3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 803
София, 21.12.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ:
Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 477/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. фонд, гр. София срещу решение № 58 от 24.02.2010 г. по в. гр. д. № 669/2009 г. на Л. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 349 от 16.10.2009 г. по гр. д. № 596/2009 г. на Л. районен съд за отхвърляне на предявените от касатора срещу П. Т. Б. от с. Сопот, Община У. искове: иск по чл. 91, ал. 1 от ЗЗ /отм./ за сумата 1 830 лв. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 214.96 лв. – мораторна лихва за периода 31.05.2004 г. – 21.04.2009 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Счита за противоречащ на събраните по делото писмени доказателства извода на решаващия състав за недоказаност плащането на обезщетение по чл. 88, ал. 1 ЗЗ /отм./. Несъгласие е изразено и с възприетото от въззивния съд становище, че направените от фонда-ищец разноски в производството по гр. д. № 1136/2004 г. на ВКС, І т. о. за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 231, ал. 1, б. „е” ГПК /отм./, които именно са предмет на главната претенция, не представляват пряка и непосредствена последица от увреждането и поради това не се дължи възстановяването им на Г. фонд – София.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по „съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос” от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – П. Т. Б. от с. Сопот, Община У. – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение на Л. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. фонд – гр. София срещу П. Т. Б. от с. Сопот, Община У. иск по чл. 91, ал. 1 ЗЗ /отм./ за сумата 1 830 лв., въззивният съд е приел, че ищецът, който твърди, че се е суброгирал в правата на увредените лица С. С. и Р. С., не е доказал плащане на обезщетението по чл. 88, ал. 1, т. 1 ЗЗ /отм./, присъдено им с влязлото в сила решение по гр. д. № 199/2003 г. на Търговищки районен съд. Този извод е направен, с оглед преценката, че представените по делото доказателства не установяват дали изплатените с банковите документи суми представляват пълният размер на обезщетението за неимуществени вреди, както лихви и разноски по образуваните във връзка с него изпълнителни дела – № 260 и № 261 от 2003 г. Освен това, неоснователността на предявения иск е мотивирана и с липсата на причинна връзка по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗЗД между увреждането на пострадалите при процесното пътно-транспортно произшествие лица и претендираната сума 1 830 лв., представляваща съдебни разноски по гр. д. № 1136/2003 г. на ВКС, І т. о., образувано по молба на Г. фонд за отмяна на решението по гр. д. № 199/2003 г. на Търговищки районен съд по реда на чл. 231 ГПК /отм./.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Касаторът изобщо не е посочил кои, според него, са въпросите /материалноправен и процесуалноправен/, релевантни за конкретния правен спор, чието решаване е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа единствено твърдения за неправилност на атакувания съдебен акт, каквито са изложени и в самата касационна жалба. Тези оплаквания, обаче, са относими към основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да бъдат преценявани същевременно и като основания за допускане на касационния контрол. Липсата на конкретно формулирани въпроси и недопустимостта такива да бъдат изведени служебно от съда на база твърденията в касационната жалба и изложението прави невъзможна преценката на предпоставките за допускане на касационното обжалване, т. е. не само дали въпросът е обуславящ изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но и дали са налице допълнителните изисквания на поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В посочения смисъл са и задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в съответствие с които, при непосочване на значимите за делото въпроси касационното обжалване не следва да бъде допуснато, без да е необходимо да се преценява наличието на заявените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 58 от 24.02.2010 г. по в. гр. д. № 669/2009 г. на Л. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: