О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
София, 03.11.2008 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и осма година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 390 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 1250/25.04.2008 г. – сигнатура на Окръжен съд г. П., депозирана от “Т” Е. , г. П., срещу въззивното решение № 234/25.03.2008 г. по в. г. д. № 122/2008 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 131/06.12.2007 г. по г. д. № 316/2007 г. на Пещерски районен съд. С последното е уважен иск с посочено от съдилищата правно основание по чл. 51 ТЗ, предявен от А. Б. В. , действаща като Е. ”А”, г. С. против “Т” Е. г. П. за изплащане на възнаграждение за посредничество в размер на 5204 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 154 и 188 ГПК /отм/.
Касаторът е обосновал допустимостта на приложното поле на касационното обжалване с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с въпросите относно посредническия договор. Поддържа се, че по въпросите на “посредническия договор” ВКС и съдилищата не са се произнасяли и обсъждането на настоящия казус ще бъде предпоставка за създаване на постоянна и непротиворечива съдебна практика. Цитират се и се прилагат публикации от информационна система “А”, както следва: Решение № 10477/28.11.2005 г. на ВАС; Решение № 528/10.05.1994 година на ВС , ГК, V отделение и три броя решения на несъдебни органи /арбитражни решения/. Поддържа се, че произнасянето по конкретния случай ще допринесе за точното прилагане на закона и би имало значение за развитие на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. В изпълнение на въведеното с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изискване, допустимостта на касационното обжалване е обоснована и с наличието на въпрос, решен противоречиво от съдилищата, предвид непроизнасяне от Пазарджишки окръжен съд по открито производство по чл. 154 ГПК за обратна разписка и приемане като доказателство на фактури /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/.
Ответникът по касационната жалба с отговора си по реда на чл. 287 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Същата обаче, предвид изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК, поради което не следва да бъде допуснато разглеждането й по същество на наведените с нея оплаквания.
Не е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси съставляват основните въпроси по спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, като в тежест на жалбоподателя е било да посочи кой от тези въпроси, които са специфични за всяко едно съдебно производство, счита, че е съществен с оглед на делото, с което се сезира ВКС и защо този въпрос се обхваща от наличието на третата посочена хипотеза на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда, следва да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Или развитие на правото, като основание за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен съпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона, за да възприемат друго.
В конкретния случай съдилищата по съществото на спора са се произнесли по иск за заплащане на възнаграждение на търговски посредник въз основа на договор от 18.12.2001 г., като са обсъждали и анализирали отделните клаузи от писмения договор, в това число и изричната уговорка за автоматично подновяване на действието му при определените в чл. 20 условия, както и чл. 5 от договора, съдържащ уговорка за начин на формиране на възнаграждението на посредника.
В хода на съдебното производство спорните въпроси са се концентрирали относно доказване извършването на посредническата дейност /сключени в полза на ответника по иска три сделки – и фактурирането им, както и постигната разлика в цените, и правните последици от непредставяне на търговски дневник /чл. 50 ТЗ/. Нито един от тези три въпроса, които са намерили разрешение в обжалвания съдебен акт не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Действително в информационните системи и в Бюлетина на ВКС няма публикувани множество съдебни актове досежно приложението на чл. 49-51 от ТЗ. Но този факт само по себе си автоматично не обосновава извод за наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Такъв извод не следва автоматично и от представените научни публикации относно същността и характера на посредническия договор, особено в светлината на обсъжданите от решаващите съдилища въпроси. Цитираното Решение № 528/10.05.1994г. на ВС, V г.о., макар и относимо към чл. 49 ТЗ, е свързано с констатиране на допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Законовият регламент досежно посредническия договор е оскъден, но текстовете на чл. 40-51 ТЗ са формулирани ясно и не пораждат различни правни тълкувания на отделните разпоредби.
В конкретния случай, страните не са спорили относно характера на договорната връзка /нито досежно съдържанието на договорните клаузи или формата/, за да се приеме, че тъй като в ТЗ този договор евентуално няма пълноценна уредба е наложително произнасяне и от касационния съд по част от неуредените или недостатъчно уредените въпроси.
Въззивният съд, постановявайки своя съдебен акт, не се е отклонил от смисъла и съдържанието на закона. За търговския посредник правото на възнаграждение се поражда само при сключена сделка, за която е посредничил. По правило задължението за изплащане на възнаграждение тежи върху двете страни, като презумпцията на чл. 51, изр. 1 ТЗ е, че те дължат поравно, като тази норма е диспозитивна. В случая, съдът е съобразил уговорката в процесния договор, поради което не става въпрос за непълнота на закона или за тълкуване на неговото съдържание. Подържаното от жалбоподателя твърдение, че произнасяйки се по случая ВКС би могъл да дефинира и понятиего “обичайно възнаграждение”, предвид разпоредбата на чл. 51, изр. 2 ТЗ, не следва да се зачете, тъй като страните изрично в чл. 3 от процесния договор са уговорили начина на определяне на възнаграждението, което изключва приложението на изречение второ на цитирания текст и не налага преценка по конкретния случай на обичайното възнаграждение на посредника.
Съобразно смисъла и духа на закона въззивният съд е приел, че непредставянето на дневник от търговския посредник не прави действията на посредника или сключения от него договор недействителен. Законът не предвижда санкция за търговския посредник при неизпълнение на това негово задължение за водене на дневник, като същият режим е възприет и по отношение на търговските книги. Задължението и в двете хипотези по ТЗ е публичноправно. Търговските книги представляват по естеството си частни документи и предвид правилото в гражданския процес, че никой не може да създава доказателства в своя полза, търговското право се отклонява и допуска възможността записванията в тези книги да служат като доказателство, но само ако са водени редовно. Последиците от непредставяне на търговските книги се уреждат съгласно ГПК. В тази насока е налице съдебна практика, която не се отклонява от законовия регламент.
По тези съображения неоснователно е изложеното от жалбоподателя, свързано с принос в точното прилагане на закона относно “посредничеството” и “ обичайно възнаграждение” при посредничеството.
Изложеното в жалбата, досежно непроизнасяне от страна на въззивния съд по открито производство по чл. 154 ГПК по отношение на обратна разписка и приемането като доказателства на фактури, по аргумент на чл. 281, т. 3 ГПК е порок, относим към правилността на постановения съдебен акт, и не попада в обсега на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, поради което не е основание за допускане на касационно обжалване откъм приложно поле на въззивното решение на Пазарджишки окръжен съд. Последното е налице само, когато по конкретния съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос няма съдебна практика, или когато има такава, но тя в нейната цялост е неправилна или не отговаря на дадения етап от развитие на обществото, пред каквато хипотеза не сме в настоящия случай.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 234/25.03.2008 г. по в. г. д. № 122/2008 г. на Пазарджишки окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: