О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 801
ГР. София, 09.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 1.07.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №834/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на „У” О. срещу въззивното решение на Шуменски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №531/08 г., с което е уважен предявеният от О. к. с. –. срещу касатора иск по чл.59 от ЗЗД – за сумата от 375 961 лв., обезщетение за ползването на собствен на ищеца недвижим имот от страна на ответника без основание за периода 8.01.03 – 8.01.08 г. и по чл.86 от ЗЗД – за сумата от 120 276 лв., мораторна лихва върху присъдената главница.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът формално се позовава и на трите точки, без да ги обосновава конкретно откъм материално и процесуално правни въпроси, които да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – по т.1 или противоречиво от съдилищата – по т.2; не е аргументирано, а само означено с цитиране на законовия текст и основанието по т.3.
За да уважи предявените искове въззивният съд е приел, че правото на собственост на ищеца върху процесния имот: УПИ ХV от кв.367 по плана на гр. Ш. с площ от 21 250 кв.м., ведно с построените в него складови блокове № 1* и 3, е установено спрямо ответника с влязло в сила решение по иск с пр. осн. чл.108 от ЗС. Последният е ползвал имота без основание за процесния период и следва да заплати търсеното от собственика обезщетение по чл.59 от ЗЗД и мораторна лихва за забавеното му плащане в размери, определени с помощта на техническа експертиза.
Значимият за спора материалноправен въпрос за правото на собственост върху имота е разрешен между страните с влязлото в сила решение на ВКС от 31.05.07 г. по гр.д. № 206/06 г. Решението на осн. чл.220 от ГПК, отм. е задължително за страните и техните правоприемници /каквито са Вл. Д. и В. А. – първият е закупил 3 сгради в процесния имот от ответника с нот. акт от 13.11.07 г. и впоследствие е прехвърлил една от тях на втория с нот.акт от 13.02.08 г./. Затова доводите на касатора по вече разрешения спор за правото на собственост върху процесния имот не подлежат на разглеждане, както е приел и ОС. Отделно от това, при очевидната разлика в площта на закупените от третите лица сгради с тази на складовете на ищеца, не установена и идентичност между обектите. Така процесуалноправният въпрос за предмета на спора и допустимите / непреклудирани/ възражения по иска е разрешен в съответствие със закона и практиката по прилагането му.
Решението на ВКС от 31.05.07 г. по гр.д. №206/06 г. установява между страните, че към постановяването му имотът със сградите се владее от ответника, който е осъден да го предаде на ищеца. Такова предаване не е извършено към завеждане на исковата молба по чл.59 от ЗЗД на 8.01.08 г.
По –късно е удостоверено с приложения протокол на частен съдебен изпълнител от 19.03.08 г., че два от складовете – №№2 и 3, се ползват от третите лица, посочени по -горе – Д. и А. , а този под №1 не съществува. Протоколът е съставен извън / след/ процесния период и при липса на други данни не сочи безсъмнено, че констатираните там обстоятелства, относими към ползването на имота, са били осъществени още през него.
Обезщетението по чл.59 от ЗЗД е определено с помощта на в.л., което го е изчислило конкретно и по обекти, на база наемната пазарна цена за трите склада, с посочване на площта им и за незастроената площ от дв. място / от която е изключена застроената от ответника/ – л.219.
Касаторът не сочи конкретно противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС, която прилага – ППВС №1/79 г., нито настоящият касационен състав констатира такова. Същото важи и за приложените във връзка с основанието по чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК решения на ВКС без задължителен характер, отразяващи формираната константна практика по чл.59 от ЗЗД, обезпечаваща точно прилагане на закона.
Представените във връзка с чл.280, ал.1,т.2 от ГПК три съдебни решения са постановени при различни фактическа обстановка и правни въпроси в обхвата на спора и принципно не сочат на противоречива практика конкретно за иска по чл.59 от ЗЗД.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на О. съд Шумен по гр.д. №531/08 г. от 13.01.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: