2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№801
Гр.София, 20.11.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 3110 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 131/25.03.2013г., постановено по ч.гр.д.№ 152/13г. от Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 25/21.02.2012г. по ч.т.д.№ 10143/12г. на Пернишкия районен съд за прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл.124 ГПК за признаване за установено, че фактура № 119/27.05.11г. е неистински документ е недопустим, тъй като същата е била представена по друго дело между страните, което е приключило с влязло в сила решение. Изложени са съображения, че независимо, че по делото, по което е представен документът, е постановено неприсъствено решение, то подадената молба за отмяна не възстановява висящността на исковото производство.
Частният жалбоподател се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и поставя въпроса: „Предявяването на искане по чл.240, ал.1, т.1 ГПК представлява ли хипотеза, аналогична на висящност на дадено исково производство или обжалване на постановен по такова производство съдебен акт по същество, водещо до допустимост на самостоятелно установяване на факти с правно значение, които не са били част от спорния предмет по исковото производство, приключили с неприсъствено решение?”.
Настоящият състав на ВКС намира, че е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Съгласно ТР № 5/12г. от 14.11.2012г. на ОСГТК на ВКС е недопустим иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК, както и ако извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193,ал.1 ГПК.
Даденото разрешение отговаря за въпроса за допустимостта на иска за установяване на неистиността на документ, който е бил представен по друго дело между същите страни и не е бил оспорен, както и за значението на висящността на производството. В този смисъл, въведеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а въззивното определение съответства на практиката на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 131/25.03.2013г., постановено по ч.гр.д.№ 152/13г. от Пернишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.