О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 800
София, 17.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 312 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. Ф. К. от гр. П., чрез процесуалния му представител адв. В, против въззивното решение № 1* от 20 октомври 2008 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 22 от 20 март 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. П. за 2007 г.
В жалбата се сочи, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост, защото съдът неправилно преценил доказателствената сила на представените писмени доказателства в нарушение на чл. 144 и 145 от ГПК (отм.) – съдът е следвало да се произнесе защо ответникът е издал разписка за сума, за която твърди, че не е получил, а в самата разписка няма изявление, че това е общата сума, получена до момента; разписката е автентичен и верен частен документ и по естеството си е извънсъдебно признание за неизгодни за издателя й факти; незаконосъобразен е изводът на съда за оспорване на датата на съставяне на оспорената разписка; изводите на съда за получената сума са необосновани, защото за всяко отделно плащане ответникът е издавал разписка, която е доказателство за погасяването на дълга. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че се иска допускане до касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК – съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на върховния съд по въпроса за доказателствената сила на представените разписки за извършените плащания. Представят се решение на ВС от 1984г., решение на Софийския окръжен съд и решение на апелативния съд в гр. В..
Ответникът И. К. В. от гр. П., в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК сочи, че не е налице противоречие с практиката на ВС, нито съществува съществен правен въпрос, защото задължението за плащане е посочено в самия нотариален акт, с който му е продадено жилището. Жалбата освен това е и неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че нелогични, а и неподкрепени от цялостния събран доказателствен материал остава тезата на касатора, че платил поради грешка сумата от 120 хиляди лева в деня на сделката и пак поради грешка сумите от 4500 и 3000 лева след издаването на протокол образец 16 за сградата; обосновано е твърдението на ответниците, че с разписката от 120 хиляди лева са вписани всички платени до този момент суми, което се подкрепя от извършените до този момент плащания и остатъкът за плащане, вписан според нотариалния акт, а ищецът е следвало да сгреши четири пъти, за да се оправдаят твърденията му; сумата от 7500 лева остава неплатена, както е отразено в нотариалния акт и правилно за нея е бил издаден изпълнителен лист.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Макар касаторът да е отразил в изложението към касационната жалба, че претендира допускането на касационния контрол при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, а в самото изложение е посочил, че е налице съществен процесуалноправен въпрос, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на върховния съд – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, от представените решения на различни по степени съдилища е видно, че всъщност допускането на касационния контрол се търси на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК – поради противоречиво разрешаване на поставения проблем от съдилищата. Поставеният въпрос относно преценката на доказателствената сила на частни документи, изходящи от ответника и съдържащи признания за осъществени неизгодни за него факти, е изключително значим и съдебната практика по него е изобилна. Принципно се приема от съдилищата, че частният свидетелстващ документ се ползва с доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти. Точно по този начин въпросът е интерпретиран и е станал основа за приетите изводи на съдилищата в представените съдебни решения.
Посоченото разбиране обаче по никакъв начин не е нарушено при формирането на изводите на въззивния съд в атакуваното решение. Въззивният съд напълно основателно е преценявал представените по делото разписки за извършени плащания, подписани от ответника, с всички останали доказателства по делото. И това е така, защото извънсъдебното признание, както впрочем и съдебното такова, за осъществяването на определени обстоятелства, може да не отговаря на истината по някакви съображения на призналия. По тази причина противната страна при направено признание не се освобождава от тежестта за доказване на твърдяното обстоятелство, освен в случаите, когато съдът приеме фактът за ненуждаещ се от доказване. Затова законът не обвързва съда да приеме за доказано признатото, а го овластява да прецени признанието с оглед всички обстоятелства по делото. Като е извършил именно тази преценка и е съобразил и останалите доказателства, представени от страните, съдът е разрешил поставения проблем напълно съответно на правилата и логиката на закона и на съдебната практика.
Ответниците не претендират заплащане на разноски по реда на чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не са представени, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1* от 20 октомври 2008 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: