2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 800
гр.София, 16.06.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Е. Томов
Д. Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 1889 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. А. срещу решение № 2 от 02.01.2014 г., постановено по гр.д. № 3528 по описа за 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, Х Граждански състав, с което е потвърдено решение № 3622 от 7.10.2012 г. по гр. д. № 987 по описа за 2011 г. на Пловдивския районен съд, ХV граждански състав, за отхвърляне на предявените от касатора против Народно читалище „Св. Св. К. и М.” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението му, извършено на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на 4 823,10 лв. обезщетение за оставането му без работа в резултат от незаконното уволнение.
К. твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Възможно ли е съдът да се произнася по основание, което не фигурира в уволнителната заповед на работодателя? Заповедта е издадена на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ, а съдът приема, че основанието за уволнение е чл.328, ал.1, т.6 от КТ.
2. Възможно ли е съдът да се произнесе по наименование на длъжността, което не съществува в трудовия договор и допълнителните споразумения към него? К. твърди, че е заемал длъжността управител читалищен дом, а не управител/секретар на читалището.
3. Когато не е връчвана друга длъжностна характеристика по време на изпълнение на трудовия договор, възможно ли е с първата връчена такава характеристика да се приеме, че има изменение в изискванията за заемане на длъжността, без да има база за сравнение?
4. Ако съществува предишна длъжностна характеристика с изискване за висше образование, каквото лицето тогава не е притежавало и е работило в продължение на дълги години, може ли да се приеме, че има промяна в изискванията за заемане на длъжността, ако след 15 години се връчи друга длъжностна характеристика отново си изискване за висше образование, каквото лицето никога не е притежавало? К. твърди, че предходната длъжностна характеристика съдържа изискване за висше образование, но тази характеристика не му е връчвана.
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата Народно читалище „Св.Св. К. и М.”, [населено място], счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
К. А. В. А., който е заемал длъжността управител читалищен дом на Народно читалище „Св.Св.К. и М.”, е бил уволнен със заповед № 7 от 1.12.2010 г., в която е посочено като основание за прекратяване на трудовия договор изменение на изискванията за изпълнение на длъжността, на които служителят не отговаря- чл.328, ал.1, т.11 от КТ. Служителят е получил на 1.11.2010 г. предизвестие, в което работодателят се е позовал на Решение № 12, взето с протокол № 10 от 29.10.2010 г. на Читалищното настоятелство. Препис от този протокол също е връчен на касатора заедно с предизвестието. В протокола изцяло е възпроизведена новоприетата длъжностна характеристика, с която за длъжността се поставя като образователно изискване висше образование със специалност артмениджмънт, българска народна хореография, дирижиране на народни състави, изпълнителско изкуство, както и друго изискване за добра компютърна грамотност. В исковата си молба касаторът е посочил, че заповедта за уволнение е немотивирана и издадена в нарушение на чл.333 от КТ, тъй като е бил председател на синдикална организация. Той се е съгласил, че заема длъжността управител на читалището, от която длъжност е бил уволнен и не е твърдял, че неговата длъжност е различна-управител на читалищен дом. Този довод е бил повдигнат едва пред въззивната инстанция и е било счетен за неоснователен. За да отхвърлят исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, съдилищата са приели, че уволнението е законосъобразно, а заповедта е мотивирана посредством връчването на протокола с решението на Читалищното настоятелство. Изводът на съдилищата съответства по първия повдигнат от касатора въпрос на приложимата практика на ВКС-решение № 849 по гр. д. № 40 от 2010 г. на ІV ГО и решение № 99 от 5.4.2011 г. по гр. д. № 380/2009 г. на ІV ГО. Според тези решения основанието за прекратяване на трудовото правоотношение са фактите и обстоятелствата, които пораждат съответното право за работодателя. Допуснатата от работодателя грешка в правната квалификация не опорочава заповедта, тъй като съдът не е обвързан от сочената от страните правна квалификация, а от твърдените от тях факти и обстоятелства. Няма пречка фактите, които са основание за прекратяване на трудовото правоотношение, да бъдат посочени в друг документ, към който заповедта препраща, когато този документ е връчен на уволнения работник или служител най-късно със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Ето защо по първия въпрос касационно обжалване на решението на Пловдивския районен съд не следва да се допуска.
Вторият въпрос на касатора е обусловен от основание за незаконосъобразност на заповедта, което не е посочено своевременно в исковата молба, поради което не е следвало изобщо да се обсъжда. Д. на касатора е и несъстоятелен, тъй като от съпоставката на длъжностните характеристики става ясно, че длъжността управител читалищен дом и управител на читалище са едни и същи. Следователно вторият въпрос също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
Другите два въпроса на касатора отразяват разбирането му, че след като не му е връчена предходната длъжностна характеристика с изискване за висше образование, няма база за сравнение и няма промяна в изискванията за заемане на длъжността. Това разбиране е погрешно, тъй като връчването на предходната длъжностна характеристика на работника или служителя има само значението да осигури евентуалната му защита пред съда, ако тогава той беше уволнен, без да бъде уведомен за извършеното от работодателя изменение. Изискването за висше образование обаче е било валидно въведено от работодателя със старата длъжностна характеристика. Посредством новата длъжностна характеристика, която вече е връчена на касатора, са осъществени промени както в образователните, така и в другите изисквания за заемане на длъжността. Предвидено е не само наличие на висше образование, но са посочени вече конкретните изискуеми за длъжността специалности, като е въведено и изискване за добра компютърна грамотност. Следователно и по тези въпроси касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд също не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2 от 02.01.2014 г., постановено по гр.д. № 3528 по описа за 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, Х Граждански състав, с което е потвърдено решение № 3622 от 7.10.2012 г. по гр. д. № 987 по описа за 2011 г. на Пловдивския районен съд, ХV граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: