О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 803
София, 07.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 5904/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от В. Д. Н. срещу разпореждане № 793/08.09.2014 г. по гр.д.№ 249/2014 г. на Смолянския окръжен съд, с което е върната подадената от него касационна жалба срещу постановеното по делото решение.
Жалбоподателят твърди,че действително предявеният иск е с по-ниска от 5000 лв. цена, но по него той е направил възражения за подобрения в размер над 20 000 лв. и за оспорване правото на собственост върху имота ,придобит от ищеца. С тях е разширен предмета на делото, а с това и цената на иска.Счита,че неправилно въззивният съд е приел,че е от значение само цената на разглеждания иск.Моли разпореждането да бъде отменено.
Ответникът по частната жалба „И. А. Б.”-АД в писмен отговор, подаден чрез адв.Б. К. я оспорва.Счита,че не може чрез възражение да се промени цената на иска.Не претендира разноски.
ВКС, състав на ІІІ г.о. ,констатира по делото следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима, тъй като е подадена срещу преграждащо хода на делото разпореждане.
Против жалбоподателя е бил предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД и цена 1 650 лв.,представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, собственост на ищеца. С отговора жалбоподателят е възразил, че ищецът не е придобил правото на собственост върху имота, представляващ офис № 3 с площ от 58,40 кв.м., намиращ се на описан адрес и че вземането за пропуснати ползи не е изискуемо поради направените в имота подобрения, до заплащането им. Жалбоподателят не е възразил по доклада на първоинстанционния съд в този смисъл. Не са събирани доказателства по това правоотлагащо възражение.
С постановеното решение от въззивния съд първоначалният иск е уважен до размер на сумата 1 298 лв.,ведно със законната лихва от 18.12.2013 г. до окончателното й изплащане.Въззивният съд е изложил мотиви за неоснователност на възражението на жалбоподателя ,че ищецът не е собственик на ползвания имот и е приел, че не е направено възражение за право на задържане и за едновременно осъждане по чл.90 ЗЗД да бъде заплатена стойността на подобренията, която дори не е била посочена, а само е приложена към отговора количествено-стойностна сметка, в която са описани такива на стойност 20 608 лв..В указателната част на решението е посочил,че то не подлежи на касационно обжалване.
С обжалваното разпореждане е върната подадената от жалбоподателя касационна жалба вх.№ 3690/29.08.2014 г. срещу решението, поради ограничението на чл.280 ал.2 ГПК.
ВКС, ІІІ г.о. в настоящия състав намира,че обжалваното разпореждане е правилно. Според предвиденото в чл.280 ал.2 ГПК след изменението от 2010 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански спорове. Това е приложимият ред в случая по аргумент за противното на §25 ПЗР ЗИД ГПК /бр.100/2010 г. на Държавен вестник /. Процесуалният закон има непосредствено действие от влизането му в сила и въвежда обективен критерий за допустимостта на касационното обжалване на въззивните решения, в зависимост от цената на иска.
Предявеният по делото иск е с цена под 5000 лв., определена съгласно правилото на чл.69 ал.1 т.1 ГПК.Определеният праг за допустимост на касационното обжалване е в корелация единствено с цената на предявения иск. Възраженията, с които се е бранил жалбоподателя нямат връзка с предпоставките за допустимост на касационното обжалване.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 793/08.09.2014 г. по гр.д.№ 249/2014 г. на Смолянския окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: