2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 801
С. 16.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 27 май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1258/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. Н. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Б. Б., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-В възз. с-в, № 7614 от 11.11.2013г. по в.гр.д. № 6878/2013г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 55 с-в, № 335 от 15.01.2012г. по гр.д. № 43222/2012г., с което са уважени предявените от Н. В. Н. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, и вместо него с въззивното решение исковете са отхвърлени.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявените от Н. В. Н. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че ищецът е извършил описаното в заповедта за уволнение нарушение на трудовата дисциплина, при форма на вината пряк умисъл. Нарушаването на изричната забрана за свързване на имота на св. М. с нерегламентиран водоизточник, осуетено поради своевременната намеса на св. М., обосновава налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, тъй като ищецът е знаел за микробиологичните показатели от този водоизточник и с действията си е създал реална опасност за здравето на лицата от домакинството на М..
К. Н. В. Н. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпросите: следва ли съдът във всеки конкретен случай да преценява конкретното деяние, реализирано ли е същото или е имало само намерение и цел за реализиране, моментът на извършване на нарушението, вида и тежестта на същото, предходни наказания ако има такива, поведението на извършителя при намесата на прекия му началник; следва ли процесните дейности – извършване на изкопни работи извън работно време, да се квалифицират като неизпълнение на законни нареждания на работодателя по чл. 187, т. 7 КТ или като неизпълнение на трудови задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 187, т. 10 КТ; ако се приеме, че е установена целта на извършеното нарушение, следва ли да се приеме за установено и обстоятелството, че нарушението е извършено, съответно да се ангажира дисциплинарната отговорност на служителя за извършено нарушение. За установяване на противоречива съдебна практика по първия въпрос представя решение № 305/2010г. ІІІ г.о. ВКС. Относно останалите въпроси счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С приложеното решение е прието, че при налагане на дисциплинарното наказание във всички случаи се преценява извършеното нарушение съобразно изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ.
ВКС намира, че първият от поставените въпроси е от значение за решаването на делото, но не се констатира твърдяното противоречие. В. съд е извършил преценка на тежестта на нарушението с оглед критериите на чл. 189, ал. 1 КТ. Както бе посочено по-горе съдът е обсъдил формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, неговия характер и е приел, че извършеното нарушение е тежко предвид знанието на ищеца за качествата на водата от нерегламентирания водоизточник.
Останалите въпроси не са правни, а фактически въпроси, поради което не са основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Дали извършеното от ищеца нарушение следва да се квалифицира по чл. 187, т. 7 или т. 10 КТ е конкретен фактически въпрос, отговорът на който може да се даде след анализ на доказателствата за съдържанието на трудовата функция съгласно длъжностната характеристика. Обстоятелството, че нарушението е прекратено поради намесата на служител на дружеството – работодател, и значението на това обстоятелство за тежестта на нарушението, също е конкретен фактически въпрос.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-В възз. с-в, № 7614 от 11.11.2013г. по в.гр.д. № 6878/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: