О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 803
София, 20.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2400/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№74/04.01.2013 г., подадена Х. В. П. от [населено място], приподписана от адв. В. В., против въззивно решение №1904/03.12.2012 г. по гр.д.№1507/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, VІІ състав.
С обжалваното решение е отменено решение №457/24.01.2012 г. по гр.д.№3571/2008 г. по описа на С. градски, ГК, І-6, в частта, с която е уважен предявеният от Х. В. П. срещу В. Х. П. и Ц. Х. П. иск с правно основание чл.135 ЗЗД и искът е отхвърлен. Със същото въззивно решение първоинстанционният съдебен акт е обезсилен в частта, с която е уважен предявеният от Ц. Х. П. против В. Х. П. и е прекратено производството по делото за отмяна на нот.акт №97, том І, рег.№3505, дело №91/2007 г. по описа на нотариус Е. З., е оставен без разглеждане предявения от Ц. П. срещу Х. В. П., обратен иск по чл.34 ЗЗД за заплащане на сумата 36000 лева.
Въззивната инстанция е приела, че е налице хипотезата на чл.135 ЗЗД при наличие на презумпцията на ал.2 от същия текст, която в процесния случай не е оборена. Изложени са изводи, че на 22.01.2012 г. е настъпило сливане в лицето на ищеца на качествата кредитор и длъжник по отношение на вземанията за издръжка за минало време, поради което е налице погасяване на вземанията на ищеца за издръжка за минало време. Въз основа на това е прието, че в тази ситуация е ирелевантно нали ищецът е приел наследството по опис или не, тъй като вече не съществува задължение за даване на издръжка поради строго личният му характер.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че САС в резултатна неправилно тълкуване на закона е постановил съдебно решение, което е неправилно, поради противоречие на императивната норма на материалния закон/противоречие на чл.45, вр. чл.135 ЗЗД/, като основанията и съображенията за подробно и изчерпателно изложени в подадената до ВКС жалба, част от която се явява и настоящото изложение. Твърди се също така, че този факт сам по себе си напълно се вписва в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото със своето неправилно поради противоречие на материалния закон решение, САС непълно е осъществил хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Ц. Х. П., посредством процесуалния си представител – адв. М. В., е депозирал отговор по чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговорът на ответника по касация намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Не са посочени и основанията, визирани в разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, въпреки, че липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа изцяло елементи на касационни оплаквания и навеждане на доводи, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в посочената част не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 1000 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №1904/03.12.2012 г. по гр.д.№1507/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, VІІ състав, по подадената от Х. В. П. от [населено място], приподписана от процесуалния му представител – адв. В. В., касационна жалба, вх.№74//04.01.2013 г.
ОСЪЖДА Х. В. П., ЕГН – *, от [населено място], [улица], вх.В, ет.2, ап.33, да заплати Ц. Х. П., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок 205, вх.В, ет.8, ап.98, деловодни разноски в размер на 1000/хиляда/ лева.
Определението в тази част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: