О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 804
София, 13.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2084/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.623 ал.6 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. Р. К., чрез пълномощника от адв.С. Д. срещу решение № 2319/ 15.12.2014 г. по гр.д.№ 3289/ 2014 г. на Апелативен съд-София.
Касаторът твърди,че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, наречено молба-уточнение поддържа всички основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.Намира,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона.Твърди,че не е бил уведомен за развилата се процедура пред съдебен орган на Великобритания; от 2012 г. е бил с постоянно местопребиваване в страната и не са му връчвани книжа по делото.Счита,че решението уврежда интересите му и е несъвместимо с българския обществен ред.Твърди,че е налице основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 ГПК и че съгласно чл.34 от Регламент (ЕО) № 44/2001 г.,/Регламента/ съдебното решение не следва да се признае, ако противоречи на публичната политика в държавата-членка,в която се иска признаване,ако е постановено в отсъствие на страната и ако на ответника не е връчен документ за образуване на производството в достатъчен срок,за да може да организира защитата си.Твърди,че обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС, на съдилищата и установеното в ГПК.
Ответникът по касационната жалба Ц. К. И. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника му адв.Ф. Ф. я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, поради което е допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил разпореждане № 5379/16.06.2014 г. по гр.д.№1904/2014 г. на Окръжен съд-Пловдив. С него в производство по чл. 623 ГПК е допуснато изпълнението на територията на Р България на съдебно решение от 29.02.2012 г. на Трибунала по трудови дела на Обединено Кралство Великобритания по дело № 2300078/2012 г.,подлежащо на изпълнение на територията на Обединено Кралство Великобритания съгласно Заповед за възстановяване на присъдена сума на Окръжен съд на Кметове и [населено място] от 02.04.2014 г., с което ответникът И. Р. К.-касатор в настоящото производство, е осъден да заплати на Ц. К. И. сумата 6 559,13 британски лири, от която неплатена сума, включително лихви 6 519,13 британски лири,съдебна такса 40 британски лири, заедно с всички бъдещи лихви, които възникнат и е оставено без уважение искането на Ц. К. И. да се допусне изпълнението на посоченото по-горе решение за сума над 6 559,13 британски лири до размер на 6 564,13 британски лири, както и искането му да му бъдат присъдени държавно установени лихви върху сумата от 6 564,13 британски лири за срока от издаване на съдебното решение на 02.04.2012 г. до датата на произнасяне на съда; допуснато е на основание чл.623 ал.4 ГПК обезпечение за вземането по това решение,като е наложен запор върху лек автомобил, подробно описан, собственост на касатора, до размер на дължимата сума 6 559,13 британски лири и е разпоредено издаване на обезпечителна заповед.;на основание чл.623 ал.5 ГПК е посочено,че разпореждането има значението на решение,постановено в исков процес. За да постанови този резултат въззивният съд е посочил,че правомощията на съда на държавата по изпълнение се свеждат само до съблюдаване формалните изисквания на чл.53 от Регламента, на който кореспондира с оглед предмета на искането разпоредбата на чл.623 ал.2 ГПК.Приел е,че е постановен съдебен акт на държава-членка на ЕС, а именно задочна присъда на Трибунала по трудови дела на Обединено Кралство Великобритания от 24.02.2012 г. с надлежно заверен превод, която както и да се нарича, представлява съдебно решение по смисъла на чл.32 от Регламента.Приложена е Заповед за възстановяване на присъдена сума от 02.04.2014 г.,издадена от Окръжен съд на Кметове и [населено място] въз основа на това решение и в която е отразено,че то подлежи на изпълнение на територията на Обединено Кралство Великобритания, като се удостоверява и влизането му в сила, също с надлежен превод.Приложен е и сертификат,съгласно чл.54 от Регламента, съгласно стандартния формуляр указан в Приложение V,според който съдебният акт на Трибунала по трудови дела подлежи на изпълнение в страната по произход.Счел е ,че с това формалните изисквания на чл.623 ал.2 ГПК са изпълнени.Намерил е,че заверка и легализация на тези документи не са необходими по аргумент от чл.56 от Регламента.Посочил е,че при наличие на съмнение в правилността на представения превод в тежест на оспорващата страна е да представи доказателства в тази насока, което не е сторено.Приел е,че възражението за нарушено право на участие в процедурата пред чуждия съд е неоснователно,тъй като не е подкрепено с доказателства.Счел е ,че няма компетентността да преценява верността на отразения в съдебното решение запис,че ответникът не внесъл отговор на иска до определената дата,което установява уведомяването му за производството пред съда на другата държава.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.Касационното обжалване е факултативно. Съгласно приетото в ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК, за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивно решение, страната следва да обоснове наличието на общо и допълнително основание за това. Общо основание е изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда за постановяване на въззивното решение. Този въпрос не следва да бъде свързан с правилността, с фактическите изводи на съда и обсъждането на доказателствата по делото.Изложеното в молбата-уточнение има характер на оплаквания за допуснати нарушения на закона и процесуалните правила, т.е. касаторът не е направил ясно и категорично разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК.К. съд не може да формулира сам обуславящ въпрос въз основа на твърденията и оплакванията на касатора. Допълнително основание не може да бъде аргументирано, само с цитиране на законовия текст на чл.280 ал.1 ГПК.Н. на общо и допълнително основание ще има за последица недопускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените по делото разноски в това производство,установени с договор за правна защита и съдействие,в който е отразено заплащането на възнаграждение за адвокат и списък.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2319/ 15.12.2014 г. по гр.д.№ 3289/ 2014 г. на Апелативен съд-София.
ОСЪЖДА И. Р. К. да заплати на Ц. К. И. сумата 789 /седемстотин осемдесет и девет/ лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: