О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 803
София, 13.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1970/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Ю. Р. Н.,чрез пълномощник адв.К. Д., срещу решение № 4592/31.10.2014 г. по гр.д.№849/2014 г. на Окръжен съд-Благоевград .
Ответницата по касационната жалба И. С. П. не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна ,с интерес от предприетото процесуално действие . К. контрол на обжалваното решение е допустим с оглед разпоредбата на § 14 ПЗР ЗИД ГПК /ДВ бр.50/2015 г./ според която подадените до влизане в сила на закона касационни жалби,частни жалби по чл. 274 ал.2 ГПК и жалби срещу решения на ВКС по чл.80 ал.3 ЗННД се разглеждат при досегашните условия и ред..
С обжалваното решение е потвърдено решение № 5191/22.07.2014 г. по гр.д.№2028/2007 г. на Районен съд-Благоевград. С него е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на постановено по същото дело допълнително решение №5123/28.10.2008 г.,с което на ответника-касатор в настоящото производство, е предоставено след прекратяване на брака между страните ползването на семейното жилище, с посочен административен адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес]като поправката се отнася за номера на апартамента, неправилно посочен като 7, вместо правилния номер 9. В. съд е приел,че производството по молбата на ищцата следва да се разгледа по реда на ГПК /отм./,тъй като решението за поправка на явна фактическа грешка представлява едно цяло с поправеното решение и двата съдебни акта следва да бъдат постановени в един и същи съдопроизводствен ред.Посочил е,че делото е било образувано по искова молба от ищцата за прекратяване на брака между страните ,че първоинстанционното производство приключило с постановяване на решение, но съдът пропуснал да се произнесе относно ползването на семейното жилище. То не било претендирано от страните, но за съда е съществувало служебно задължение по чл. 107 ал.6 СК /отм./да се произнесе по въпроса,тъй като са родители на дете, което не е навършило пълнолетие. В изпълнение на указания на въззивната инстанция, първостепенният съд осъществил производство по чл. 193 ал.1 ГПК /отм./ за допълване на първоначалното решение.В хода на същото била разпитана свид.С., която изрично посочила,че семейното жилище на страните е ап.9 в бл.90 , ж.к. Еленово.В пледоарията си по същество пълномощникът на касатора заявил,че видно от представения по делото нот.акт за имота, семейното жилище е ап.9. След обсъждане на свидетелските показания първоинстанционният съд постановил допълнително решение, с което предоставил ползването на семейното жилище на касатора, като в мотивите и в диспозитива посочил, че това е ап.7. Допълнителното решение е обжалвано от ищцата и е потвърдено от въззивния съд.На 30.06.2014 г. тя подала молба за поправяне на явна фактическа грешка допусната в допълнителното решение,поради неправилно изписан в диспозитива номер на апартамента,която била уважена. В. съд намерил,че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо и че спорът не е пререшен.Изтъкнал е,че не е налице основание за нищожност и недопустимост.Посочил е,че производството за поправка може да се инициира служебно или по молба на някоя то страните без ограничение със срок.Молбата е подадена от процесуално легитимирано лице,съдържа твърдения за допусната грешка и искане за отстраняването й.Направил е извод,че е допусната явна фактическа грешка относно индивидуализирането на семейното жилище и поради това законосъобразно е допусната поправката. Формираната истинска воля на първостепенния съд е била да предостави за ползване семейното жилище, което е ап.9, но погрешно е изписан ап.7. Посочил е, че действително в голям брой от случаите данни за наличието на явна фактическа грешка се черпят от мотивите на съдебното решение,доколкото на поправка подлежи само диспозитивът му.Това не означава,че данни за грешката не могат да се черпят и от досието по делото, в това число писмени доказателства , показания на свидетел,изявления на страните, както е в случая, от които се установява правилната индивидуализация на жилището.
В касационната жалба касаторът прави оплаквания за нищожност на обжалваното решение,тъй като въззивният съд не е разгледал въпроса,че без да има правомощията,първостепенният съд е решил отново спор, по който е постановено влязло в сила решение .Така пререшил не само своя акт ,но и решение на въззивния съд, тъй като допълнителното решение е било обжалвано от ищцата и потвърдено от втората инстанция.Счита, за противоречащ на задължителната съдебна практика и на доктрината извода на въззивния съд, че решението за поправка е в рамките на правораздавателната власт на първоинстанционния съд. Алтернативно поддържа становище,че решението е недопустимо, със същия аргумент за пререшаване на спор,по който е постановено влязло в сила решение.
Според разясненията , дадени с ТР №1/19.02.2010г., по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГКТК, т.1, служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, се разпростира и във фазата по чл. 288 ГПК, като даденото разрешение с ТР №1/2001 г. на ОСГК,т.10 следва да намери приложение и в този стадий от процеса. Въпросът за евентуалната нищожност или недопустимост следва да бъде разгледан, дори и да не е бил поставен от касатора.
Не може да бъде споделено становището на касатора че спорът е пререшен чрез поправка на явна фактическа грешка и произтичаща от това нищожност или недопустимост на първоинстанционното решение за допускането й , пренесена и върху акта на въззивния съд. Хипотезите на нищожност на постановено съдебно решение не са законово уредени, а са установени от правната теория и съдебната практика. Нищожно е решението постановено от незаконен съдебен състав, извън правораздавателната власт на съда, при неподписване от мнозинството на съдебния състав, когато не е в писмена форма ,при абсолютна неразбираемост на волята на съда,когато е постановено изпълнение на неизпълним акт или престъпление.Очевидно въззивното решение не страда от подобен порок, най-малко пък пренесен от първоинстанционното решение. Възражението за недопустимост на обжалваното решение в настоящия спор следва да бъде отнесено с оглед твърденията на касатора към произнасяне на въззивния съд по предявено искане при наличие на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, а именно наличие на сила на пресъдено нещо, за което е длъжен да следи служебно.В случая се прави възражение за нарушаване обективните предели на силата на пресъдено нещо на допълнителното решение за предоставяне ползването на семейното жилище, с решението за неговата поправка.Обективните предели се отнасят до предмета на спора, до спорното между страните право. В случая то е индивидуализирано от ищцата, която след връщането на делото от въззивния съд в открито съдебно заседание,проведено на 28.10.2008 г. е поискала допълване на първоначално постановеното решение, като на нея бъде предоставено ползването на семейното жилище с адрес: [населено място], [жк], бл.90 , ет.3, ап.9.Пълномощникът на касатора при устните състезания е заявил,че по делото е представен нот.акт,от който е видно,че семейното жилище е в [жилищен адрес]. С молба от 27.06.2014 г. ищцата е поискала поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на допълнителното решение относно адреса на семейното жилище,намиращо се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] а не ап.7,както е изписано. Съгласно императивната разпоредба на чл. 246 ГПК от деня на обявяване на решението постановилият го съд не може сам да го отмени или измени.Това правило не се изключва и чрез регламентираните от закона хипотези,при които решението може да бъде поправено,но без да се засяга волята на съда,която е неоттегляема.С поправянето на допусната очевидна фактическа грешка не се променя направеният по същество извод в решението,защото тя представлява несъответствие между формираната воля на съда и изразяването й писмено.Тази грешка може да е само фактическа, а не правна.На поправка подлежат всички видове решения, включително и допълнителните, само в частта,съдържаща диспозитива на акта. Ищцата не е искала пререшаване на спора, а отстраняване на техническа грешка при изписване номера на жилището.Поправянето й не е засегнало волята на съда, тъй като не са изменени направените от него правни изводи за предоставяне ползването на семейното жилище. Макар и в мотивите, и в диспозитива на допълнителното решение да е посочен № 7, по делото липсват каквито и да било доказателства, съдържащи този номер, въз основа на които да се направи извод в тази посока. Премахнато е само несъответствието между формираната воля при индивидуализирането на семейното жилище по отношение номера на апартамента. Поради това възражението за наличие на сила на пресъдено нещо,респективно за недопустимост на въззивното решение е неоснователно.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът твърди,че са налице всички основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК.
Поставя следните въпроси:
– има ли правораздавателна власт съдът да отменя свое и на по-висша съдебна инстанция влязло в сила решение на базата на ново обсъждане на същите доказателства,събирани преди повече от шест години,базирайки се на процедура по явна фактическа грешка. Намира разрешаването на този въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Счита,че цитирането на едни и същи доказателства и извеждането от тях на нови фактически изводи не позволява на съда да отменя такива актове и че трябва да се отграничат случаите на недопустимо разширяване на правораздавателната власт с превратно тълкуване и прилагане на института на явната фактическа грешка.
По-нататък в изложението касаторът формулира следния въпрос:
-когато на базата на едни и същи доказателства чрез повторно обсъждане се установяват нови и различни фактически изводи,те дават ли основание за преразглеждане на въпрос,решен с влязло в сила решение. Счита,че този въпрос има съществено значение за развитие на правото и точното прилагане на закона и че следва да се създаде ясна регламентация за да не се допуска преразглеждане на влезли в сила решения чрез недопустимо приложение на явната фактическа грешка.
Отправят се и следните питания:
-какви са обективните критерии на база на които може да се различи формираната истинска воля и нейното противоречиво проявление от истинска формирана воля на съда и нейното адекватно проявление;когато има съответствие между мотиви и диспозитив въз основа на какви обективни критерии може да се прави извод за явна фактическа грешка;допустимо ли е това да се прави чрез преобсъждане на доказателства.Намира, че създаването на обективно установими критерии ще ограничи възможността за злоупотреба с приложението на института на явна фактическа грешка и че решаването на този въпрос ще има значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Последният въпрос съдържащ се в изложението е:
-каква е процесуалната цел на института на явната фактическа грешка-отстраняване на противоречие между мотиви и диспозитив или отмяна и пререшаване на влезли в сила решения.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
Първите два формулирани от касатора въпроси са израз на становището му за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения . Съгласно приетото в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК- т.1, поставеният от страната въпрос не следва да е свързан с правилността на обжалваното решение, с възприемането на фактическата обстановка и с обсъждането на събраните по делото доказателства. Изложеното от касатора има характер на оплаквания за наличие на основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и само последните са предмет на разглеждане в производството по чл.288 ГПК.Основанията за касационно обжалване се разглеждат в производството по чл.290 ГПК, в случай че касационната жалба бъде селектирана.Последният въпрос е поставен общотематично,без връзка с конкретен правен извод на въззивния съд. Поради това с тези въпроси не може да бъде обосновано общо основание за допустимост на касационното обжалване.Третата група въпроси следва да бъдат преценени като релевантни, но не е обосновано твърдяното допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, нито някое друго специфично основание.Когато се твърди основанието по т.3 касаторът трябва да докаже наличието на неправилна или несъобразена с промените в законодателството съдебна практика и да изложи доводи в какво се изразява нейната неправилност или защо трябва да бъде изменена в поддържана от него насока .При липса на съдебна практика по поставения въпрос касторът трябва да изложи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска.В тази насока са разясненията в цитираното ТР, т. 4. Всичко това не е сторено.
Н. на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4592/31.10.2014 г. по гр.д.№ 849/2014 г. на Окръжен съд-Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: