ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 801
София, 17.07. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 344 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат П като процесуален представител на Ц. И. Д. от гр. П. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 29. Х.2008г. по в.гр.д. № 1979/2008г.
Ответницата по касационната жалба “Т” А. – клон Пловдив е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Пловдивският окръжен съд е отменил решението на ПРС по гр.д. № 3707/2007г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от Ц. Д. срещу “Т” А. – клон Пловдив иск за присъждане на 5601.76лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 120 дни, ведно със законната лихва от 26. Х.2007г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че получаваното от ищцата за последните три месеца на 2005г. доплащане в размер на 765лв. не е установено да е допълнително възнаграждение с постоянен характер по смисъла на чл.15 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в сила от 01.VІІ.2007г. и приложима в случая с оглед прекратяването на трудовото правоотношение между страните след тази дата. Няма данни, тежестта за представянето на каквито е била на ищцата, доплащането да е определено като допълнително възнаграждение с постоянен характер с колективен трудов договор, или с индивидуален трудов договор и/или с вътрешни правила за организация на работната заплата. Поради това и по силата на чл.17 от Наредбата това плащане не се включва в базата, върху която се определя дължимото се обезщетение за неползван отпуск при прекратяване на трудовия договор.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК по допускането на касационно обжалване касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос дали допълнителното материално стимулиране се включва в брутното трудово възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетението за отпуск, по който въпрос липсва съдебна практика и разрешаването му от съда е от съществено значение.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното решение.
По силата на посочената разпоредба на касационно обжалване подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправни или процесуалноправни въпроси от значение за спора по делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата или са от значение за точното прилагане на закона или за развитие на правото.
В разглеждания случай касаторката не е посочила по коя от посочените хипотези касационно обжалване следва да бъде допуснато, но с оглед кратките й съображения в изложението се налага извод, че това се претендира на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. В изложението, обаче, не се съдържа никаква обосновка защо според касаторката материалният закон е приложен неправилно от въззивния съд и защо произнасянето му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес и правото на защита на противната страна касационният съд не може да прави служебна преценка в тази насока.
Ето защо касационно обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, Х граждански състав, постановено на 29. Х.2008г. по гр.д. № 1979/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: