2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№800
София, 29.11. 2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 459 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „И. О. срещу Решение № 44 от 27.01.2010 год. по гр.д.№ 1127/2009 год. на Пловдивския апелативен съд с което е потвърдено Решение № 11 от 09.09.2009 год. по т.д.№ 587/2008 год. на Старозагорския окръжен съд.
Произнасяйки се по предявен от Б. Ф. Б. иск с правно основание чл.365 т.3 вр.чл.604 ГПК, първоинстанционният съд е приел за установено по отношение на „И. О., че с регистърно решение № 4255 от 21.12.2007 год. по ф.д.№ 1114/2003 год. на Старозагорския окръжен съд са вписани несъществуващи обстоятелства: 1./ Прехвърляне на дружествени дялове от Б. Б. на Н. Я.; 2./ Освобождаване на Б. Б. като съдружник; Промяна в наименованието на дружеството; 4./Промяна в учредителния акт.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Тезата на касатора по приложимостта на т.1, произтича от твърдението, че преценката на П. по отношение допустимостта на иска е в противоречие с Решение № 667 от 19.06.2006 год. по т.д.№ 173/2006 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о. Тази негова теза произтича от разбирането, че като ответник по спора е следвало да бъде конституиран и Н. Я. в качеството му на едноличен собственик на дружествения капитал (след вписване на промяната), както и че съдът е следвало да заличи вписаните обстоятелства.
Преди всичко, постановеното от 3-членен състав на ВКС при действието на ГПК-1952 год. съдебно решение не съставлява задължителна практика, поради което и основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не може да намери приложение. На второ място, кой е компетентният за заличаване на вписаното обстоятелство съд (след успешното провеждане на исково производство), съдебната практика е безпротиворечива, че това е регистърният съд, респ.Агенцията по вписванията при действието на ЗТР. Същото се отнася и до това, кой е ответник по иск с правно основание чл.365 т.3 вр.чл.604 ГПК (респ. чл.431 ал.2 вр.чл.498 ГПК (отм.). Тезата, че като ответник би следвало да бъде конституиран и едноличния собственик на капитала на ЕООД (имащ статута на Общо събрание по смисъла на чл.147 ал.2 ТЗ) не се основава на каквато и да било съдебна практика – задължителна или не.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, което касаторът свързва с произнасянето по въпросите за разликата в смисловото съдържание на „изключването” и „освобождаването” на съдружник и оттук – дали ако съдружникът е изключен, а е вписано освобождаване е налице предпоставката на чл.365 т.3 ГПК. Произнасянето по този въпрос не би довело до тълкуването на закона и развитието на правото, доколкото законът (чл.125 ал.1 т.2 и ал.2 ТЗ) изрично разграничава двете хипотези на прекратяване на членство, като следва да се отбележи и това, че последиците при всеки един от способите са различни и те не се изчерпват с тази по чл.125 ал.3 ТЗ. Способът по който е прекратено членството пряко рефлектира и върху реда за придобиване/поемане на дяловете на този съдружник.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 44 от 27.01.2010 год. по гр.д.№ 1127/2009 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.