О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 804
София, 06.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи юни……………………………………..
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………………………………………………………………… в присъствието на прокурора ………………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 1648/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
И. С. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. Б. от АК-Б., е подал касационна жалба срещу решение № 291 от 19.07.2011 година по гр.д. N 395/2011 година на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 37 от 17.02.11 г. по гр.д. № 1033/09 г. на районен съд – П.. С него е отхвърлен иск на касатора срещу Й. С. С. от [населено място] за изменение на определените с решение № 27/09.02.2009 г. на районен съд-П. родителски права по отношение на малолетното дете С. /ЕГН [ЕГН]/, които са предоставени на майката, с искане за предоставянето им на ищеца, сега касатор – иск с правно основание чл.59, ал.9 СК. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата Й. С. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. З., оспорва жалбата в писмен отговор. Излага съображения за липса на основание за допускане на касационно разглеждане поради това, че не са формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, както и не е обосновано наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Излага и съображения за неоснователност на жалбата по съществото на правния спор. Претендира разноски за производството.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което основание се позовава касаторът, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани въпросите, които следва да се обсъдят в контекста на предпоставките по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са обусловили изхода на делото, като е нарушил процедурата по чл.101, ал.1 ГПК, чл.266, ал.3 ГПК, задължението за мотивиране на съдебния акт /чл.236, ал.2 ГПК/, както и по материалноправния въпрос за спазване на принципа за равните права и задължения на родителите /чл.122, ал.2 СК/, който е нарушен в полза на майката, включително в частта за режима на лични отношения между бащата и малолетното дете, който майката системно препятства, т.е. поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационно обжалване. В изложението няма и обосновка на допълнителните основания по чл.280 ГПК, а само цифрово посочване на поддържаното от касатора – чл.280, ал.1 т. 3 ГПК.
Независимо от това може да се посочи, че практиката по приложението на чл.59, ал.9 СК /предишен чл.106, ал.5 СК /отм./ е обилна и непротиворечива. Тя следва текстът и разумът на закона, както и постановките на ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по д. № 3/1974 г., според които промяната на обстоятелствата винаги трябва да е съществена. В случая ищецът И. С. И. е основал иска на твърдението, че от раждането на сина си го е виждал само веднъж, тъй като ответницата не позволявала контакти с него. Известно е, че предоставянето на родителските права се съобразява с интереса на децата, а той е винаги конкретен и се установява след цялостна проверка на обстоятелствата, които засягат тяхното физическо, психическо и нравствено развитие, както и възможностите на родителите да им се създадат такива условия на живот, които да съответстват на нуждите им. За целта се анализират всички събрани по делото доказателства –писмени и гласни, вкл. заключения на психолози, социални работници от Агенцията за социално подпомагане по чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето, изслушват се самите родители, а когато това е възможно – и децата. По въпроса за критериите, които са длъжни да съблюдават съдилищата при предоставянето за упражняване на родителските права върху родените от брака деца, с оглед най-пълна защита на интересите им, има достатъчна практика и по чл.290 ГПК, обективирана в решения № 401 от 11.01.2012 г. по гр.д. № 327/2011 г. на ІІІ г.о., № 712 от 15.02.2011 г. по гр.д. № 81/2010 г. на ІІІ г.о., № 215 от 21.06.2011 г. по гр.д. №1325/2010 г. на ІІІ г.о., № 802 от 23.02.2011 г. по гр.д. № 1783/2009 г. на ІV г.о. и др. Касаторът не е навел фактически твърдения, които са относими към състава на чл.59, ал.9 СК /съществена промяна на обстоятелствата, при които са определени родителските права след развода/, а такива свързани с режима на лични отношения между него и детето, за осъществяването на които има установен процесуален ред, включително и принудителен чрез намесата на съдебния изпълнител. Сами по себе си те не обуславят необходимост от промяна на родителските права и събирането на доказателства за тези обстоятелства не се налага.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 291 от 19.07.2011 година по гр.д. N 395/2011 година на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. С. И. от [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на Й. С. С. от [населено място] сумата 150 лева /сто и петдесет лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.