О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 800
гр. София, 06.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 5660/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Р. С. М., Х. С. И. и С. А. М. срещу определение № 708 от 04.08.2014 г. по ч. гр. дело № 209/2014 г. на Кърджалийски окръжен съд.
Ответниците – К. М. Г., М. М. Р., В. М. А. и Н. К. М. не са взели становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С определението, предмет на обжалване състав на Кърджалийски окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на Р. С. М., Х. С. И. и С. А. М. против определение № 297 от 17.06.2014 г. по гр. дело № 230/2014 г. на Кърджалийски районен съд, с което не е допуснат за съвместно разглеждане в производството предявеният от частните жалбоподатели против К. М. Г., В. М. А., М. М. Р. и Н. К. М. насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищците по насрещния иск нямат правен интерес от предявяване на установителен иск в делбеното производство, тъй като всеки съделител може да оспори правото на друг съделител да участва в делбата, размера на неговия дял, както и включването в делбената маса на някои имоти и такива възражения частните жалбоподатели са направили в срока за отговор на исковата молба, а съдът следва да се произнесе със сила на пресъдено нещо по отношение на правото на собственост върху процесния недвижим имот.
В приложението към частната касационна жалба жалбоподателите са поставили следният процесуалноправен въпрос: „ … допустим ли е за съвместно разглеждане в производство за делба насрещен установителен иск за собственост поради изтекла придобивна давност в полза на ответниците”. Частните жалбоподатели считат, че въззивният съд в противоречие с практика на ВКС е приел, че не е налице правен интерес от предявяване на насрещен иск в делбеното производство, тъй като в решение № 59 от 26.07.2010 г. по гр. дело № 766/2009 г. на ВКС, І г.о. е разгледан, като допустим установителен иск за собственост, претендиран на основание придобивна давност.
Поставеният въпрос е релевантен, по него е налице произнасяне на въззивния съд, но изводите му не са в противоречие с разрешенията, обосновани в цитирания съдебен акт на ВКС, на който частните жалбоподатели са се позовали, тъй като въпросът, разгледан от касационния съд не е идентичен с въведения в приложението. Предявеният иск по настоящето дело е за делба на недвижим имот – масивна жилищна сграда и едноетажна масивна стопанска сграда, построени върху държавен УПИ VІ, пл. № 164, кв. 27 по действащия ПУП на [населено място], подробно описан в исковата молба, а насрещният иск, предявен от ответниците по първоначалния иск е за признаване за установено по отношение на ищците по първоначалния иск, че са собственици на 5/6 идеални части от същия имот въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност от 10 години. Предявеният установителен иск за собственост има за предмет същия имот, който е предмет и на иска за делба, а завеждането му за съвместно разглеждане с иска за делба в първата фаза на делбеното производство би формирало спорно право, по което съдът ще се произнесе с решението по допускане на делбата, т.е. по първоначалния иск за делба /арг. чл. 344, ал. 1 ГПК/. При тези обстоятелства решаващите мотиви на въззивния съд не са в противоречие с правните разрешения по приложената практика, на която се позовават частните жалбоподатели, цитираното касационно решение. Предявената в производството по него претенция е била по инцидентен установителен иск за придобиване по давност на втори етаж от жилищна сграда, който не е бил обособен като самостоятелно жилище поради липса на сервизни помещения, респективно идеална част от жилище, съответстваща на твърдяната реална част. В този случай предметът на установителния иск се отнася до имот, който не съвпада с имота, заявен с иска за делба – УПИ с построена в него двуетажна жилищна сграда и гараж и поради това въпросите, разгледани от касационния съд не са идентични с въпроса, по който се е произнесъл въззивния съд. Или различията в изводите на въззивния съд и касационния съд произтичат от различните въпроси, които са разрешили. Ето защо не е налице и противоречиво произнасяне, което възниква само когато въпросите, разрешени от въззивния съд и касационния съд са идентични. Липсата на идентичност на въпросите обуславя и липсата на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което има за последица недопускане на касационно обжалване. Поради това ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Кърджалийски окръжен съд.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 708 от 04.08.2014 г. по ч. гр. дело № 209/2014 г. на Кърджалийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: