О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 801
София, 14.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№2827/2016 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№28356/29.02.2016 г., подадена от адвокат Л. С. – процесуален представител на ответниците по исковата молба С. П. П. и П. В. П., и двамата от [населено място], против въззивно решение №232/06.01.2016 г. по гр.д.№17188/2014 г. по описа на Софийския градски съд, II-А въззивен състав.„
С обжалваното решение потвърдено решение №I-34-38/23.5.2014 г. по гр.д.№5417/2013 г. по описа на Софийския районен съд I г.о., 34 състав, с което е признато за установено по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.150 ЗЕ по отношение на [фирма] – С., че С. П. П. и П. В. П. дължат солидарно сумата 5372,91 лева – главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.8.2010 г. до 30.4.2012 г., за топлоснабден имот, находящ се в [населено място],[жк], блок 89, вх.12, ап.203, ведно със законната лихва от 03.12.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля иска за разликата до пълния претендиран размер от 5611,01 лева. Със същото решение е поставено, че се признава за установено по предявения иск по чл.422 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответниците дължат на ищеца и сумата 541,81 лева – обезщетение за забава върху главницата, за периода от 01.10.2010 г. до 15.11.2012 г., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 546,70 лева.
Въззивната инстанция е приела, че договорното правоотношение между главните страни по делото е възникнало съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ, в сила от 2003 г. и приложим за целия процесен период, при действието на Общите условия на ищцовото дружество. Прието е също така, че съгласно визираната правна норма от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ за продажба на топлинна енергия от [фирма] на потребителите за битови нужди, които се изготвят от предприятието и се одобряват от ДКЕР към МС, като същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един местен вестник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите. Констатирано е, че по делото няма данни за заявено възражение на ответниците по чл.150, ал.3 ЗЕ, поради което приетите ОУ ги обвързват. Въззивната инстанция е констатирала, че съгласно действащите ОУ е предвидено, че месечната дължима от купувача сума за топлинна енергия е дължима в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като след изтичането му купувачът изпада в забава, поради което дължи обезщетение за забава. Констатирано е, че сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и през процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди, като подаването към процесния имот за периода се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство, както и от приетото от СРС заключение на СТЕ. Въз основа изложеното съдът е стигнал до извод, че през процесния период ответниците , в качеството си на собственици са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т.42 ДР на ЗЕ/отм./, в сила за процесния период и съгласно чл.155 ЗЕ, дължат заплащане на цената на отдадената топлинна енергия, поради което е прието, че искът е доказан по основание. Не са зачетени възраженията на ответниците за недоказаност наличието на облигационно правоотношение с ищеца.
Относно възражението за прихващане, направено от ответниците, на вземане от ищеца, въззивната инстанция е приела, че същото е неоснователно, позовавайки се на разпоредбата на чл.103, ал.1 ЗЗД, предвид липсата на изискуемост и ликвидност.
С оглед събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ, СГС е приел за установено, че при спазване разпоредбите на чл.чл.125, 139 и 141 ЗЕ, за ответниците е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение в сграда – етажна собственост при отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. Прието е, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените изисквания, подлагани са на изискуемия се контрол и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия. Като неотносими са приети доводите относно доказателствената стойност на представените извлечения, тъй като фактите относно размера на начислената топлоенергия се установяват на самостоятелно основание от заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ, като са съобразени издадените фактури за процесния период. За неоснователно е прието възражението на въззивника, че неправилно ищецът не е връчвал извлечения и фактури за потребена топлоенергия и топла вода, тъй като размерът се доказва на самостоятелно основание от останалите събрани по делото доказателства.
Относно представените от ищеца доказателства, отразяващи изгодни за него обстоятелства, въззивната инстанция приема, че този факт не прави документа лишен от доказателствена стойност, когато след проверка и чрез съпоставка с други доказателства, същият безпротиворечиво удостоверява фактите в него.
В изложението на касационните жалбоподатели по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол като се поставят следните правни въпроси: 1.Допустимо ли е съдът да придаде доказателствена стойност на оспорени по надлежния ред частни документи, за които представилата ги страна не е заявила, че се ползва от тях и в този случай може ли да се приеме, че е налице пълно и главно доказване на иска ?, 2. Допустимо ли е съдът да се произнесе по искова претенция в полза на ищеца въз основа на доказателства, които са описани като приложения към исковата молба, но не са реално приложени поделото и след като е дадена допълнителна възможност за представянето им ?, 3.Допустимо ли е съдът да се произнесе с решение, възприемайки изцяло заключенията по изпълнени съдебни експертизи, основани на оспорени в производството доказателства, спрямо които не е проведена проверка по чл.193 ГПК, или на липсващи такива/напр. фактури/ или при възражение за липса на сертификация на отчетни уреди в процесния имот, въз основа на които е отчетена предоставена услуга и се претендират суми ?, и 4. Непроизнасяне по направено възражение за прихващане замества ли се в мотивите на съдебния акт от произнасяне по направено изявление за прихващате с оглед крайния извод на съда ?
Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – [фирма] – С., и третото лице – помагач – [фирма] – С., не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По първия от поставените въпроси, а именно „Допустимо ли е съдът да придаде доказателствена стойност на оспорени по надлежния ред частни документи, за които представилата ги страна не е заявила, че се ползва от тях и в този случай може ли да се приеме, че е налице пълно и главно доказване на иска ?“, ответниците по исковата молба не са оспорили заключенията на допуснатите и приети от съда експертизи, нито е поискано тяхното допълване. След като са оспорени представените от ищеца доказателства и същите са обсъдени, ведно с документацията, намираща при ищеца в заключенията на експертизите, приети за безспорни от съда и страните по спора, без от ответната страна да са ангажирани доказателства, в противовес на ищцовите, следва да се приеме, че предявените претенции са доказани.
По втория от поставените въпроси, а именно „Допустимо ли е съдът да се произнесе по искова претенция в полза на ищеца въз основа на доказателства, които са описани като приложения към исковата молба, но не са реално приложени поделото и след като е дадена допълнителна възможност за представянето им ?“ въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Въпросът не е зададен коректно, тъй като се опровергава от данните по делото. Още преди разглеждане на спора в съдебно заседание ищецът е представил доказателствата, визирани във въпроса, с молба от 21.10.2013 г., поради което обсъждането им както от първата, така и от втората инстанции е в съответствие с изискванията на процесуалния закон.
По третия от поставените въпроси, а именно „Допустимо ли е съдът да се произнесе с решение, възприемайки изцяло заключенията по изпълнени съдебни експертизи, основани на оспорени в производството доказателства, спрямо които не е проведена проверка по чл.193 ГПК, или на липсващи такива/напр. фактури/ или при възражение за липса на сертификация на отчетни уреди в процесния имот, въз основа на които е отчетена предоставена услуга и се претендират суми ?“, отговорът по него се съдържа в отговора по първия въпрос.
По четвъртия от поставените въпроси, а именно „Непроизнасяне по направено възражение за прихващане замества ли се в мотивите на съдебния акт от произнасяне по направено изявление за прихващате с оглед крайния извод на съда ?“, обжалваното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като в мотивите на СГС, на страница четвърта, втори абзац, е налице такова произнасяне. Друг е въпросът дали това произнасяне е законосъобразно, но касационните жалбоподатели не поставят въпрос затова.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №232/06.01.2016 г. по гр.д.№17188/2014 г. по описа на Софийския градски съд, II-А въззивен състав, по касационна жалба, вх.№28356/29.02.2016 г., подадена от адвокат Л. С. – процесуален представител на ответниците по исковата молба С. П. П. и П. В. П., и двамата от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: