О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№803
София. 22.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 735/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Р” О. , гр. Б., представлявано от управителя И. Руменов Ушев, срещу решение № 735 от 31.03.2009 г. по в.гр.д. № 742/2008 г. на Окръжен съд – Благоевград, в частта, с която е потвърдено решение № 604/15.04.2008 г. по гр.д. №1119/2006 г. на Районен съд – Разлог за уважаване на предявените от „Юк П. ” О. искове за: сумата 1830 лева – незаплатена цена на получени горива по четири броя фактури за периода м.12.2005 г.- м.01.2006 г. и лихви в размер на 174.75 лева, ведно с разноски – 378 лева.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, относими към решаващата правораздавателна дейност на инстанцията по същество. Твърди се, че съдът е допуснал нарушаване на Наредба № 4 за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти/отм./ относно правната същност и значението на фискалните бонове. По отношение на доказателствената сила на фискалния бон за извършено плащане на цената на получените стоки се поддържа че е налице противоречива практика на съдилищата, като е представено определение № 28 от 16.01.2008 г. на РС – Пловдив, постановено в производство по чл.250 ГПК/отм./
Ответникът по касация – „Ю” О. счита жалбата за процесуално недопустима в частта по отношение на дължимата цена по фактура № 2* за сумата 60.41 лв. , с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. По отношение на основанието за допускане на касационно обжалване, се поддържа, че то не е конкретизирано в жалбата, и че е налице позоваване на съдебен акт, който не се ползва със сила на пресъдено нещо.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Като неоснователни следва да се преценят доводите на ответника по касация за частична недопустимост на касационната жалба, тъй като се касае за трайни търговски отношения между страните и затова при определяне на обжалваемия интерес по смисъла на ал.2 на чл.280 ГПК е ирелевантна отразената във всяка отделна фактура цена на получените стоки.
С постановеното от Окръжен съд – Благоевград е решение е направен извод за валидно възникнало правоотношение по договор за търговска продажба, с доказано неизпълнение от страна на купувача да заплати изцяло стойността на получените горива по две от процесните фактури. Като неоснователно е преценено възражението на ответното дружество за плащане на цялата стойност на горивата, предвид автоматизираната система за зареждане и отчитане на горивата и издаване на фискални бонове при всяко зареждане, без обаче последните да доказват извършени плащания. В тази връзка е преценено второто допълнително експертно заключение, частичното плащане по време на процеса, начина и редовността на водене на счетоводните книги на дружествата – страни в процеса.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия приема, че поддържаните от касатора доводи за допускане на касационно обжалване са неоснователни. Действително, въпросът за доказателствената сила на фискалните бонове, е значим за изхода на делото. Същевременно обаче не е доказано противоречивото му разрешаване от съдилищата. С представеното от касатора определение на Районен съд – Пловдив не е формирана сила на пресъдено нещо по посочения по горе въпрос, тъй като съдът се е произнесъл по възражения на длъжника за недължимост на вземане, основано на извънсъдебно изпълнително основание, във връзка с искане за спиране на принудителното изпълнение. Необходимо е да се отбележи, че всъщност доводите на касатора, включително и в частта относно основанието за допускане касационното разглеждане на делото, по-скоро са относими към инвокираните основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Те не могат обаче да се квалифицират като основания за допускане на обжалването и е недопустимо да се преценяват в производство по чл.288 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 735 от 31.03.2009 г. по в.гр.д. № 742/2008 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: