова молба, тъй като в същата са изложени фактически твърдения първо за относителна недействителност на сделката – договаряне във вреда на представлявания – чл.40 ЗЗД, чиято последица е относителната недействителност на сделката по отношение на представлявания , а след това за нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави, относими към претенция по чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, имащи за последица абсолютна нищожност на сделката, като кумулативното разглеждане на двете основания е недопустимо. Съдът е следвало да се произнесе единствено по претенцията по чл.40 ЗЗД. Без да констатира този порок съдът се е произнесъл като е квалифицирал претенцията като такава по чл.26 ал.1 пр.3 във вр. с чл.40 ЗЗД. В тази връзка поддържат основанието по чл.280 т.1 ГПК като към горните си твърдения привързват въпросите: „1.Следва ли въззивната инстанция да проконтролира в „процеса относно процеса” редовността на исковата молба, с която е сезиран първоинстанционния съд?; 2.Длъжна ли е въззивната инстанция да укаже на ищеца, че исковата молба е нередовна и да я остави без движение до отстраняване на констатираните пороци при упражняване на правото на иск?; 3. Следва ли правораздавателният орган да се произнесе по две искови претенции когато в исковата молба ищецът е изложил твърдения за съществуването на правопораждащи факти, обуславящи първо относителна недействителност на сделката, а след това нейната нищожност?; 4.Ако дължимото произнасяне обхваща и двете претенции в, какво съотношение следва да се квалифицира обективното съединяване на иска за установяване нищожността на сделката (евентуален или алтернативен )?” Считат също, че допускането на касационно разглеждане на решението е от значение за точното прилагане на закона, а произнасянето по поставените въпроси ще има значение за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба – И. Т. П., не взема становище.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Ищцата е поддържала в исковата молба, че е разведена и живее съвместно с баща си и брат си, както и, че има ментални проблеми, изразяващи се в умствена изостаналост; че в процесния апартамент в [населено място], живее бившият й съпруг, с когото били в лоши отношения; че познава ответника от дълги години, като в края на 2012 г. зачестили срещите й с него и съпругата му; че ответникът често посещавал дома й, който й обещал да й помогне да изгони бившия й съпруг от собствения й апартамент; че през март 2013г. установила, че собствеността на процесния имот е прехвърлена на ответника, който при сключване на договора за покупко – продажба действал като неин пълномощник; че няма спомени нито да е упълномощавала ответника да се разпорежда с процесния недвижим имот от нейно име, нито да е посещавала нотариус, както и, че не е получавала никаква част от продажната цена на апартамента. Поддържала е с оглед изложеното, че процесният договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като продажната цена на апартамента е трикратно по-ниска от пазарната му стойност, а е по-ниска и от данъчната оценка, поради което моли съда да прогласи неговата нищожност тъй като са налице условията както на чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, така и на чл.40 ЗЗД представителят й и лицето с което е договарял са действали в нейна вреда. Посочила е, в случай, че бъде отхвърлен искът за прогласяване нищожността на договора, процесният договор да бъде унищожен, тъй като поради своята умствена изостаналост при упълномощаването на ответника не е могла да разбира и да ръководи действията си. Заявила е и искане, ако съдът не уважи така предявените искове, с оглед твърдението й, че не е получила продажната цена за имота си, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД договорът да бъде развален, като бъде унищожена и едностранната сделка, с което е упълномощила ответника да се разпорежда от нейно име с гореописания недвижим имот.
Предмет на настоящото производство е единствено претенцията за действителността на процесната сделка.
Съдът е квалифицирал същата като такава по чл.26 ал.1 пр.3 във вр. с чл.40 ЗЗД. За да прогласи сделката за нищожна, препращайки и към мотивите на първостепенния съд, въззивният съд е приел, че безспорно установено по делото е, че продажбата на процесния апартамент е извършена за цена три пъти по-ниска от действителната при договаряне от ответника сам със себе си и при определяне от него на условията по договора. Чл. 38, ал. 1 ЗЗД съдържа частен случай на представителството, т. н. „договаряне сам със себе си”, когато представляваният е дал съгласието си за това. С оглед липсата в закона на специални правила, уреждащи такова представителство, се налага извод, че за него са приложими общите правила за представителството. Съгласно чл. 39, ал. 1 ЗЗД обемът на представителната власт спрямо трети лица се определя според това, което упълномощителят е изявил. Посочил е, че няма пречка упълномощителят да не определи параметрите, условията на договора, в какъвто случай представителят сам определя същите. По аргумент от чл. 40 ЗЗД, обаче, във всички случаи представителят следва да действа при сключването на договора в интерес, а не във вреда на представлявания, включително и когато договаря сам със себе си. В настоящия случай „уговарянето сам със себе си”, т. е. определянето от пълномощника на цената на продавания имот в размер, който е три пъти по-нисък от пазарната му /действителна/ цена, явно облагодетелства представителя – купувач и е явно неизгодно за представлявания от него продавач, т. е. такава сделка е с увреждащ последния характер. Едновременното предпочитане на собствения на представителя интерес и пренебрегване на този на представляваната страна е израз на намерението на пълномощника за увреждане на упълномощителя, което разпоредбата на чл. 40 ЗЗД запрещава. Драстичното разминаване между уговорената и действителната цена на продавания имот определя сделката като сключена при тежък конфликт на интереси, което е в противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, обуславящо нейната нищожност. Позовал се е на Решение № 934 от 13.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3657/2008 г., IV г. о., на което се позовава и първоинстанционният съд.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съобразно разрешенията по спорни въпроси на касационното обжалване, дадени с ТР№1/19.02.2010г., преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд се произнася дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общи и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касаторите основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. В съответствие с нормите на чл.5 и чл.7 от ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. С оглед възприетото и с т. 1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009 г. въпросът, относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл.288 от ГПК, съдът констатира пороци, обосноваващи извод за евентуална невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение.
В случая твърдения за недопустимост на решението поради произнасяне по непредявен иск и поради произнасяне по нередовна искова молба са релевирани от касаторите и в касационната жалба и в приложеното към нея изложение. Същите обаче са необосновани.
На първо място според касаторите решението е недопустимо поради произнасяне от съда по непредявен иск. Счита се от последните, че това е така, защото в петитума на исковата молба е заявено искане за обявяване на недействителност на сделката, материализирана в нотариален акт №85 т.1, д.№79/2013г. на С. [населено място], а съдът е прогласил нищожността на сделката, обективирана в нотариален акт №58, том І, д.№24/2013г. по описа на нотариус Р.Т., с каквото искане не е бил сезиран. Твърдението е необосновано. Сделката е подробно описана в исковата молба. В петитума, действително е записано, че се иска прогласяване на нищожността на сделката, обективирана в в нотариален акт №85 т.1, д.№79/2013г. на С. [населено място]. Към исковата молба е приложен като доказателство процесния нотариален акт. Видно от последния, съдържащ точното описание на сделката по исковата молба, същият е с №58, том І, д.№24/2013г. по описа на нотариус Р.Т., като видно от щемпела, положен в горния десен ъгъл на акта, нотариалният акт е вписан в С. [населено място] с акт №85 т.1, д.№79/2013г. на С. [населено място]. Очевидно е, че в исковата молба е допусната техническа грешка като в петитума е посочен номерът на акта, с който е извършено вписването в Служба по вписванията, вместо номера на самия нотариален акт. Същевременно в хода на производството и пред двете съдебни инстанции не е имало фактически спор между страните относно това коя е процесната сделка и в кой нотариален акт е обективирана същата. Предвид изложеното не може да се обоснове извод, че като е прогласил за нищожна сделката, обективирана в нотариален акт №58, том І, д.№24/2013г. по описа на нотариус Р.Т., вписан в С. с акт №85 т.1,д.№79/2013г. по описа на С. [населено място], сключен между И. Т. П. и Н. Д. Н., съдът се е произнесъл по непредявен иск.
Необосновано е и твърдението, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба. Ищцата е изложила твърдения, че процесната сделка е нищожна поради накърняване на добрите нрави. За да обоснове наличието на поддържаното основание за недействителност на договора е посочила, че при изповядване на сделката е представлявана от ответника, че същият е договарял сам със себе си и е действал в нейна вреда, че това е така, защото е определил цена, която е трикратно по-ниска от действителната пазарна цена на имота, като същевременно е по-ниска и от данъчната оценка. При тези фактически твърдения е заявила искане за прогласяване на сделката за нищожна. Налице е пълно съответствие между изложението на фактическите обстоятелства и заявеният петитум, поради което не е налице твърденият от касаторите порок. Не може да бъде споделено становището, че е налице предявен иск за обявяване на сделката за относително недействителна спрямо ищцата-упълномощител. Такова искане не е заявявано от ищцата, нито са формулирани изрични фактически основания, относими към претенцията по чл.40 ЗЗД. Предвид изложеното не е налице поддържаното основание по чл.280 т.1 ГПК.
Доколкото в изложението е релевирано и основание по чл.280 т.3 ГПК следва да се посочи, че същото е формално поддържано без да е налице обосновка относно това защо според касаторите произнасянето на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Предвид на това така поддържаното основание не е налице.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №22 от 16.02.2015год. на Окръжен съд [населено място], постановено по в.гр.д.№ 335/2014год., в частта, с която е потвърдено решение от 21.10.2014г. по гр.д. №490/2013г. на Силистренски районен съд в частта, с която е прогласен за нищожен договорът за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №58, том І, д. №24/2013г. по описа на нотариус Р.Т., вписан в С. с акт №85 т.1,д.№79/2013г. по описа на С. [населено място], сключен между И. Т. П. и Н. Д. Н..
Определението не подлежи на обжалване.
П. :
ЧЛЕНОВЕ: