О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 804
София, 23.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2208/2018 година.
Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№4186/11.4.2018 г., подадена от адвокат Е. К. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – В., против въззивно решение №86/23.02.2018 г. по гр.д.№64/2018 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к., с което е отменено решение №1658/23.11.2017 г. по гр.д.№6231/2017 г. по описа на Русенския районен съд, II граждански състав, и е прието за установено в отношенията между страните, че В. Г. П. от [населено място] вода, област Р., не дължи на [фирма] – В. сумата 5578,55 лева, представляваща цената на електроенергия по фактура №025658760/16.8.2017 г.
Въззивната инстанция е приела следното:
„При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване недължимостта на процесната сума на ответника, като в тежест на последния е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на начислената сума, и конкретно – че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ, е отчетено количество ел.енергия, което е реално доставено, съответно то е остойностено.
В настоящия казус ответното дружество служебно е извършило корекция на сметката за електроенергия за минал период, позовавайки се на чл. 50 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, издадени от Председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр.98/12.11.2013 г. ПИКЕЕ имат характер на подзаконов нормативен акт и, съгласно чл.83, ал.1, т.6 и ал.2 от ЗЕ, регламентират устройството и експлоатацията на електроенергийната система.
Така направената корекция е необоснована. Само по себе си отразеното в констативният протокол относно установена след софтуерното прочитане регистрирана и неотчетена ел.енергия в тарифен регистър 15.8.4, при оспорване от ищеца, не доказва какво е количеството доставена ел.енергия и за какъв период. Съгласно разпределението на доказателствената тежест в доклада на съда по чл.146 от ГПК, именно ответното дружество следва да докаже, че е доставило на ищеца и той е потребил ел. енергия в начисления размер, съдържаща се в регистър 15.8.4.
Според чл.50 от ПИКЕЕ, при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една година.
Съдът намира, че правото на едностранна корекция на сметките на потребителя за минал период, регламентирано в цитираната разпоредба не е възникнало за ответното дружество, доколкото не са осъществени нормативно предвидените предпоставки за това. Ответникът не е доказал дали и кога натрупаната в тарифа 15.8.4 ел.енергия е доставена на абоната и потребена от него. По делото не е представен протокол за монтаж на процесния електромер, за да се установи какви са били стойностите на показанията на скрития регистър на електромера при монтирането му, и така да се обоснован категоричен извод, че констатираното при проверката количество ел. енергия, натрупано в регистър 15.8.4 и потвърдено при извършената метрологична проверка, представлява действително потребена от абоната електрическа енергия, но неотчетена при регулярните месечни отчети.
Неустановен се явява и точният момент, от който електромерът, настроен за 3 -тарифен отчет, е започнал да отчита енергия в четвърта тарифа, и така да се определи дали отчетеното в невизуализирания тарифен регистър количество електрическа енергия е действително потребено от конкретния абонат в рамките точно на процесния едногодишен период. Неизяснено е и каква електроенергия се отчита по скрития регистър 15.8.4, доколкото липсват данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел. енергия в този регистър.
При това положение остава неизяснено как операторът е преценил каква част от общо отчетеното количество електроенергия в регистър 15.8.4 следва да отнесе към отделните подпериоди, които в случая се явяват произволно определени, както междувпрочем и цените на ел.енергията, с оглед различните тарифи за различните часови пояси.
Не се доказва и редовно уведомяване на клиента за извършената корекция, при спазване на нормативно установени за това правила, каквото изискване въвежда чл.98а, ал.1, т.6 от ЗЕ.
Изложеното обосновава извод, че ответното дружество не е провело пълно доказване на факта, че абонатът е потребил процесната електроенергия в процесния период.
По горните съображения въззивният съд приема, че ответникът не е установил по период и стойност реално потребление на доставена в обекта на ищеца ел.енергия, като същевременно не е установено и наличието на законосъобразно проведена корекционна процедура. Поради което, въззивната жалба е основателна, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и предявеният иск бъде уважен изцяло.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следния материалноправен въпрос: Налице ли е право за оператора на енергоразпределителната мрежа да извърши корекция на потребено количество електрическа енергия за минал период по реда на чл.50 ПИКЕЕ, когато в резултат на установена намеса в параметризацията на средството за търговско измерване, и в частност на тарифната му схема е възникнало несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неотчитане на част от потребената от абоната електрическа енергия, а оттам и до неправилното й остойностяване ? Като основания за допускане на атакуваното решение се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба В. Г. П., посредством процесуалния си представител – адв. Н. М., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
Действително по поставения материалноправен въпрос е налице решаващо произнасяне на въззивния съд, но формулировката на въпроса сочи, че същият не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а се отнася до правилността на въззивното решение. Въпросът по естеството си съдържа оплаквания относно фактическите и правни изводи на съда поради нарушаване на материалния закон по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, поради което не е годно общо основание за допускане до касационно обжалване и не може да бъде разглеждан в производството по чл. 288 ГПК. Въпросът е поставен в контекста на становището на касационния жалбоподател за установените в процеса факти и правните изводи, които счита, че е следвало да бъдат направени от въззивния съд. Поставя е въпрос дали е налице право на оператора на енергоразпределителната мрежа да извърши корекция на потребеното количество електрическа енергия за минал период по реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Такова право принципно е налице, но в конкретния случай съдът изрично е приел, че корекционните правомощия на дружеството по правилата на чл. 48 – чл. 50 ПИКЕЕ са неприложими, предвид установените по делото факти.
С оглед изхода от спора касационната жалбоподателка следва да заплатят на ответницата по касационната жалба деловодни разноски за настоящото производство в размер на 800 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №86/23.02.2018 г. по гр.д.№64/2018 г. по описа на Русенския окръжен съд,трети г.к.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], „В. Т. – Г, [улица], да заплати на В. Г. П., ЕГН – [ЕГН], от С. Ч. в., област Р., [улица], ет.1, деловодни разноски в размер на 800/осемстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: