5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 800
София,02.11.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 193/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 1804 от 25.11.2011 г., постановено по в. гр. д. № 1712/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 501 от 10.01.2011 г. по гр. д. № 3867/2009 г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на дружеството – касатор да заплати на К. Д. Едипов обезщетение по застраховка „Автокаско” за нанесени при ПТП на 24.02.2008 г. щети по лек автомобил „Мерцедес” с рег. [рег.номер на МПС] за разликата над сумата 29 393.18 лв. до сумата 50 708.80 лв., ведно със законната лихва и разноски.
Касационната жалба съдържа подробни оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон. К. се позовава на неправилно приложение на разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ като поддържа, че въззивният съд е присъдил застрахователно обезщетение, което не съответства на реалната възстановителна стойност на застрахования автомобил, определена според уговорката в чл.56 от Общите условия към застрахователния договор по методика на застрахователя. Твърди, че в нарушение на закона съдът не е приложил предвидения в методиката корекционен коефициент на овехтяване на новите части, необходими за възстановяване на автомобила. Релевира и довод за процесуална незаконосъобразност на въззивното решение поради пропуск на въззивната инстанция да се произнесе по оплакването му във въззивната жалба за недължимост на ДДС върху застрахователното обезщетение.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните въпроси : Как следва да бъде определен размерът на застрахователното обезщетение за увреден автомобил, застрахован по риска „Автокаско”, респ. как следва да бъде определяна стойността му към датата на събитието; Приложима ли е използваната от застрахователя методика за определяне размера на обезщетението за имуществени вреди по застраховка „Автокаско” при условие, че този способ за определяне на обезщетението е предвиден в общите условия на застрахователя, неразделна част от застрахователния договор; Следва ли да бъде прилаган коефициент на овехтяване при изчисляване размера на обезщетението за вреди върху МПС по имуществена застраховка „Автокаско” с оглед периода на експлоатация на застрахованото МПС; Следва ли върху определеното обезщетение да бъде начисляван ДДС при условие, че няма доказателства по делото за извършен ремонт на увредения автомобил и за възстановяването му в предишното му състояние. Като основания за достъп до касация се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. За доказване на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е представено решение № 58 от 21.02.2007 г. по гр. д. № 810/2006 г. на ВКС, ІІ т. о.
Ответникът по касация К. Д. Едипов от [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба в писмен отговор по чл.287 ГПК. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната пред него осъдителна част, с която [фирма] е осъдено да заплати на К. Едипов застрахователно обезщетение в размер на разликата над сумата 29 393.18 лв. до сумата 50 708.80 лв., дължимо по силата на сключен договор за застраховка „Автокаско” за нанесени при ПТП на 24.02.2008 г. вреди на застрахован лек автомобил „Мерцедес” с рег. [рег.номер на МПС] , след като е приел, че сумата 50 708.80 лв. съответства на действителния размер на вредите към момента на реализиране на произшествието и съставлява реалната възстановителна стойност, необходима за привеждане на автомобила в състоянието отпреди увреждането, без да надвишава уговорената в договора застрахователна стойност. При определяне на размера на застрахователното обезщетение съдът е съобразил обстоятелството, че застрахованият ищец не е представил доказателства за извършен ремонт на автомобила. Поради това, вземайки предвид уговореното в Общите условия към застрахователния договор, е възприел за меродавен посоченият в заключението на автотехническата експертиза по делото размер на обезщетението, изчислен по средни пазарни цени на новите части и труд за отремонтиране на автомобила. За неоснователно е прието възражението на застрахователя, че изчисленото от вещото лице обезщетение надвишава обезщетението, определено по правилата на ползваната от застрахователя методика за остойностяване на вреди по застраховка „Автокаско на МПС” и не отчита възприетия с нея корекционен коефициент на овехтяване на необходимите за ремонта нови части. Решаващият въззивен състав е преценил, че дадените от вещото лице изчисления не противоречат на методиката, която установява минималните граници на застрахователното обезщетение, и че определеното на база експертното заключение обезщетение отговаря на изискването на чл.208, ал.3 КЗ за пълно обезщетяване на вредите на застрахованото имущество.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Поставените от касатора въпроси са релевантни за делото, но не отговарят на изискването на чл.280, ал.1 ГПК – да са обусловили формирането на решаващата правна воля на въззивния съд по предмета на спора. Отговорите на всеки от въпросите, включително на този следва ли да се включва в стойността на застрахователното обезщетение ДДС, са дадени в зависимост от приетите за установени правнорелевантни факти – от една страна, и от друга – от преценката на доказателствата по делото, в частност на общите условия към застрахователния договор и на заключението на автотехническата експертиза. Преценката на фактите и на доказателствата е дала основание на съда да приеме, че следващото се според правилата на чл.208, ал.3 КЗ застрахователно обезщетение възлиза на присъдената с обжалваното първоинстанционно решение сума. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не разполага с правомощия да ревизира правилността на изводите на въззивната инстанция, свързани с установяването на фактическата обстановка и обсъждането на доказателствата – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. След като определянето на размера на дължимото обезщетение е функция от анализа на доказателствата и на фактите, отнасящи се до обема на причинените вреди и тяхното остойностяване, не би могло да се приеме, че въведените с изложението въпроси имат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Ето защо, въпреки относимостта им към предмета на делото, тези въпроси не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Не са осъществени и поддържаните от касатора допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Представеното с изложението решение по т. д. № 810/2006 г. на ВКС, ІІ т. о., не сочи на противоречива практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото направеният в него извод за определяне на застрахователното обезщетение по застраховка „Автокаско” съобразно общите условия на застрахователя, а не според разпоредбата на чл.399, ал.1 /отм./ ТЗ, произтича от съдържанието на приложимите към конкретното спорно правоотношение общи условия. По приложението на чл.208, ал.3 КЗ съществува трайна практика на ВКС, включително задължителна такава по чл.290 ГПК, която се придържа към разбирането, че присъжданото застрахователно обезщетение за вреди по имуществена застраховка /какъвто характер има застраховката „Автокаско на МПС”/ трябва да съответства на реалния размер на вредата към деня на събитието, за да може да покрие действителната или възстановителната стойност на увреденото застраховано имущество. В аналогичен смисъл се е произнесъл и въззивният съд, който е присъдил застрахователно обезщетение в размер, съответстващ на приетата за установена възстановителна стойност на увредения автомобил. Що се отнася до отказа на въззивния съд да съобрази коефициента на овехтяване на новите части, необходими за ремонт на автомобила, направения в тази насока извод кореспондира със задължителната практика на ВКС в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на І т. о., според което при изчисляване на размера на застрахователното обезщетение по застраховка „Автокаско” не следва да се прилага корекционен коефициент за овехтяване на вложените при ремонта части, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. При наличие на непротиворечива и задължителна практика на ВКС по приложението на чл.208, ал.3 КЗ искането на касатора за достъп до касационен контрол в хипотезата на 280, ал.1, т.3 ГПК е неоснователно, тъй като с допускане на обжалването няма да се постигне целта на чл.208, ал.3 ГПК – чрез принос в тълкуването на закона да се осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ.
Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 1712/2011 г. на Софийски апелативен съд.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК, на ответника по касация следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв., представляващо ? от възнаграждението по договор за правна защита и съдействие от 27.02.2012 г. /5 000 лв./, уговорено и платено освен за изготвяне на отговор на касационната жалба, също и за процесуално представителство при разглеждане на делото по реда на чл.290 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1804 от 25.11.2011 г., постановено по в. гр. д. № 1712/2011 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] да заплати на К. Д. Едипов от [населено място], [улица], сумата 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лв./ – разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :