О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 804
София, 20.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2748/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№117330/12.11.2012 г., подадена от адв. А. Д. – процесуален представител на ответника по исковата молба С. о., против въззивно решение от 05.10.2012 г. по гр.д.№2980/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 15.11.2011 г. по гр.д.№7703/2011 г. по описа на Софийския районен съд,, І ГО, 51 състав, в частта, в която С. о. е осъдена да заплати на М. А. М. и А. П. М., и двамата от [населено място], като родители и законни представители малолетния А. А. М. от [населено място], сумата 6000 лева, на основание чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД – обезщетение за неимуществени вреди, следствие ухапване на детето от безстопанствено куче на 17.6.2009 г. за причинени физически и психически травми. В останалата част, за разликата от 6000 лева до 10000 лева, решението е отменено и искът е отхвърлен като неоснователен.
Въззивната инстанция е приела, че искът е с правно основание чл.49 ЗЗД, и че е доказан твърдяният в исковата молба факт на ухапване от безстопанствено, улично куче, на детето А., на 17.6.2009 г. Изводът е обоснован с разпоредбите на чл.35, т.4 ЗВМД/отм./, действаща съгласно § 3, т.1 от ЗВМД от 2005 г., и съгласно която отговорността за такива ухапвания се носи от общината и кмета й. Във връзка с това са изложени и изводи за приложението на чл.47, ал.3, чл.48 и чл.50 ЗЗЖ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси:
1. Кога възложителят на работата отговаря за вреди от деликт? Като основание за допускане на въззивното решение по този въпрос се сочи противоречие между обжалваното решение и решение №488/07.02.2012 г. по гр.д.№899/2010 г. на ВКС, ІV г.о., на ППВС №7/1958 г. и на ППВС №9/1966 г.,
2. Обсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно ? По този въпрос се сочи противоречива практика между обжалваното решение и решение №691/02.02.2011 г. по гр.д.№1620/2009 г. на ВКС, І г.о. и решение №796/02.02.2011 г. по гр.д.№1669/2009 г. на ВКС, І г.о.
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците по касация, посредством процесуалния си представител – адвокат В. Ц., не заявяват становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
За да се произнесе по поставените въпроси съдът взе предвид следното:
По първия от поставените в изложението въпроси, а именно “Кога възложителят на работата отговаря за вреди от деликт?” настоящият състав на съда намира, че е неотносим към процесния случай. Очевидно касационният жалбоподател се стреми да установи, че отговорността му не е по чл.49 ЗЗД. Отговор на този въпрос не се съдържа в посоченото от него решение №488/07.02.2012 г. по гр.д.№899/2010 г. на ВКС, ІV г.о. Такъв се съдържа в решение №639/02.7.2009 г. по гр.д.№2398/2008 г. на ВКС, І г.о., съгласно което отговорността на общината е по чл.49 ЗЗД, във връзка с чл.35, ал.4 ЗВМД и чл.139 ППЗВМД
Вторият от поставените въпроси е релевантен за спора, но по него не е налице основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване, тъй като изводите на СГС се основават на всички събрани по делото доказателства, включително и ангажираните гласни такива от ищците, които са процесуално допустими. Освен това следва да се посочи, че въпросът е поставен бланкетно, без да се визира във връзка с кои от доказателствата се поставя.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 05.10.2012 г. по гр.д.№2980/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав, по подадената от адвокат А. Д. – процесуален представител на ответника по исковата молба С. о., касационна жалба, вх.№117330/12.11.2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: