О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 803
гр. София 12.07.2017 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1492/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Шуменски университет „Е. К. П.“, представлявано от Ректора проф.д.и.н. Г. К., чрез юрисконсулт Д.К. против решение № 233/22.11.2016 г. по в.гр.д № 467/2016 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, с което е отменено решение № 583/11.08.2016 г. по гр.д № 46/2016 г. по описа на Районен съд – Шумен,в частта, с която са отхвърлени предявените от Х. А. Х. срещу Шуменски университет „Е. К. П.“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване на уволнението, извършено със заповед № РД-12-311/15.12.2015 г. за незаконно, неговата отмяна и възстановяването му на заеманата длъжност, както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответния университет разноски и вместо него е признато за незаконно и отменено уволнението на Х. А. Х., извършено със Заповед № РД-12-311/15.12.2015 г. на Ректора на Шуменски университет „Е. К. П.“ и Х. А. Х. е възстановен на предишната заемана от него длъжност – „доцент“ във Факултет по технически науки, катедра „Комуникационна и компютърна техника“ при Шуменски университет „Е. К. П.“.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като се твърди, че са налице касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изложени са съображения, с които касаторът се стреми да обоснове позицията си за законосъобразност на уволнението. Иска се отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
Касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване във връзка със следните формулирани въпроси: 1.Следва ли да се счита за незаконосъобразна издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, след като към датата на прекратяването е налице соченото в заповедта основание за уволнение; и 2.Как следва да процедира работодателя след като нормата на чл. 58, ал. 1, т. 6 от Закона за висшето образование е императивна и необходимо условие ли е да изчаква срока за обжалване от атестирания на решението на Академичния съвет преди да прекрати трудовото правоотношение.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на касационната жалба от ответната страна – Х. А. Х..
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, против решение, е което са разгледани искове с допустим предмет на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК.
За да се произнесе с обжалваното решение, Окръжен съд – Шумен е установил следните фактически обстоятелства от значение за делото: между Х. А. Х. и Шуменски университет „Е. К. П.“ е съществувало трудово правоотношение, по силата на което той е заемал длъжността „доцент“ в катедра „Комуникационна и компютърна техника“; трудовото правоотношение било прекратено със заповед РД-12-311/15.12.2015 г. на Ректора на университета на основание чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО и чл. 18, ал. 4 от Правилника за атестиране на академичния състав/ПАСАС/, поради две последователни отрицателни атестации, съгласно решение на Академичния съвет; заповедта била връчена на Х. на 17.12.2015 г. Съдът взел предвид, че служителят обжалвал резултатите от отрицателните атестации, като възраженията му били разгледани от Централната атестационна комисия и били отхвърлени като неоснователни. По реда на чл. 145 на АПК вр. чл. 38 ЗВО било обжалвано и решението на Академичния съвет по протокол № РД-05-4 от 11.12.2015 г., с което било потвърдено решението на Факултетния съвет за атестирането му с комплексна отрицателна оценка. С определение № 302/27.04.2016 г., постановено от Административен съд – Шумен, потвърдено с определение № 8398/06.07.2016 г., постановено от Върховен административен съд, жалбата на Х. А. Х. била оставена без разглеждане. Окръжен съд – Шумен е приел, че за да бъде законосъобразно извършеното уволнение по чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО вр. чл. 18, ал. 4 ПАСАС, предвиденото прекратително основание следва да е налице към момента на връчване на заповедта, тъй като законността й се преценява с оглед обстоятелствата към този момент. Като е съобразил данните за обжалване на дадените отрицателни атестационни оценки на служителя, съдът е достигнал до извод, че към момента на връчване на заповедта /17.12.2015 г./ не са били налице основанията по чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО за валидно прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът е допълнил, че действително жалбата на Х. срещу решението на Академичния съвет бил оставена без разглеждане поради просрочие, което стабилизирало дадената отрицателна атестация, но това са обстоятелства реализирани след връчването на заповедта и ирелевантни към настоящия правен спор относно законосъобразността й.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивния съд е приел, че релевантно за спора обстоятелство е дали към момента на връчване на заповедта за уволнение са били налице основанията за издаването му. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 314 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 840/2014 г., IV г. о., ГК и Решение № 40 от 15.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2680/2016 г., IV г. о., ГК, съдът проверява предпоставките за законност на уволнението към момента, в който се връчва уволнителното волеизявление. Настъпилите впоследствие факти не могат да рефлектират върху законността на уволнението. Респективно към момента на връчване на заповедта за уволнение на основание чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО следва да са налице две последователни отрицателни атестации. Предвид възможностите за обжалване на отрицателните атестационни оценки, предвидени както в ПАСАС на Ш. университет, така и в закона – АПК,както и с оглед характера на актовете, с които се произнася Академичния съвет, следва, че окончателното стабилизиране на дадената оценка се осъществява след произнасянето на административния съд. Ето защо въззивният съд е възприел като предсрочно издадена процесната уволнителна заповед, тъй като към момента на връчването й не са били налице основанията за прекратяването на трудовото правоотношение. Законовите разпоредби са ясни и не е налице необходимост от допълнителното им тълкуване. Освен това касаторът не е изложил никакви съображения, които да обосновават претендираното от него специално основание по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК. Когато се е позовал на него е следвало да посочи дали се иска изясняване на точния смисъл на закона или коригиране на възприетото разбиране с цел преодоляване на погрешно тълкуване и съответствие на разрешението по конкретни правни въпроси, съобразно с развитието на правната мисъл и променените социално-икономически условия. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че видно от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение същата произвежда действието си считано от 23.12.2015 г., а предвид горепосочените данни – окончателно стабилизиране на втората отрицателна атестация е осъществено с издаване на определението на ВАС на 06.07.2016 г., поради което противно на заявеното в първия въпрос към момента на прекратяване не е налице соченото в заповедта уволнително основание. Ето защо настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане до касационна проверка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 233 / 22.11.2016 г., постановено по в.гр.д. № 467/2016 г. по описа на Окръжен съд – Шумен .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: